Варвара

Местоположение и обща информация

Курортът се намира в полите на западните Родопи на 360 m. н.м.в.,  на 19 км от Пазарджик и на 6 км от Септември. През нея минава пътя за Велинград, както и единствената действаща теснолинейка Септември – Добринище.

Разстояние до:

  • Летище София – 108 км
  • Летище Варна – 417 км
  • Летище Бургас – 314 км

Минерални води

Термоминералното находище „Варвара“ в хидрогеоложко отношение представлява най-северната част от голяма хидротермална система, в която е са включени многобройните находища по долината р. Чепинска, включително и тези във Велинград. Първоначално находището е представлявало група от 16 естествени извори, разположени по протежение на около 400 m. Те излизат от биотитови гнайси, покрити с речни наслаги, дебели 7-13 m. Само два от изворите са били каптирани: Ветрендолската (“Железната”) баня с температура 61°С и Варварската (“Сярната”) баня 72°С. През 1956-1957 г. до изворите, са направени 5 сондажа с дълбочина от 109 m до 452 m. Два от сондажите  разкриват едни от най-горещите подземни води в България Сондаж N 3 има температура 90,2 - 91,2°С. През 1970 г. е прокаран най-дълбокият сондаж в района - 502 m с температура на изтичащите води 91°С.

Естествени лечебни фактори:

Климатът е преходно-континентален. Отличава се с мека зима, ранна пролет, горещо и сухо лято и често с дълга и слънчева есен.

Температури: м.януари-среднодневни минимум -1⁰С и максимум + 5⁰С;                                

м.юли-среднодневни минимум +17⁰С и максимум + 28⁰С.                                                           

Средни валежи през м.януари 38 mm и през м. юли - 66 mm. 

Най-изразени валежи през  м. май 107 mm.

Минерална вода – гореща (90⁰С), рН 8,3 с обща минерализация  0,77 g/l, съдържаща  сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви и флуорни йони;  метасилициева киселина в колоидално състояние и газ-сероводород.

В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение  при хронични заболявания на:

опорно-двигателния апарат:

  • дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.; възпалителни ставни заболявания в стадий на ремисия –  ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.
  • ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
  • бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
  • заболявания на гръбначния стълб: спондилити, спондилартрити, дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
  • периферната нервна система – неврити, радикулити,плекс
  • метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
  • женска и мъжка полова система;
  • дерматологична патология и др.

Места за настаняване и сертифицирани балнеолечебни (медикъл спа), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове

https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/mn.xsp
https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/spa.xsp

 

Съпътстващи туристически атракции

Храм "Св. Варвара" - Варвара

Строежът на храм "Св.Варвара" е започнат през 1811г и е завършен през 1814г. Църквата е трикорабна базилика, с дължина 18м, ширина - 9.20м и височина - 4.20м, от които 1.50м са вкопани в земята.Инициатор и ктитор при построяване на църквата е бил чорбаджи Атанас Лозанов (Джеката), чийто образ е изографисан в дясно от входната врата, заедно с образа на зографа Петраки Костакович. Майсторът на строежа е неизвестен

Църква “Св. Богородица”, гр. Пазарджик

На около 27 км от Белово в гр. Пазарджик се намира катедрална църква “Св. Богородица”. Построена е през 1836-37 г. Най-голямата възрожденска църква в България. Архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение. Изключителна културно-историческа ценност представлява дърворезбеният иконостас - дело на майстори-резбари от Дебърско-мияшката школа, в която са участвали и местни майстори. Иконостасът е едно от най-високите постижения на българското изобразително изкуство през Възраждането.

Етнографска експозиция на Регионален исторически музей, гр. Пазарджик

Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в гр. Пазарджик е разположена в най-голямата къща от епохата на Възраждането в Пазарджик, построена през 1850 г. от брациговски майстори в бароков стил. Къщата е била собственост на богатия пазарджишки търговец Николаки Христович. Сградата е обявена за национален архитектурно-художествен паметник на културата в брой 25 на Държавен вестник от 1998 г. В къщата има 18 симетрично разположени помещения. Особено интересни са таблените врати и живописната украса. Етнографската експозиция е открита през 1974 г. и пресъздава богатата духовна и материална култура на пазарджишкото население до средата на ХХ век.

Възможности за съчетание с винено-кулинарните дестинации