Ханкрумският манастир е скален манастир, разположен по ютоизточната част на скалния венец на Шуменското плато, в близост до село Хан Крум. Част е от комплекса скални манастири, църкви и монашески килии обитавани от монаси исихасти през XII – XIV век.
Под него се намира Калугеровия боаз, който отделя източния склон върху, който се намира основната част от комплекса – „Калугерската пещера“. На западния склон на боаза се намира „Момина скала“, в която е вкопана скална обител известна като „Килията“. Двете образуват скалния комплекс.
Калугеровата пещера образува основната част от комплекса над Хан Крум. До нея се достига посредством изсечени в скалата стъпала. Поради тази си особеност още се нарича и Стълбената пещера. Стълбището е двойно. Първоначално започва в източна посока и след малка площадка приблизително в средата се извива на запад, като навлиза в скалата и по този начин в ляво се образува своеобразна ограничителна стена. Над последното стъпало към входа е имало дървен покрив.
Калугеровата пещера е обособена в три помещения като е използвана естествена пещера, която била дообработвана с твърди сечива. Източното помещение представлява църквата и е с приблизителни размери от 4 на 7 метра. Притежава абсида с цилиндричен свод и две симетрични ниши. Вляво от абсидата има изработена по-голяма ниша. По пода, стените и тавана се откриват жлебове, които в миналото са служили за прикрепване на дървен иконостас, разделящ наоса от олтара. Църквата се осветява от два естествени отвора в скалата от юг.
Следното помещение е преддверието и е с приблизителни размери от 3,5 на 4 метра. То е продължение на входния тунел и вероятно е имало дъсчен под. В дъното ме в северната стена е вкопана правоъгълна ниша.
Западното помещение е най-малко и е с размери около 3 на 3 метра с височина около 2 метра. В южната стена има два големи отвора, които вероятно са затваряни с дървени капаци.