Министър Проданов за предизвикателствата на прага на новия туристически сезон

Интервю за БНТ – сутрешен блок „Денят започва“

Водещ: На фокус в следващите минути ще бъде туризмът. На прага на новия туристически сезон – какво се случва в сектора, какво се случи и с хотелиерите, които настаниха украински бежанци и трябваше да получат държавна подкрепа? Бавят ли се техните пари или не? Всичко това като въпроси – към следващия ми гост. Христо Проданов – министър на туризма. Здравейте, добро утро.
Христо Проданов: Здравейте, добро утро.
Водещ: Да започнем с това – получават ли си вече онези 40 лева на ден хотелиерите, които отвориха хотелите си за украински бежанци?
Христо Проданов: Вчера са изплатени парите на всички хотелиери, така че да, всички са получили средствата, които трябваше да получат.
Водещ: Със забавяне ли обаче се случи това, министър Проданов?
Христо Проданов: Не, не съм съгласен. Няма никакво забавяне. Напротив, работим по графика, който сме заявили, изпълняваме това, което сме обещали. Графикът беше от 1 до 5 април да бъдат кандидатстванията, лед което ни трябваше около 10 дни да направим своите проверки, защото имаме доста сериозна работа като обем за проверките. Става въпрос за следното – става въпрос за около 25 000 лица, те да бъдат проверени, да бъдат сравнени с данните на „Гранична полиция“, на НАП, на Агенцията за бежанците, да няма дублажи, да няма случаи, в които държавата плаща за едно лице два или три пъти, защото имаме и доста такива случаи, което означава…
Водещ: Момент, доста случаи от тези 25 000 души бежанци, които са в хотелите?
Христо Проданов: Има такива случаи, да. Доста са, около 3000 са случаите, в които едно лице фигурира в регистрациите на два хотела едновременно.
Водещ: Какво обяснение получихте за това? Защото ние чухме вчера едно такова – че просто някои от тях са напуснали дадения хотел, в който са били регистрирани…
Христо Проданов: И са отишли в другия.
Водещ: И са отишли в другия, да.
Христо Проданов: И точно ситуацията тогава е, че датата – примерно до 20 март човекът е бил в хотел 1, на 21 март се появява в регистрацията на хотел 2, но не изчезва от регистрацията на хотел 1 – спираме плащането към хотел 1 и започваме плащането към хотел 2. И това всичко е изключително голяма по обем работа. Администрацията е работила денонощно, за да може да изпълним това, което сме обещали. А то беше, още в началото ние сме казали – между другото, аз сега ще използвам участието да повторя сроковете, за да няма неясноти за това, което предстои напред – ние бяхме казали: от 1 до 5 април се кандидатства в системата СУНИ за периода от началото на войната до 31 март. Тогава се изплащат и тези средства. От 1 до 5 май ще се кандидатства за периода от 1 до 31 април и от 1 до 5 юни ще се кандидатства последно за срока до края на май. И за всичко това е необходимо след това около 10 дни, в които тази информация да бъде обработена, да бъде проверена, след което да бъде изплатено всичко, което сме обещали. Смея да твърдя, че ние сме се справили изключително в срок. Ще използвам възможността да благодаря и на администрацията за денонощната работа и усилия, които положиха, така че наистина да изпълним ангажимента, който сме поели към всички съвсем коректно. Така че мисля, че няма никакво закъснение. Ако някой твърди подобно нещо, аз не съм съгласен с него.
Водещ: Сега, сега ще видим един такъв пример. Само едно последно уточнение, понеже казахте за това засичане на регистрации. Все пак хотелиер 1 ще си получи до датата на настаняване средствата.
Христо Проданов: Точно така?
Водещ: Няма да бъде наказван без никакви средства?
Христо Проданов: Не, няма да бъде наказван. Вижте, по някой път може да се случва и така, че да има неволна грешка. Истината е, че съветвам всички, които са си мислели, че могат да излъжат системата – не, системата не може да бъде излъгана. Проверяваме, както казах, данните на няколко ведомства, така че виждаме лицето, което е регистрирано, дали на тази дата е влязло в България, има вероятност по някое време то да е напуснало границите на България и всичко това трябва да бъде проверено.
Водещ: Добре.
Христо Проданов: Имаме, във връзка с това, което казах – дали това лице своевременно не е започнало работа, защото след като започне работа вече, то излиза на свободния пазар, на свободен наем и т.н. Така че това е доста голяма проверка.
Водещ: Помощта приключва. Добре, нека да видим наистина този конкретен сюжет от Варна. При Деян Михайлов трябва да е един от собствениците на хотели, които са настанили украински бежанци. Твърдят, че още не са получили помощ от държавата, въпреки това.
Репортер: Тук сме с хотелиера Филчо Ставрев. Преди малко чухме, министърът каза, че е започнало изплащането и затова сега веднага питам хотелиера дали сте получили някакви средства?
Филчо Ставрев: За съжаление, вчера до 18.00 часа нямаше нищо по сметката. И не само при мен, разбира се и при всички колеги, които са приели да настаняват украинци във връзка със ситуацията, която е там. Говорихме чрез Съюза на хотелиерите, „Златни пясъци“ и „Свети Константин и Елена“ – никой не беше получил никакви суми.
Репортер: Тези 40 лева достатъчни ли ще бъдат, предвид галопиращата инфлация?
Филчо Ставрев: Ами, аз мисля, че и министърът на туризма, министър Проданов ще се съгласи с мен, както всички колеги отбелязваме – с тая галопираща инфлация, която мина границите, и увеличението на ел. енергията със 75%, повишението на заплатите от 1 април, всичкото това нещо стопи тия 40 лева някъде в размер на 28-29 лева на ден, което е абсолютно малко, недостатъчно и крайно, крайно недостатъчно.
Репортер: При вас колко бежанци има настанени?
Филчо Ставрев: 120 души има в момента настанени.
Репортер: А вие колко лева до момента сте инвестирал собствени средства, за да издържате тези хора?
Филчо Ставрев: В зависимост от броя на хората в хотела, разбира се и от категоризацията, която има хотелът, но преди всичко разбира се от броя на хората – около 40-45 хиляди лева до тоя момент.
Репортер: Колко дълго ще издържите?
Филчо Ставрев: Ами, не можем, на ръба сме. Затова от 15-ти чакаме като спасение парите да пристигнат, за да можем да се разплащаме с доставчиците, за да можем да си покрием разходите по електроенергията и не на последно място, да можем да си платим заплатите към персонала.
Репортер: Бежанците по право ще останат тук до 31 май. Какво става след това? Как ще ги изгоните, образно казано?
Филчо Ставрев: Много сложен въпрос и опасявам се да дам прогноза, че да не се получи някаква такава напрегната обстановка, която да рефлектира в целия Европейски съюз отново от България. Защото и между самите украинци има разговори, които текат, те усещат, че ще има някакво такова напрежение, преместване. Не са много съгласни. Това може би ще рефлектира, защото и Европейският съюз в края на краищата отпуска средства не само за България, а и за Полша, и за Румъния, и за всички държави, които са приютили украинците. И в тая връзка, разбира се, аз мисля, че тук Европейският съюз е помислил с добро покриване на разходите на всеки един украинец. Би трябвало да останат по местата си, ако не могат да ги прехвърлят по други бази, защото всяко едно преместване за тях е трус, не стига, че те идват, прогонени от войната, с много стресови ситуации. Мисля, че би трябвало да останат, за да може в сезона да влезем с нормални условия за обслужване както на тях, така и на всички наши гости, които си правят резервация по услугата ол инклузив.
Репортер: Вие имате въпроси към министъра на туризма, нека да ги чуем.
Филчо Ставрев: Имам към министър Проданов следния въпрос: съгласно решение 181 на Министерския съвет от 30 март тази година към Националния туристически регистър се създава вписване за целите на създадения за изпълнението на програмата Регистър за места за подслон. Това означава, че във връзка с тоя нарочно създаден Регистър за места за подслон освобождава всички хотели, които са настанили украински граждани, от заплащане на курортна такса. Информацията я получихме чрез Българска хотелска ресторантьорска асоциация до Съюза на хотелиерите „Златни пясъци“, в което разбира се министърът на финансите отговаря на въпросите по отношение на това курортна такса дължима ли е от хотелите или не е. И те там дават пояснение, че в тоя регистър, който е създаден, и със заявения образец, който е направен, трябва да се подаде към министъра на туризма. В случая аз директно питам министър Проданов – след като съм попълнил тоя образец за настаняване, който беше пратен по всички хотели, които са настанили украинци, следва ли да плащаме курортна такса или не.
Водещ: Нека веднага да чуем отговора, защото е важен, нека да чуем отговора. Министър Проданов?
Христо Проданов: Първо да обясня – курортната такса, това са местни данъци и такси. Тези решения се взимат от съответния общински съвет. Във Варна могат да решат едно, в Бургас могат да решат съвсем друго. Така че този данък, както казах, е местен и се решава от общинския съвет. Това, което стана въпрос – за този Регистър за подслон, той е създаден като специален регистър, поради простата причина, че има някои обекти, които не са в системата ЕСТИ. Тези, които са в системата ЕСТИ и са в Националния туристически регистър, т.е. хотелиерство е основната им дейност, те са задължени в ЕСТИ да подават своите данни, да вписват хората, които са настанени в тези обекти, и на базата на това се плаща. Националният регистър за подслон е създаден – ще го кажа така, по-лесно – за ведомствените бази, тези, които не са на свободния пазар, и тези, които по този начин да имат някакъв регистър, по който ние да проверяваме и за тях.
Водещ: Разбрах. Ще продължим с вас разговора. Деян, само един въпрос имам аз към твоя събеседник хотелиер, тъй като той направи сметката, че тези 40 лева, които държавата отпуска, сега вече са се стопили заради инфлацията и много трудно покриват разходите. Мисли ли да се откаже, мисли ли преди 31 май да се откаже от бежанците, които е приел в хотела си?
Репортер: Имаме въпрос от студиото – дали ще се откажете да приемате бежанци заради тези ниски суми? 40 лева, както казахте, са изядени от инфлацията.
Филчо Ставрев: Ами да, това ще бъде може би мярката, защото в края на краищата ние влизаме в конфронтация с всички наши бъдещи гости, които вече си правят резервации по отношение на сезона. Той въобще не се очертава да бъде добър, много трудни са записванията, дори спират на места, има откази. Но така или иначе, ние, за да направим качествено обслужване на нашите гости, които ще ги очакваме през летния сезон, при тая ниска цена влизаме в конфронтация с тях и естествено пък и украинците ще трябва да бъдат отделени като отлъчени от стадо, което въобще не е приятно. И в тая връзка, може би ще трябва да се откажем.
Репортер: Благодаря ви. Такава е ситуацията, реалната ситуация към момента.
Водещ: Благодаря ти, Деян. Ще коментираме този сюжет и сега продължаваме с г-н Проданов. Какво ще се случи с бежанците след 31 май?
Христо Проданов: Лично моето мнение, това, за което аз ще настоявам – след 31 май тази програма да приключи, по простата причина, че ние проявихме хуманност към тези хора, които бягат от война, помогнахме, настаняваме ги. Три месеца се грижим за тях, след което е необходимо тези хора вече да излязат на пазара на труда, да си намерят квартира, да плащат наем и да живеят така, както живеят всички останали хора. Т.е. ние проявихме солидарност и подкрепа в първите три месеца, проявяваме такава солидарност и подкрепа, след което всички трябва да започнат да живеят и да работят така, както всички останали.
Водещ: Тук възниква обаче въпросът, министър Проданов, със следния казус. Ние знаем профила на тези хора – обикновено това са жени с деца, повече от едно в масовия случай. Някои от тях искат да започнат работа, само че какво се случва с децата им, които няма кой да ги гледа – така ще го кажа. И работодателят поставя също този въпрос.
Христо Проданов: Това наистина е действително сериозен проблем. Сериозен проблем, особено в големите градове, като София, Варна, там, където няма места в детските градини. Но и това е въпрос на организация, в смисъл такъв, да могат да се събират на групи децата и да се гледат. Естествено, държавата ще съдейства, доколкото е възможно това да се случи.
Водещ: Какво може да направи държавата? Летни групи специални за бежанците? Какво?
Христо Проданов: Точно някакви такива групи, специални групи за тези хора, за да може наистина децата да има къде да бъдат оставени, в същото време хората да започнат работа.
Водещ: Водите ли такива разговори вече с общините?
Христо Проданов: Между другото, искам да кажа нещо, защото то е важно. Социалното министерство е създало такива работни групи, които обикалят по тези места за настаняване. Досега има интервюирани около 6000 човека от тези, които са настанени. 90% от тези хора са съгласни веднага да започнат работа, основно в сектор „Хотелиерство, ресторантьорство“, както и в другите сектори. Между другото, това е един шанс за българската икономика, защото знаете, работодателските организации, според техни данни има недостиг на около 200 000 работника, така че те могат да бъдат използвани. Както казах, държавата помага в първите три месец, след това е редно те да започнат да помагат както на държавата, така и на българската икономика.
Водещ: И преди украинци са работили, особено по нашето Черноморие лятото. Промяната е тази, която казахме – сега са тук със семействата си. И затова ви попитах и дали вече се водят и някакви разговори с общините на местно ниво, Бургас, Несебър, да не ги изброявам всичките, които да направят тази организация за децата
Христо Проданов: Точно така, областните управители точно това правят – провеждат тези разговори, за да има някаква такава създадена организация, за да може наистина тези родители да бъдат освободени и да започнат да работят.
Водещ: Моля ви, коментирайте и все повече и сигнали да ги наречем от хора, които живеят особено в общините, където има много бежанци, че някак си те си харесват хотелите, някак си се ползват от твърде много отстъпки на местно ниво, прекаляват, включително и с някои неща, като поведение. Достигат ли до вас такива сигнали?
Христо Проданов: Достигат. Вижте сега, ситуацията е следната: тези 25 000, за които държавата плаща, те наистина са изключително нуждаещи се, крайно нуждаещи се хора – това са предимно майки с малки деца. Ситуацията е следната: имаме 25 000, които са настанени и за които държавата се грижи. В момента в България има 85 000 украинци, т.е. има допълнително още 65 000, някои от които са със скъпи коли, с възможности. Те са по различни хотели, те си плащат, имат претенции за това. Някои започват да правят бизнес, някои си купуват имоти. И може би голяма част от тези създават грешната представа за тези, които наистина имат нужда от това. Защото аз съм посетил не едно и две места за настаняване и виждам, че там наистина картината не е приятна, да не кажа трагична – във връзка с тези, на които ние помагаме. Тези останали 60 000, които в момента са в България, но те са на свободен пазар, те правят бизнес, пазаруват си, настаняват се, те имат претенции – ние не може да удовлетворим такива претенции, високи претенции. Те си плащат за това. И те по-скоро може би създават тоя негативен имидж.
Водещ: За да минем към следващите теми – има ли достатъчно финансов ресурс до края на тази мярка, 31 май, да покриете нуждите?
Христо Проданов: Има достатъчно финансов ресурс. Ще ви кажа за първия период от 24 февруари до 31 март сумата, която плащаме, е около 11 милиона – 11,1 милиона. Така че няма да надхвърлим 50 милиона според мен до края на този период, за което ние съответно кандидатстваме пред европейската солидарност, така че да може да си възстановим тези средства в бюджета.
Водещ: Но продължава тази система – първо да мине месецът, прави се проверката и тогава се изплаща първата сума? Защото чухме предложения – не е ли редно да се изплати някакъв процент, примерно 50% авансово да го наречем, и след направената проверка останалите?
Христо Проданов: Не можем да го направим, защото ние трябва да имаме конкретни данни. Много е динамична обстановката – един се настанява, друг се мести в друг хотел.
Водещ: Разбирам.
Христо Проданов: И затова използвах участието си да обясня още веднъж – следващия месец ма…
Водещ: Сроковете, да.
Христо Проданов: От 1 до 5 май в системата СУНИ се кандидатства за април, от 1 до 5 юни се кандидатства в системата СУНИ за май месец. И това ще бъде окончателното разплащане по тази програма.
Водещ: Разбирам. Нека вече да разширим темата за летния туристически сезон. Какви са вашите прогнози? Чухме преди малко хотелиера от Варна с не толкова оптимистична и каза, че сезонът няма да е много успешен.
Христо Проданов: Сезонът ще бъде по-успешен от миналогодишния, според моите наблюдения, разговори с туроператори, с хотелиери и съответно с посещения в чужбина, разговори с чуждестранни партньори. Да, безспорно…
Водещ: Как вървят записванията?
Христо Проданов: В пазарите от страните от т.нар. „Вишеградска четворка“ наистина записванията вървят добре, да не кажа изключително добре. Негативно ще бъде отражението на войната в Украйна и липсата на руски и украински туристи върху резултатите, но се надявам, че това до голяма степен ще бъде компенсирано именно от страните от Вишеградската четворка, от румънците, Сърбия и Северна Македония.
Водещ: Колко голям процент е бил руският пазар досега?
Христо Проданов: Обикновено назад в годините около 10% е пазарът от входящия туризъм от руските туристи.
Водещ: Т.е. не би трябвало особено това да разклати.
Христо Проданов: Вижте, има негативен ефект. Това са – ще ви кажа преди КОВИД кризата – около 400 000 руски туристи са посещавали България. Сега не може да се надяваме на…
Водещ: Но това е важно уточнение, г-н министър – те са посещавали България, но защото тук имат имоти, защото много от тях вече имат имоти…
Христо Проданов: Така е.
Водещ: Или се регистрират в хотели? Защото ние пък от хотелиери знаем, че отдавна не са регистрирали руснаци, ама си дойдат руснаци.
Христо Проданов: Има и такива, които идват тук с пакети на почивка, има и много такива, които имат имоти и са ги посещавали, и са посещавали България по тази линия.
Водещ: Аз затова ви попитах колко сериозен ще е сега, ако има такъв отлив – много ли ще разклати?
Христо Проданов: Ще има, със сигурност ще има такъв отлив, но си мисля, че до голяма степен той ще бъде компенсиран точно от тези страни.
Водещ: Само от тези, които посочихте ли? Дълго време говорихме за Великобритания, Румъния. Какво се случва с румънския пазар?
Христо Проданов: За Румъния казах. Великобритания и Германия очаквам да са горе-долу посещенията като миналата година.
Водещ: Няма да паднат, но няма и да се увеличат.
Христо Проданов: Да, точно така.
Водещ: Всичко това обаче идва на фона и на въпроса ние каква реклама на държавата си като туристическа дестинация, морска такава, правим в момента? Правим ли някаква?
Христо Проданов: В момента, тъй като знаете, че тази година е необичайна, в момента правим това, което ни позволява най-вече Законът за обществените поръчки. Така че основно купуваме програмно време през телевизиите, за да може да рекламираме българското море, да рекламираме това, че България е сигурна туристическа дестинация.
Водещ: Какво е посланието, да, какво е посланието, което отправяме към туристите?
Христо Проданов: Че България е сигурна туристическа дестинация, че България е едно прекрасно място за почивка, че България е сравнително по-евтина от нашите конкуренти, така че всички условия предразполагат за една добра почивка.
Водещ: Но нашите конкуренти – Гърция и Турция, са доста по-агресивни в тази кампания, в тази рекламна стратегия.
Христо Проданов: Те имат много по-голям финансов ресурс, с който разполагат. А и тази година – между другото, това е един красноречив пример как политическата криза се отразява на икономиката, защото в нормална година бюджетът се приема в ноември месец предишната година, т.е. ти имаш стратегия и план и започваш от 1 януари да правиш това, което смяташ за правилно, и започваш да го изпълняваш. Тази година ние до края на февруари нямахме бюджет, т.е. не знаехме с какви пари ще разполагаме за реклама. Така че тази година е малко по-специфична.
Водещ: Ще искате ли в актуализацията на бюджета повече средства и за какво?
Христо Проданов: Естествено че ще искаме и те ще бъдат основно точно за рекламата, защото конкурентните ни пазари разполагат с двойно и тройно повече средства за реклама, което ги прави по-видими сред чуждите граждани на чуждите пазари. Така че нашият стремеж трябва да е наистина да повишаваме средствата и ефективността за тази реклама.
Водещ: Ефективността – много важно го подчертахте, защото не само телевизия, много хора не гледат телевизия и рекламните стратегии вече са в много други…
Христо Проданов: Бъдещето е в дигиталната реклама. Работим и по този въпрос. Но както ви казах, тази година е малко необичайна, защото всичко започна да се случва едва след края на февруари, за съжаление. И пак искам да го повторя, защото това е важно – красноречиво показваме как политическата ситуация и политическата криза се отразява негативно на икономическите процеси.
Водещ: Защо го казвате отново? Притеснявате ли се отново от политическо разклащане?
Христо Проданов: Ами, аз не се притеснявам от политическо разклащане, но си спомням миналата година провеждането три пъти на избори и нестабилната политическа обстановка, която оказва съответно своето негативно въздействие.
Водещ: Но вече нескрито се говори за настройка за предсрочни избори.
Христо Проданов: Не смятам, че има основания за такива притеснения.
Водещ: За да завършим нашия разговор – всичко наред ли е с концесиите за плажовете?
Христо Проданов: Тези, които са проведени в миналото, те си функционират. Има някои, които са дадени под наем тази година. Целта на министерството е да има колкото е възможно по-малко неохраняеми плажове, защото първо, това е по-голяма сигурност за туристите, второ, по-голям приход за държавата.
Водещ: На каква цена? Колко ще струват плажните принадлежности, чадъри, шезлонги?
Христо Проданов: Те в концесионните и в договорите за наем концесионерите си имат поети ангажименти колко не трябва да надвишават като цена. Стратегически, ако смятат, че е по-добре да продават на по-ниски цени, аз мисля, че това е по-добре, защото когато цените бяха намалени наполовина, се виждаше, че почти нямаше свободни чадъри и шезлонги, докато, като цените са високи, то по-голямата част от тези…
Водещ: Пандемията те имаха такова задължение и затова ви питам.
Христо Проданов: Точно така.
Водещ: И наистина цените бяха поносими – десетина лева да кажем. Сега какво очакваме като цени?
Христо Проданов: Чисто пазарно те решават на колко да продават и колко им е изгодно.
Водещ: Но вече нямат такова задължение.
Христо Проданов: Те имат ограничение, таван, който не могат да надвишават. Оттам нататък е тяхно решение на колко ще продават. Според мен е по-изгодно да се продава на по-ниска цена, но местата да са заети.
Водещ: Пак за имидж обаче говорим, г-н министър. Когато някой трябва да плати сметка 60, 70 до 100 лева за чадър, шезлонг, шатра и там какви бяха, не знам с какво впечатление остава, тръгвайки си от страната.
Христо Проданов: Така е. Затова казвам, че това е отборен спорт и всички трябва да гледаме преди всичко за създаване на добрия имидж на България, за да може да разчитаме на добри сезони.
Водещ: Благодаря ви много за този разговор.
Христо Проданов: Благодаря ви и аз.
Водещ: Надяваме се на добър сезон. Отново ли българите ще го спасят обаче – не се знае.
Христо Проданов: Българите са основен наш приоритет, както е било винаги, така и тази година. Но това, което идва от чужбина, е висока добавена стойност. Защото винаги съм казвал – пари, изработени във Варшава или в Берлин, човекът си взима заплатата от там, идва, изхарчва в България. Това са средства, с които ние да плащаме за нашите деца, за нашите пенсии. Така че бизнесът с висока добавена стойност.
Водещ: Да, така е. Само че години наред българският турист беше малко по-подценяван, някак си изгонен – да я използвам тази по-крайна дума, от Българското Черноморие. Предпочиташе например Гърция сезона миналата година.
Христо Проданов: Точно заради това, пак повтарям…
Водещ: И се надявам да обърне тенденцията.
Христо Проданов: Това е отборен спорт и ние трябва да направим, бизнесът трябва да направи всичко възможно, така че българите да си остават в България.
Водещ: Благодаря ви.
Христо Проданов: Благодаря ви и аз.