Дестинация Долината на Струма – Кюстендил, Благоевград, Петрич, Сандански
Опитай:
- Кюстендилски череши - Кюстендил е известен като овощната градина на България. Често така наричат града известен в цялата страна със свойте череши, ябълки и сливи. Плодовете се отличават с отлични вкусови качества и екологично чист произход.
В два дни от месец юли се посвещат на “Празника на черешата”, които се свързват със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България.
Изложението на плодовете на овощния труд за страната започва от гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието “Майка на българското овощарство”.
Представя се изложба от разнообразни сортове череши, създадени в Института по земеделие в Кюстендил, и отглежданите от земеделските производители в региона.
Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със знака за сакралност, черешите са символ на доброто. Те са предвестници на лятото, вратата през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край. Тук черешата е присадена в бита и културата на населението; тя е пазена и обгрижвана с обич, с надежда за добруване, оградена е от ритуали и самородна поетичност; за кюстендилеца тя е “Черешчица род родила”...
Акцентът на празника е изложението с конкурсен характер, в което вземат участие читалища, неправителствени организации, сдружения, детски градини и училища от Кюстендил и региона. Изложбени маси биват аранжирани и покривани с този ярък и вкусен плод - подреждат се и майсторски изплетени вешала.
- Кюстендилски зелник - това е задушена баница, с една кора се завиват всички останали и има плънката в средата. Маята се подмесва с малко хладка вода и по лъжичка- олио, захар и брашно, и се чака да шупне. Отсява се 1 кг брашно, прави се кладенче в средата и в него се слагат 1- 2 яйца и щипка сол, добавя се маята. Замесва се тестото, дели се на 7 топчета. Оставят се да почиват около 10 минути и започва точенето им. Корите се сушат и вече седмата кора се слага в тепсията, като тя трябва да стърчи по една педя от всякъде. За "зелето"- запържват се коприва, праз лук, сирене и 3 яйца. Всяка кора се ръси с масло и олио / смесени и стопени /, и богато се поръсва със сирене. Свива се на хармоника и се реди от вън на вътре в тепсията.
- Сарми в листа от Широка мелнишка лоза - Представляват топки от плънка, увити в лозови листа или листа от кисело зеле.
- Качамак - е традиционно балканско ястие, важна част от българската национална кухня. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно.
Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната гъстота. Процесът на варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин., в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.
Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен. В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер свинска мас, сирене, каймак или свински пръжки
- Оризник – бял ориз, запечен във фурна, със заливка от яйца.
- Бисмемка
- Лангиди за лауци – наподобяват малки палачинки. Приготвят се от брашно, яйца, прясно мляко и масло
- Ложена баница
Дегустирай:
Климатичните особености на района се доближават до тези по Средиземноморието. Това е най-топлата и слънчева част на България. Виното от този край се характеризира с топли южни тонове в аромата и плътен вкус. Не пропускайте да опитате „Мелник 55“ – български винен сорт, кръстоска между „Широка мелнишка лоза“ и френския сорт „Валдигие“.