Черепишкият манастир „Успение Богородично” е разположен на 29 км югоизточно от Враца, на самия бряг на река Искър.
Манастирът е изграден по време на управлението цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.). Съществува легенда, според която името на манастира идва от костите на загиналите войници след битката в края на XIV в. между цар Иван Шишман и османските нашественици. В края на ХVІ в. свети Пимен Зографски (български зограф, книжовник и храмостроител) възстановява манастира и го превръща в книжовно и духовно средище. В манастира през 1612 г. е изработено и прочутото „Черепишко Четвероевангелие” с позлатен обков. Активната книжовна дейност в светата обител продължава и през ХVІІІ в. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница на два етажа, чийто параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”.
Кърджалийските набези (разбойнически нападения) накарали монасите да изоставят манастира за известно време в края на ХVІІІ в., но от 1802 г. той отново започнал да функционира.
Жилищните сгради, които посетителите на манастира могат да видят днес, са построени през 1836 г. от игумена Йосиф. През първите години на ХІХ в. с дарение на богат турчин, чиято дъщеря е излекувана в манастира, било изградено т.нар. „Рашидово здание”. След това са изградени „Методиевото здание” и „Данаиловата сграда”.
В Черепишкия манастир са запазени останките на стенописи от ХVІ - ХVІІІ в. и ХІХ в., оттогава е останала и колекция от икони.
В светата обител е оформен кът на народния поет Иван Вазов (1850 – 1921 г.), който на това място се е вдъхновявал за много от своите творби, сред които „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.
Черепишкият манастир е действащ мъжки манастир, а храмовият празник се чества на 15 август –Деня на Света Богородица.