Дворецът в Балчик - „Двореца” е бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Той е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето.
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) румънската армия окупира част от Добруджа и в границите на Румъния попада град Балчик. Румънски интелектуалци оценяват красивата природа на региона и през 20-те години на ХХ в. много видни румънски аристократи и хора на изкуството купуват тук имоти. Кралица Мария била доведена от свои приятели в Балчик и останала очарована от природата и духа на града. Решила да построи тук своя лятна резиденция, като имала строго изискване към проектантите – строежът на вилата да не наруши природата, а да допълва красотата й.
Резиденцията е проектирана от италианските архитекти Америго и Аугустино през 1924 г. Оформена е с красиви праговидни тераси по стръмния морски бряг, през които водата от два извора тече по специални каменни канали и прелива във водни огледала и водопади.
Стилът на новите постройки е в унисон с този на заварените, а старите мелници са реставрирани. Запазен е и контрастът на белите скали и червените покриви, характерен за града.
Изградени са параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – типичен български, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др.
Паркът по протежение на крайбрежието е разработен от швейцарския градинар Жул Жани. Ивицата има 60-70 метра ширина и е дълга повече от 400 метра. Християнски и мюсюлмански символи се преплитат в кладенци и градини, а цветята и декоративните кюпове за градините са били закупувани от различни точки на света.
Комплексът е съставен от няколко вили и постройки с характерно излъчване. Вила „Синята стрела” е построена през 1931 г. и се издига на ръба на скалата, над морския бряг. В нея по различно време са живели принц Николай - вторият син на кралица Мария, и принцеса Илеана - най-малката й дъщеря. Сега там са разположени галерия и дегустационна зала за вина.
До административната сграда на комплекса, върху каменна колона се извисява статуя на Св. Мартин - покровител на румънското кралско семейство.
В непосредствена близост до терасите е оформен красив водопад с височина на пада 25 метра. Друг, по-малък водопад, се спуска от „Градината на Аллах” през дебел зид по триструйна чешма в дълбок каменен басейн.
Параклисът „Успение Богородично" е построен през 1932 г. и се намира в друга красива белоцветна градина. Дърворезбованият трон и иконостасът обаче са изработени още през 1721 г. и са купени специално за параклиса от остров Кипър.
От параклиса се стига до градина с лилиуми, наречена „Градината с кръстовидното водно огледало”, издълбано като кръст в каменна тераса, опасана от тежки корабни вериги. Оттам по белокаменни стълби се стига до "Гетсиманската градина", заобиколена от цъфтящи през пролетта черни лалета. В "Гетсиманската градина" растат редки дървесни и храстови видове - хинап, райска ябълка, нар, смокини, холандски лалета с най-различни нюанси, бегонии, кремове и други.
В северната част на градината е разположена малка постройка, която е съществувала още преди да бъде построен дворецът. От стената й извира силна струя вода, за която се вярва, че е лековита. Там е построено малко параклисче – аязмо.
Oт „Гетсиманската градина” през порти от ковано желязо се преминава в градината „Мави дълга" (Синята вълна). Тя е изградена по протежение на най-ниската крайбрежна тераса между 1930 и 1933 г. Каменни пътеки разчертават градината на отделни кътчета. Тук расте магнолия, както и много рядък и ценен екземпляр за парка – котонеастър.
Градината с водните лилии е наречена „Английския двор” и се пази от ледения морски вятър от масивни зидове.
От "Английския двор", през чимширен плет, две стъпала отвеждат до сводест, каменен мост, напомнящ „Моста на въздишките” във Венеция.
Реставрираните воденици днес се използват за хотелска база на комплекса.
Кралица Мария умира на 18 юли 1938 г. в Синая – Румъния, а сърцето й по нейна заръка е поставено в малко златно ковчеже и върнато в параклиса „Успение Богородично” в „Двореца”, откъдето през септември 1940 година е върнато в Румъния.