Шипково

Местоположение и обща информация

Курортът е разположен по северните склонове в Троянския Балкан, намиращ се в Средна Стара планина на 700m.н.м.в. Част е от Троянска община. Населеното място отстои на 18 км от град Троян.

Чрез третокласния път ІІІ-358 се осъществява връзката на село Шипково с град Троян. Най-близките проходи, които имат значение за  транспортния достъп до населеното място са: Троянският (Троян–Кърнаре) и Шипково-Рибарица    

Разстояние до:

Летище София – 152 км

Летище Варна – 327 км

Летище Бургас – 320 км

Благоприятното географско положение на село Шипково в съчетание с уникалните природни дадености на района и  наличието на лековитите минерални извори правят Курорта Шипковски Минерални бани, един от предпочитаните планински и балнеоложки курорти в България.

Курортът Шипковски Минерални Бани е един от най-старите и известни курорти в България. Обявен е за курорт през 1946 г. Намира се на 2 км от центъра на село Шипково в западна посока.        

Минерални води

Естественият минерален извор на находище „Шипково“ извира на границата на разломените триаски доломити с юрски седименти - редуващи се пясъчници, алевролити, мергели, варовици. Установено е, че водата му е смесена - минерална и студена подземна вода. Най-ранните сведения за извора и използването му се отнасят към първата половина на ХVІІ век, когато е основано с. Шипково (1633 г.). Целенасоченото използване на минералната вода датира от 1912 г. През периода 1964-1966 г. са проведени сондажни хидрогеоложки проучвания в съседство с естествения минерален извор. Прокарани са 3 броя сондажи с дълбочини 174 m; 224 m и 216 m. Последният сондаж е разкрил вода, различна по състав от тази на извора. През 1982-1984 г. в района на Шипково са прокарани нови 3 сондажа, 2 от които дълбоки 1031 m и 1339 m разкриват минерални води от лежащи в дълбочина доломити.

Естествени лечебни фактори:  

Климат –  умереноконтинентален с подпланинско влияние -  студена  зима, топло лято, есен – продължителна, по-суха и по-топла от пролетта.

Температури: м.януари-среднодневни минимум -2⁰С и максимум + 4⁰С;                                

            м.юли-среднодневни минимум +17⁰С и максимум +27⁰С.                                                           

Средни валежи през м.януари 51 mm и през м. юли - 54 mm. 

Най-изразени валежи през  м. май 93 mm.

На територията на курорта се намират две находища на минерална вода с различен физикохимичен състав.

Минерални води с близък физикохимичен състав с температура от 33⁰С до 37⁰С, рН 7,4 с обща минерализация от 0, 50 g/l до 0,95 g/l, съдъжащи сулфатни, хидрокарбонатни, калциеви, магнезиени и флуорни йони. Един от сондажите е  с ниско съдържание на газ – радон.

Минерална вода от стария сондаж с температура 21⁰С, рН 7,5 с обща минерализация 2,475 g/l, съдържаща сулфатни, калциеви, магнезиеви и флуорни йони, и метасилициева киселина в колоидално състояние.

В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение  при хронични заболявания на:   

  • опорно-двигателния апарат:
  • ревматологични :дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити, спордилартрити и др.
  • ортопедични и травматологични – миозити, тендинити, бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
  • гръбначния стълб: дискова болест и гръбначни изкривявания др.
  • периферната нервна система – неврити, радикулити, плексити;
  • функционални нарушения на нервната система;
  • метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
  • белодробната исърдечно-съдова системи.  

Минерални води с близък физикохимичен състав  са показана и за профилактика и питейно балнеолечение при хронични бъбречни, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние.

Минерална вода от стария сондаж са показани за профилактика и питейно балнеолечение при хронични жлъчно-чернодробни и стомашно чревни заболявания в компенсирано състояние.

Места за настаняване и сертифицирани балнеолечебни (медикъл спа), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове

https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/mn.xsp

https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/spa.xsp

Съпътстващи туристически атракции

Троянски манастир "Успение Богородично"

Троянският манастир "Успение Богородично" е не само най-големият старопланински манастир, но и трето по големина духовно средище в България (след Бачковския и Рилския манастири).  Още през 1830 г. той е обявен за ставропигиален т.е. за подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика, като запазва статута си и до днес. Манастирският комплекс е разположен на живописния бряг на река Черни Осъм до с. Орешак, на 10 км. от град Троян.

Според историческите документи манастирът е бил първоначално основан през 1600 година и възобновен в периода 1830 г.– 1865 г. в сегашния си вид. Като архитектурен стил на сградите се причислява към възрожденската школа.

Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква „Успение Пресвета Богородица”, която е построена в периода 1835-1837 година от майстор Константин от с. Пещера, Кюстендилско, на мястото на по-стара църква.

Църквата е кръстокуполна, масивна, строена от камък, с пояси от два реда тухли. Интериорът и екстериорът на църквата са изписани с фрески от Захари Зограф от Самоковската школа.

По подобие и на други български манастири, този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”. Иконата е пазена в манастира до XIII век, след което е пренесена в Сърбия. Върната е обратно в манастира през XVII век.

Подобно на други манастири, Троянският също е бил убежище на Васил Левски (1837 г. – 1873 г.), който формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир. Тайният манастирски комитет е наброявал 80 монаси и е бил оглавяван от архимандрит Макарий. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства - Троян

Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян (МНХЗПИ) е уникален за страната и е единственият, в чиито експозиции в детайли са показани както занаятчийските изделия, така и инструментариумът, различните форми и функционалното предназначение на изделията и разнообразните техники за украса.

Помещава се в първата следосвобожденска обществена сграда в Троян – отначало училище, а по-късно и община, построена през 1881 г. от тревненския майстор Уста Генчо Кънев.

В десет зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти – грънчарство, горянство, бъкличарство, бъднарство, дърворезба, ковачество, медникарство, тъкачество, абаджийство, мутафчийство и калпакчийство.   Освен постоянната експозиция в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства се представят и временни изложби с разнообразна тематика. Музеят предлага на своите гости и различни услуги – посещение на грънчарска работилница, демонстрации на иконопис и дърворезба.

Допълнителни услуги, предлагани в Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства:

"Добавена реалност" - Изградени са вътрешна интернет мрежа и сайт, в който се съдържат мобилни приложения. Чрез личното си мобилно смарт устройство (телефон или таблет) посетителят получава достъп до приложенията, показващи технологичните процеси на изработване и украсяване на занаятчийските изделия, заложени във вътрешната мрежа. За тези, които не разполагат със собствено смарт устройство, срещу минимална такса се предоставят таблети, с които могат да използват услугата.

„Музей в куфар” - Това е детска мобилна образователна програма, поднесена под формата на тематична презентация, позволяваща на децата да се запознаят народни обичаи и традиции и да се докоснат до тематично подбрани музейни експонати. По желание се изготвят подходящи програми и за възрастни. 

Резерват "Козя стена"

"Козя стена" e най-малкият резерват в Национален парк ,,Централен Балкан“ и обхваща площ от 904 хектара. Създаден е през 1987 г. с цел опазване на застрашения от изчезване еделвайс и на вековните буково - елови гори. Намира се в землището на троянското село Чифлик.

Местността, в която се намира резерватът, е стръмна и трудно достъпна, но невероятно красива. Скалите израстват почти отвесно в горските площи или откритите пространства, а надморската височина варира между 1200 и 1600 м.

Въпреки малката си площ ,,Козя стена“ впечатлява с огромни масиви от вековни букови и смесени елово-букови гори. В резервата са установени около 40 растителни вида, които присъстват в списъците на редките или застрашени от изчезване растителни видове.

На територията на резервата се намира скалният феномен Козя стена, както и други разнообразни скални форми, поради което в резервата съществува разнообразие от птици.  

Римска крепост "Состра"

"Состра" (от старогр. пояс, превръзка, преграда) е шестата крайпътна станция по римския път ,,Виа Траяна“, който свързва провинция Долна Мизия с Тракия. Останките от нея се намират на 12 км. северно от Троян и на 28 км. южно от Ловеч.

Римската крайпътна станция и кастел Состра са разположени върху територия, която в Предримската епоха (Ι хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи. Този комплекс е изграден на важен военен път, свързващ градовете Колония Ескус (с. Гиген, Плевенско) и Филипополис (дн. Пловдив). Съответно пътят свързва двете римски провинции Долна Мизия и Тракия.  През периода  Ι – V в. сл. Хр. тази пътна артерия е сред най-натоварените в търговски и военен аспект.

Възможности за съчетание с културно-историческите дестинации

Възможности за съчетание с винено-кулинарните дестинации