София (София – Център - Горна Баня - Овча Купел - Княжево)

Местоположение и обща информация

София е най-големият град и столица на България. София е разположена в западната част на страната, в района на Софийското поле и в подножието на планината Витоша.

Градът е разположен на стратегически кръстопът, през който се осъществява връзката между Западна Европа (през Белград-Скопие-Пловдив-Истанбул) за страните от Близкия и Средния изток, между Дунавското крайбрежие и Беломорието, между Черноморието и Адриатика. В София се пресичат три от трансевропейските транспортни коридори: коридор № 4, 8 и 10, който се интегрира и към коридор № 9 към Хелзинки, Санкт Петербург и Москва и към № 7 – р.Дунав. София се намира сравнително близо до столиците на повечето балкански страни: Анкара – 1012 км, Атина – 837 км, Белград – 374 км, Букурещ – 395 км, Загреб – 762 км, Любляна – 897 км, Сараево – 549 км, Скопие – 239 км, Тирана – 553 км. От София водят началото си магистралите „Тракия”, „Люлин” и „Хемус”. София е българският град с най-висока комплексна транспортна достъпност и свързаност в европейското и национално пространство. Летище София осигурява удобен достъп до всички големи и европейски градове, а от централната железопътна гара и автогарата на града може да се достигне до всяка точка на страната.

Разстояние до:

Летище София – 10 км

Летище Варна – 436 км

Летище Бургас – 389 км

Минерални води

София – център

Минералният извор в цен­търа на София е известен и използван още от древ­нос­т­та. Появата му сред рав­ни­на­та е обус­ло­ве­но от на­ли­чи­ето на ви­со­ко из­диг­нат блок от ан­де­зи­ти­те на дъл­бо­чи­на 30 m под повърхността. Водата излиза по пресичащи се пукнатини. Първият кап­таж на извораэ (от римско време) е пре­ус­т­ройван в 1890 г. и на­пъл­но раз­ру­шен през 1953 г. Възстановяването му започва от 1954 г. В момента каптажът е с дълбочина 30 m. През 1970 г. източно от извора е прокаран сондаж, който е слабо водоносен.

Минерална вода - хипертермална (45⁰С), рН 9,3 с обща минерализация  0,28 g/l, съдържаща  хидрокарбонатни, сулфатни и натриеви йони;  метасилициева киселина в колоидално състояние.

София – Горна баня 

Водата на находище Горна баня изтича под напор глав­но от ан­де­зи­ти и ан­де­зи­тни брекчи в че­ти­ри из­во­ра. Най-го­ле­ми­ят из­вор пър­во­на­чал­но е кап­ти­ран през 1883 г. и пре­кап­ти­ран през 1947 г. Известен е ка­то Бански кап­таж (БК). Изворът “Домуз де­ре” е кап­ти­ран през 1921 г. През 1958-1961 г. са про­ка­ра­ни 4 сон­да­жа, които също разкриват термални води, свързани с тези от естествените изходища. Вследствие експлоатацията на води от сондажите банският извор пресъхва. В момента два от сондажите са тампонирани.

Минерална вода – хипертермална (42⁰С), рН 9,7 с обща минерализация  0,15 g/l, съдържаща  хидрокарбонатни, сулфатни и  натриеви йони; метасилициева киселина в колоидално състояние.

София – Княжево 

Находището на топ­ли ми­не­рал­ни во­ди е раз­по­ло­же­но в зона на тектонски нарушения меж­ду пла­ни­ни­те Люлин и Витоша, по дес­ния бряг на р. Владайска. Минералните во­ди се фор­ми­рат в гор­нок­ред­ни на­пу­ка­ни и раз­ло­ме­ни ан­де­зи­ти и туфи и се обособяват в две гру­пи извори. Източните из­во­ри при ми­не­рал­на­та ба­ня са кап­ти­ра­ни в на­ча­ло­то на двадесети век. Западната гру­па извори, из­вес­т­ни ка­то “Клисурска ба­ня”, отс­то­ят на 700 m за­пад­но от из­во­ра на ми­не­рал­на­та баня. През 1961-1966 г. око­ло ми­не­рал­на­та ба­ня са нап­ра­ве­ни три сондажа. Те раз­к­ри­ват во­да с по-нис­ка тем­пе­ра­ту­ра от та­зи на бан­с­кия извор. През 1967-1971 г. се извършват сон­даж­ни хид­ро­ге­олож­ки про­уч­ва­ния в цен­т­рал­на­та и за­пад­на­та част на находището. От про­ка­ра­ни­те об­що 6 сон­да­жа два са кап­ти­ра­ни - С-1хг (при Клисурска баня) и С-6хг, а дру­ги­те, с дъл­бо­чи­на до око­ло 100 m, и са ликвидирани.

Минерална вода – хипотермална (31⁰С), рН 9,5 с обща минерализация  0,12 g/l, съдържаща  хидрокарбонатни, сулфатни и  натриеви йони; метасилициева киселина в колоидално състояние.

Минералните води от региона на София могат да се прилагат за питейно, инхалационно и външно балнеолечение  при хронични заболявания на:

• стомашно-чревния тракт;
• жлъчно-чернодробната система;
• пикочо-отделителната система;
• сърдечно-съдовата система;
• дихателната система;
• опорно-двигателния апарат – на стави,мускули,сухожилия, състояния след фрактури на костите;
• периферната нервна система;
• заболявания гръбначния стълб – Болест на Бехтерев, дискова болест; гръбначни изкривявания и др.      
• метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
• женска и мъжка полова система;
• дерматологична патология и др.

София – Овча купел   

По ис­то­ри­чес­ки све­де­ния до към сре­да­та на XIX в. тук е съ­щес­т­ву­вал ма­лък то­пъл извор. При зе­мет­ре­се­ние през 1858 г. от пук­на­ти­на се е по­явил фон­тан от топ­ла во­да. Водата излиза от триаски варовици и доломити. Изворът е кап­ти­ран през 1915 г. с бе­тон­на шахта, на дъл­бо­чи­на 10 m при ни­во око­ло 3,5 m под те­ре­на. Тогава е установено, че де­би­тът на топ­ли­те во­ди се из­ме­ня в зависимост от ко­ле­ба­ни­ята на ни­во­то на окол­ни­те сту­де­ни под­зем­ни води. За раз­ви­ти­ето на ку­рор­та през 1958-1963 г. са из­вър­ше­ни сон­даж­ни хид­ро­ге­олож­ки про­уч­ва­ния за­поч­на­ли с 6 плит­ки сон­да­жа до око­ло 35 m дъл­бо­чи­на. Първият дъл­бок сон­даж с дъл­бо­чи­на 310 m, раз­по­ло­жен из­ток-юго­из­точ­но от извора, раз­к­ри­ва на са­мо­из­лив во­да с тем­пе­ра­ту­ра 32°С. Сондажът е кап­ти­ран през 1961 г. и вклю­чен във во­доп­ро­во­да на из­во­ра. Същевременно де­би­тът на из­во­ра на­ма­лява, а по-къс­но изворът пресъхва. Следващите сон­да­жи не раз­к­ри­ват ми­не­рал­на во­да на са­мо­из­лив и са неизползваеми. През 1966-1971 г. се под­но­вя­ва сон­даж­ни­те про­уч­ва­ния с 2 но­ви сон­да­жа. Първият от тях по­нас­то­ящем е ос­нов­ни­ят во­до­из­точ­ник в находището. Вторият сондаж, раз­по­ло­жен се­вер­но от ба­ня­та ока­зва сил­но вли­яние на ос­та­на­ли­те во­до­из­точ­ни­ци и е затворен.

Минерална вода – хипотермална (32⁰С), рН 7 с обща минерализация  1,19 g/l, съдържаща  сулфати, хидрокарбонатни, калциеви и натриеви йони.

Минералната вода е показна за външно балнеолчение при хронични заболявания на:                                                                                        

• опорно-двигателния апарат – на стави,мускули,сухожилия, състояния след фрактури на костите;
• периферна и централна нервна система;
• заболявания гръбначния стълб – Болест на Бехтерев, дискова болест; гръбначни изкривявания и др.      
• метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
• венозна система на долни крайници

Места за настаняване и сертифицирани балнеолечебни (медикъл спа), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове

https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/mn.xsp

https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/spa.xsp

Съпътстващи туристически атракции

Храм-паметник “Александър Невски” с крипта

Катедралният храм „Св. Ал. Невски” е считан за символ на българската столица. Намира се в центъра на София, на едноименния площад, а отблясъкът на златните му кубета привлича погледа от километри разстояние.

Храмът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още „Цар Освободител”, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Св. Александър Невски, чието име носи катедралата, е руски княз (1220-1263) - велик пълководец и дипломат. Той е светец-покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава.

В подземието на храма се намира Криптата – с иконна сбирка, където могат да се видят шедьоври на иконописното изкуство.

Боянска църква

Църквата е част от Стоте национални туристически обекта и е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Строена е на три етапа: първи - ХІ век, втори - средата на ХІІІ век, и трети - средата на ХІХ век.

Източната част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Първият живописен слой, покривал изцяло източната част на храма, датира от ХІІ век. През ХІІІ век с дарението на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, управлявали Софийска (Средецка) област по това време, е пристроена втората двуетажна част на църквата, която принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Ктиторският надпис говори за повторното изографисване през 1259 година. Зографите Василие и Димитър, чиито имена са разкрити при реставрационни дейности, полагат нов слой стенописи върху първия в старата част и изписват двата етажа на новата част на църквата.

Централна минерална баня

Забележителният образ на Централните общински минерални бани впечатлява с мощната многопланова композиция, сложните обеми на покривното покритие, с богатата фасадна сецесионова декорация. В днешния си вид сградата на Централната минерална баня в София е строена в периода 1906 —1913 г. по идейния проект на арх. Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. През 1906 г. столичният кмет сключва договор с П. Момчилов за изготвяне на работен проект за голяма и малка баня. Декоративните фасадни фризове с растителни и геометрични мотиви в актуалния за времето стил сецесион са на художника Харалампи Тачев (1908 г.). От двете страни на главния вход на сградата са поставени керамични изображения на Аполон Медикус бог на здравето и на богиня Тюхе — покровителка на градовете. Изпълнението е по технология на проф. Стефан Димитров. Каменните пластики са дело на художника Георги Киселинчев. Малката баня отваря врати през 1908 г., а голямата — с два плувни басейна, семейни вани, турско-римски бани — на 1 (13) май 1913 г.; в северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения (1914). При бомбардировките над София през 1944 г. малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война голямата баня е точно реставрирана и е обявена за паметник на културата от местно значение. Поради амортизация през 1986 г. сградата е затворена за посетители и напълно изоставена след 1989 г. Постоянната експозиция на Музея за история на София, помещаваща се в едната половина от сградата на Централната минерална баня, е официално открита на 17 септември 2015 г. В края на 2016 г. от статута му на „общински културен институт“ музеят е реорганизиран в Регионален исторически музей – София.