Магията на Източните Родопи

Хасково – Долни Главанак - Мезек – Ивайловград – Странджево – Перперикон – Кърджали - Татул – Бенковски – Златоград

 

Монумент Богородица

Най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България.  Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер-бетон и тежи 120 тона. Общата височина на монумента е 32,8 м, а притегателното му излъчване се допълва от изградения вътре в основата му параклис Рождество Богородично. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град. Идеята за построяването на Монумент Пресвета Богородица се осъществява изцяло с дарения от хасковската общественост. Символът не е избран случайно – Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитал като един от най-големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.

Достъпност за посещение: Безплатно, целогодишно; достъпно за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Да, статуята се намира на хълма Ямача в града, има поставени табели на всички входове на град Хасково, както и в целия град

Туристическа инфраструктура: Да – места за настаняване и заведения за хранене и развлечение, ТИЦ в града

 

Регионален исторически музей – Хасково

Регионалният исторически музей в Хасково съхранява над 120 000 хиляди движими паметници на културно-историческото наследство, много от които имат изключитена стойност. Уникални колекции от праисторически, антични и средновековни материали от керамика, камък, желязо и стъкло оформят част от богатия фонд на музея. Сред най-интересните експонати са две от рядко срещаните в България чаши „Троянски тип”, датирани от I в. пр. Хр., едната от които е и символ на музея. Тук може да бъде видяна и изключително ценна колекция от антични и средновековни монети, наброяващи повече от 22 000 броя. През годините регионалният исторически музей осъществява събирателска, проучвателска и методическа дейност на територията на 11 общини от днешната Хасковска област. Реставрирал е над 30 паметника на културата. Музеят притежава една от най-добрите етнографски сбирки. Фондовете на отдела разполагат с близо 15 000 единици. Тук се съхраняват колекции от медни съдове, народно облекло, тъкани, накити, земеделски и занаятчийски инвентар, предмети на народното изкуство, обреден реквизит и много други.

Достъпност за посещение: Платено, целогодишно, екскурзовод

Транспортна достъпност: Да, намира се в централната градска част

Туристическа инфраструктура: Да – места за настаняване и заведения за хранене и развлечение, ТИЦ в града

 

Александровска гробница

Александровската гробница, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково, е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука. Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология.

Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно.

Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността.

Счита се, че гробницата има два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от каменни блокове, другото от трамбована глина.

Гробницата в село Александрово е едно от най-големите съоръжения от този тип. Нейните стенописи са уникални по рода си. Те са из цялата гробница, в камерите, в коридора, в преддверието и представят различни сюжети.

Най-разнообразни са стенописите в кръглата камера – тя е изографисана в шест хоризонтални пояса с различна широчина, разположени един над друг. Повечето фрески изобразяват ловни сцени.

През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи. В музея е изградено точно копие на Александровската гробница, което е достъпно за туристи, за разлика от оригинала. Чрез репликата се дава възможност на посетителите да се запознаят с един наистина уникален паметник на античното изкуство в Тракия. В най-малки детайли са пресъздадени фреските, изобразени от ръката на тракийския художник. Те пресъздават бойни и ловни сцени както и моменти от прословутите пиршества на тракийската аристокрация.

Богатата експозиция показва още и множество артефакти от тракийския период в региона на град Хасково като голяма част от тях могат да бъдат видени в стенописите на Александровската гробница – въоръжение, накити, съдове... Сред най-ярките експонати в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 - 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.

Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи” е един от най-модерните, отлично оборудвани и представителни в страната, а от 2011 г. е и част от Стоте национални туристически обекта на България.

Достъпност за посещение до Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи”: Платено, целогодишно, всеки ден без понеделник, екскурзовод, достъпно за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Второстепенен път, добро състояние, обществен транспорт

До гробницата се стига по пътя от с. Александрово за Симеоновград, на изхода на селото има табела за отбивка вдясно за гробницата.

Туристическа инфраструктура: В близост до обекта няма места за настаняване и заведения за хранене и развлечения. Най-близките се намират в град Хасково на 18 км. Има поставени табели на всички входове на град Хасково, както и в целия град.

 

Узунджовска църква

В близост до Александровската гробница и МЦ „Тракийско изкуство в Източните Родопи (на около 8 км) се намира Узунджовската църква.

"Успение на Пресвета Богородица" е най-голямата селска църква в България. Тя по удивителен начин съчетава в себе си елементи от християнството и исляма. Построена като християнски храм, през 1593 г. е била унищожена от Османската империя. На нейно място е издигната джамия – част от огромен, приличащ според летописците на крепост керван сарай, чийто централен вход е запазен и до днес. В началото на 20 в. Турция връща имота на България и тогава започва преустройството на джамията в църква. През 2007 г. храмът е възстановен основно от Община Хасково. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани. Обновени са всички икони и стенописи. Тревненският майстор уста Дарин Божков резбова нов иконостас, който с размерите си се нарежда сред трите най-внушителни в страната. На прозорците са поставени изящни витражи, изобразяващи сцени от живота на Божията майка. През миналия век, църквата "Успение на Пресвета Богородица" в с. Узунджово е обявена за паметник на културата.

Достъпност за посещение: Безплатно, целогодишно; екскурзовод; достъпно за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Второстепенен път, добро състояние, обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: В близост до обекта няма места за настаняване и заведения за хранене и развлечения. Най-близките се намират в град Хасково на 10 км.

 

 

Тракийско култово мегалитно съоръжение „Кромлех”

Тракийското светилище е открито през 1998 г. от археолога д-р Георги Нехризов и е единственото по рода си в българските земи. За подобни култови места в Западна Европа е възприет терминът “кромлех”, най-известен представител на които е Стоунхендж в Англия. Тракийският кромлех при село Долни Главанак представлява култово съоръжение от вертикално побити каменни блокове, поставени направо върху скалата. Заграденото свещено пространство, където са се провеждали ритуалите, е с форма на окръжност. На юг от кромлеха се намират две по-малки съоръжения с останки от детски погребения, извършени чрез трупоизгаряне. Въпреки че не могат да се посочат преки паралели на новооткрития мегалитен паметник, не буди съмнение неговата принадлежност към тракийската култура. Той представлява чудесен пример за творческо прилагане на местна почва на принципите на мегалитното строителство при изграждане на култови съоръжения, типично за траките от I хилядолетие преди Христа.

Достъпност за посещение: Да, безплатно, целогодишно; наличие на екскурзоводи

Транспортна достъпност: Намира се на 12 км северно от гр. Маджарово, в землището на с. Долни Главанак. Общественият транспорт е веднъж дневно.

Туристическа инфраструктура: Места за настаняване и заведения за хранене са налични в общинския център – гр. Маджарово, както и в с. Горно поле (на 8 км разстояние) и в с. Бориславци (на 11 км от обекта).

 

 

Тракийска куполна гробница - село Мезек                                                                   

Открита през 1931 г., тракийската гробница при село Мезек е най-монументалната и една от най-интересните куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр. и е напълно запазена в автентичния си вид. Покрива я внушителен могилен насип с височина 15 м и диаметър 90 м. Археологическите проучвания сочат, че в нея е бил погребан местен владетел. Тракийската гробница при с. Мезек се отличава с необичайната си архитектура. Изградена е от големи каменни блокове, свързани с железни скоби. В некропола се влиза през дълъг над 20 м дромос (коридор). Следват две правоъгълни преддверия, а след тях - кръгла, погребална камера с висок купол. Запазено е каменното ложе на покойника, а в страни от него - две каменни урни. Под каменните плочи на двете правоъгълни помещения са открити вторични погребения‚ извършени чрез кремация на телата.

В гробницата при Мезек са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Днес находките са изложени в Регионален исторически музеи – Хасково и музеите в София и Истанбул.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, екскурзовод

Транспортна достъпност : Общински път, отлично състояние след ремонт

Туристическа инфраструктура: Да – места за настаняване и заведения за хранене

 

Средновековна крепост при село Мезек                                                                                              

На височината западно от с. Мезек се издигат внушителните останки на Неутзикон – една от най-добре запазените средновековни крепости по българските земи. Построена през XI – XII в., твърдината има форма на неправилен четириъгълник с площ близо 7 дка. Стените й, иззидани от ломен камък, споен с бял хоросан, са украсени с три тухлени пояса от външната страна. Подсилени са с девет внушителни отбранителни кули. Главният вход е откъм запад и е устроен така, че нападателите попадат в клопка на малка площадка, обстрелвана от две страни. Ъгловата кула между южната и западната крепостни стени е с най-големи размери и е съхранена най-добре. Тук личат следи от четири етажа, единия от които подземен. По цялата й височина откъм вътрешността на крепостта има тесен отвор – бойница, предназначен за отбрана, дори когато нападателите проникнат в защитеното от крепостните стени пространство. Така устроена, кулата е била предназначена да изпълнява функциите на донжон – последно укритие за защитниците на укреплението.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, екскурзовод

Транспортна достъпност :Общински път, отлично състояние след ремонт

Туристическа инфраструктура: Да – места за настаняване и заведения за хранене

 

Вила Армира – Ивайловград                                                                                                                

Уникалната римска вила е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир край Ивайловград. Откритието става популярно като вила „Армира“ – на името на малката рекичка, на чийто бряг е построена преди много столетия. Забележителната планова схема, мраморната украса и подовите мозайки я правят образец на римската провинциална архитектура на Балканите. Това е най-богатият частен дворец от римско време, разкрит в днешните български земи. Построен е през втората половина на I век сл.Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв.м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). За почти четиривековното си съществуване антична вила „Армира“ е била преустройвана и поправяна многократно. В началото на III в. тя е била разширена на изток с просторна зала за гости (триклиниум) и сервизни помещения към нея. Още през първата половина на II в. към вила „Армира“ е създадено ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците й заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ е била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл.Хр.

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено

Транспортна достъпност: Намира се 4 км извън града, има асфалтов път с паркинг, обозначени табели

Туристическа инфраструктура: ТИЦ, сувенири и рекламни материали на обекта

 

Голямата могила при с. Свирачи

Смята се, че  „Голямата могила“ е била гробница на обитателите на вила „Армира“. Разположението на надгробната могила, начинът на изграждане и намерените при разкопките предмети от бита потвърждават безспорната връзка между двата обекта. Самата тя е уникален паметник на културно-историческото наследство със своята оригинална каменна конструкция и атрактивен погребален инвентар и дарове с висока архитектурно-художествена и историческа стойност. Античният некропол отстои само на 1 км диагонално на югоизток от вилата и се намира на най-високото място в околността – специално избрано да се откроява, с отлична видимост във всички посоки, осигуряващо по-голяма близост до боговете. Той е строен още приживе като могила-мавзолей за един от първите собственици на вила“Армира”, а впоследствие почти век по-късно по неизвестни причини е използван като фамилна гробница и задруг член на този аристократичен тракийски род.

 “Голямата могила” е едно от най-впечатляващите погребални съоръжения в България от римската епоха и пред ставлява внушителен могилен насип с правилна куполообразна форма (60 м диаметър и 18-20 м оригинална височина), стегнат в много здрав пръстен от уникална каменна конструкция – крепида, която пази свещеното пространство от външния свят.

При археологическите разкопки на и около могилния насип са разкрити неоспорими доказателства за изпълнен тракийски погребален ритуал според езическата религия на траките. Намерени са останки от гроб на знатен тракиец и комплекс от 2 погребални колесници със скелетите на 4 расови коня от 2 впряга и куче (първата четвърт на II в.), както и следи от 2 вторично вкопани гроба – детски в самия могилен насип (III в.) и още един подобен до могилата от мрамор, който е ограбен. Погребението на тракийския аристократ е извършено чрез трупоизгаряне, като останките от кладата са били събрани в центъра на площадка и покрити с керемиди, а недалеч край могилата са били положени и любимите му животни, свързано с вярата в задгробния живот. С множество глинени и стъклени балсамарии той е бил изпратен от своите близки в отвъдното. Гробът съдържа много богат инвентар и дарове от бронзови, мраморни, стъклени и глинени съдове, начупени и полуразрушени от огъня. Специален интерес представляват 2 дървени сандъчета с дребни лични вещи на покойника, едното от които е с изящна украса от бронзови апликации – маски. Особена научна стойност имат намерените 3 миниатюрни фрагмента от тънка златна пластина – част от изгорял красив златен накит, както и малка стъклена камея с Медуза-Горгона – основния образ в декорацията на вила“Армира”. Едната погребална колесница също е била богато украсена с ажурно изработени бронзови и сребърни апликации, чиито останки дават нови сведения за развитието на тракийската религия и изкуство през периода на римското владичество в Тракия. Те са свързани главно с култа към Дионис и то почитан в този край като бог на вечно възраждащата се природа.

Достъпност за посещение: Целогодишно

Транспортна достъпност:  Асфалтов път, обозначени табели

 

 

Скални ниши – с.Странджево

Намират се на около 4 км югозападно от с. Странджево. На водослива между реките Арда и Крумовица е оформена красива долина, широка около 1000 м. Там, в района на защитената местност “Орешари”, върху масивна отвесна скала (Кован кая) са изсечени множество скални ниши. Разположени са в няколко групи, като броят им  надхвърля 150. Тези паметници са свързани с многобройните тракийски селища, крепости, светилища и скални некрополи в тази част на р. Арда.

Достъпност за посещение: Намира се в защитена местност „Орешари, с. Орешари, община Крумовград и на 4 км. от село Странджево.Достъпът до обекта е  безплатен и целогодишен. Липсва екскурзовод. Не е осигурен достъп за хора с увреждания.

Транспортна достъпност: Пътят до обекта е от общинска пътна мрежа, като има и пешеходна пътека. Има редовна транспортна връзка.

Туристическа инфраструктура: Разполага с 2 броя места за настаняване в близост до обекта, 4 заведения за хранене и развлечения в близост. Няма ТИЦ. Има магазини и други услуги в близост до обекта.

 

 

Археологически комплекс Перперикон

Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Скалният град се извисява на скален връх с височина 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, а край него тече река Перперешка. Удобната речна долина е създала условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чийто център е Перперикон.

Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България.

Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете.

Достъпност за посещение: Да - платено, сезонно, наличие на екскурзоводи

Транспортна достъпност и връзки: Път от общинска пътна мрежа, стига се с автомобил по пътя откъм с. Стремци или по пътя откъм с. Широко поле. Пътят е асфалтов.  Има маркирана туристическа пътека тръгва от с. Болярци и излиза директно на Кулата на Перперикон.

Туристическа инфраструктура: В близост има един хотел.

 

Регионален исторически музей – Кърдажли

Регионалният исторически музей  е създаден  през 1965 г. Основният фонд  съдържа  над   45  хиляди  експонати, проследяващи   живота  в  Източните  Родопи  от  най-дълбока  древност  до    началото  на  20  век. Музеят обитава представителна култова сграда от 1920 г., архитектурен паметник на културата. Експозицията е отворена за посетители през 1987 г. и заема 1800 кв.м. площ на три етажа. Към сградата на музея има двор - парк с водни басейни на площ 15 декара.

Чрез автентични материални свидетелства, фотоси, копия и реконструкции е проследен живота от VI-то хилядолетие пр.Хр. до Средновековието.

Интерес представляват най-ранните паметници от неолита: Възстановка на Селищна могила - център за направа на каменни сечива, богатата колекция от идолна пластика.

Уникалните мегалити на тракийската култура и нейните култови центрове са представени чрез фотоси/скални гробници, светилища, ниши и оброчни плочи/.  

Римската цивилизация е оставила следи с луксозната си керамика, бронзовата и златна пластика, както и с елегантната мраморна стенна декорация на Вила "Армира" край Ивайловград. Средновековната цивилизация присъства в музейните зали чрез темите - Крепостно строителство, Църковна архитектура и изкуства.

Серия икони от края на 17 и 18 век с блестящи естетически качества, експонати от XIX в. - дърворезба, каменна и дървена пластика, металопластика, църковна утвар са сред експонатите.

В  отдел "Етнография" са показани   най-добрите образци от народната култура на Източните Родопи за периода от XIX и началото на XX в. Представени  са земеделието, животновъдството, най-характерните занаяти  като въглищарство, металообработване, обущарство, шивачество и тъкачество, както и  домашните занаяти  като предене, плетачество, тъкане на кенарени платове и носиите на всички етноси, живеещи на терит Достъпност за посещение: Да - платено, целогодишно, наличие на екскурзовод

Транспортна достъпност и връзки: Да, път от републиканската и общинска пътна мрежа

Туристическа инфраструктура: Да - къщи за гости и заведения за хранене и развлечения

 

Манастирски комплекс “Св. Йоан Предтеча”

Манастирският комплекс „Св. Йоан Предтеча” е български православен манастир, разположен на десния бряг на река Арда в град Кърджали (квартал Веселчане). Той е бил част от средновековен епископски комплекс „Св. Йоан Продром”.

Основан е през VI - VII век. От археологическите разкопки е известно, че съществуват 4 последователно строени църкви. Те са с типично византийски стил и силно атонско влияние. Манастирът е бил духовно средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.

Достъпност за посещение: Безплатно, целогодишно

Транспортна достъпност: Път от републиканската и общинска пътна мрежа

 

Храм “Св. Успение Богородично”

Храмът „Св. Успение Богородично” се намира в квартал „Гледка” в град Кърджали. Светата обител включва църква и манастир. Църквата представлява трикорабна базилика, датираща от ХХ век, действащ храм, паметник на културата. Интересна е цветовата гама на стенописите - смесването между синьо и жълто е често използвано при изобразяването на християнски символи в Близкия изток.

В църквата се съхранява частица от кръста на Христос, открита в реликвариум при разкопки на Перперикон през 2002 година.                                                                          

Налична е  транспортна д

остъпност до обекта.

 

 

Храмът - утроба до с. Пъдарци

Това невероятно съоръжение от времето на траките е открито през април 2001 г. Мястото е безлюдно, а в близката околност се намират едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи (при селата Ненково и Дъждовница). Пещерата представлява естествен процеп в скалата, дооформен от човешка ръка, с дълбочина 22 м. Пещерата е оформена като женска утроба. По стените на тази утроба непрекъснато се стича вода, а във вътрешния южен край е издълбан олтар, символизиращ матката. Точно на обяд, през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара – матка. Но само по време на пролетното и есенното равноденствие, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата. Стопанисва се от РИМ – Кърджали. Намира се на 25 км от гр. Кърджали, високо в планината над хижа "Боровица", в скалистата местност Дънгардък кая (Кънтящият камък).

Достъпност за посещение: Да

Транспортна достъпност: от град Кърджали и язовир Кърджали до хижа Боровица; по главен път Хасково – Кърджали се отклонявате при контролен пункт на КАТ вдясно през село Скална глава. На 1 800 м от асфалтов път. Най-добрият подход е откъм хижа Боровица. На около 300 м след хижата, в посока с. Ненково, близо до една чешма има табелка, която сочи началото на маркирана туристическа пътека. До обекта се достига за около 1 час. Пътеката е стръмна, но с добре оформени места за почивка, редуващи се през около 500 м, а в подножието на пещерата има изграден заслон. До входа на пещерата се достига по дървена стълба.

 

 

Тракийско светилище край с. Татул

Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. То се намира само на 200 м от селото и на около 15 км от Момчилград.

Върху доминираща скала, до която водят изсечени в скалата стъпала, е оформена уникална куполна гробница с два гроба, които са били покрити с плочи. Приема се, че гробницата е част от култов комплекс, в който е залегнала идеята за погребения, изложени за обществено поклонение. Запазени са някои от обслужващите сгради и съоръжения, както и част от крепостната стена. Предполага се, че в древността са извършвани и астрономически наблюдения. 

Достъпност за посещение: Платено, целогодишно,има екскурзовод

Транспортна достъпност: От Момчилград се поема по пътя за с. Равен и с. Татул. 15 км е разстоянието от Момчилград до с. Татул, а светилището е само на няколкостотин метра от селото. Има асфалтов път на 500 м от светилището и паркинг при село Татул. До самото светилище води добре оформена почвена пътека.

Туристическа инфраструктура: В близост има места за настаняване, заведения за хранене, магазини и ТИЦ.

 

Тракийски култов комплекс - с. Бенковски

Каменният град е тракийско светилище с жертвеници, което се намира на 12 км от Златоград по пътя за гр.Кърджали. Предполага се, че мястото е било религиозна тракийска столица. Скалните масиви били обожествени и в тях всяко семейство е издълбало семеен олтар - жертвеник.  Жертвениците са стотици и са с бъбрековидна форма, с различна големина.

Достъпност за посещение: Намира се на 2 км от село Бенковски. Лесно достъпен, разположен северно от шосето между селата Бенковски и Добромирци. Посещенията са безплатни. Липсва екскурзовод.

Транспортна достъпност: Лесно достъпен, разположен северно от шосето между селата Бенковски и Добромирци. До него се стига по отъпкана черна пътека.

Туристическа инфраструктура: Близостта до селото осигурява достъп до места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, както и магазини.

 

 

Етнографски ареален комплекс  - Златоград

В сърцето на града се намира етнографският ареален комплекс „Златоград” – един музей на открито, който в същото време е част от ежедневния живот на града. Комплексът включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни съоръжения.          Обиколката на културно-историческите обекти в ЕАК започва обикновено от историко-етнографската музейна експозиция. Тя се помещава в  къща - архитектурен паметник на културата, принадлежала някога на Александър Чанов - заможен производител на аби и търговец на тютюн. Музеят е в общ двор с механа "Беловидово" като двете сгради са свързани посредством топла връзка и представляват своеобразен архитектурен ансамбъл от втората половина на ХІХ век. Обиколката продължава с посещение на занаятчийските работилници. Всяка една от тях е действаща и пред очите на посетителите опитните майстори творят изделия, които могат да се закупят.

Една от атракциите на комплекса са трите водни съоръжения, които са действащи и днес – валявица, тепавица и воденица. Те са включени в обща водно-двигателна система и се помещават заедно в сграда, известна като Вунцовата воденица.

Достъпност за посещение: Да - целогодишно, платено

Транспортна достъпност и връзки: Да

Туристическа инфраструктура: Да – хотели, къщи за гости, заведения за хранене.