Българска архитектура и занаятчийство

София – Панагюрище - Копривщица  - Сопот -  Калофер – Шипка - Габрово - Велико Търново – Сливен - Котел - Жеравна – Пловдив – Пещера

 

 

Храм-паметник “Александър Невски” с крипта

Катедралният храм „Св. Ал. Невски” е считан за символ на българската столица. Намира се в центъра на София, на едноименния площад, а отблясъкът на златните му кубета привлича погледа от километри разстояние.

Храмът е построен в чест на руския император Александър II, наричан още „Цар

Освободител”, чиято армия през 1878 г. освобождава България от петвековното османско владичество. Св. Александър Невски, чието име носи катедралата, е руски княз (1220-1263) - велик пълководец и дипломат. Той е светец-покровител на руския император Александър II и е символ на руската бойна слава.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, наличие на екскурзовод

Транспортна достъпност: Да, обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: Да

Крипта на Храм-паметник “Александър Невски”

В подземието на храма се намира Криптата – с иконна сбирка, където могат да се видят шедьоври на иконописното изкуство.

 

 

Ротонда „Свети Георги”

Най-старият и най-добре запазен архитектурен паметник от римско време в София е църквата ротонда „Св. Георги”. Построена е в началото на IV в. и се счита, че по времето на римския император Константин Велики (управлявал 306 – 337 г.) и разцвета на античния град Сердика (старото име на София). Счита се, че ротондата е и най-старата сграда в София.

Достъпност за посещение: Да, безплатно, целогодишно

Транспортна достъпност: Да, обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: Да

 

 

Църква “Света Петка”

Храмът е посветен на великомъченица Петка Иконийска. Построен е върху останки на римска култова сграда и датира от ХІ в. Стенописите, които се виждат днес във вътрешността, са изографисани в края на XV и началото на XVI век.

По време на османското владичество храм „Св. Петка Самарджийска” е бил поддържан от еснафа на самарджиите в София, откъдето идва и името й.

Достъпност за посещение: Да, безплатно, целогодишно

Транспортна достъпност: Да, обществен транспорт,

Туристическа инфраструктура: Да

 

 

Боянска църква

Църквата е част от Стоте национални туристически обекта и е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Строена е на три етапа: първи - ХІ век, втори - средата на ХІІІ век, и трети - средата на ХІХ век.

Източната част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Първият живописен слой, покривал изцяло източната част на храма, датира от ХІІ век. През ХІІІ век с дарението на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, управлявали Софийска (Средецка) област по това време, е пристроена втората двуетажна част на църквата, която принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Ктиторският надпис говори за повторното изографисване през 1259 година. Зографите Василие и Димитър, чиито имена са разкрити при реставрационни дейности, полагат нов слой стенописи върху първия в старата част и изписват двата етажа на новата част на църквата.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, наличие на екскурзовод, няма достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Да, обществен транспорт,

Туристическа инфраструктура: Да

 

 

Исторически музей – Панагюрище

Историческият музей в Панагюрище е разположен в центъра на града. Създаден е въз основа на музейна сбирка, открита през м. май 1943 г. в читалище „Виделина”. През 1964 г. специално за музея е построена двуетажна музейна сграда и макет на възрожденска чаршия. През 1986 година се оформя музеен ансамбъл, който освен централната сграда включва и Дудековата къща с етнографска експозиция; Джуновата къща с етнографска експозиция; Синята Хаджидимитрова къща, в която са експонирани колекции от накити, художествени произведения, ръкописи и произведения на грънчарското и медникарското изкуство; къщата на Иван Духовников, в която през 1870 година е основан революционен комитет; къщата музей „Райна Княгиня”; залата "Панагюрско златно съкровище"; Тутевата къща, където на 20 април 1876 година е обявено Априлското въстание; Лековата къща – значим исторически и архитектурен паметник от епохата на Възраждането; къщата на Марин Дринов. Зала „Археология” представя оригинални находки, открити при разкопки в землището на Панагюрище. Централно място е отредено на копието на Панагюрското златно съкровище. Панагюрското златно съкровище е открито през 1949 г. от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови. Състои се от 9 златни съда с общо тегло 6,164 кг, датирано ІV-ІІІ в. пр.Хр. Оригиналът на съкровището се пази в Националния исторически музей в София и често гостува на изложби по целия свят.

Експозицията, посветена на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското владичество, е една от най-значимите.

Макетът на панагюрската чаршия представя занаятите, характерни за Панагюрския край – абаджийство (производство на вълнени тъкани), златарство, мутафчийство (изработка на изделия от козина), кожухарство, бакърджийство, килимарство и др.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно; наличие на екскурзоводи; достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Да, обектът се намира на общодостъпно място на централна улица, в близост има паркинг

Туристическа инфраструктура: В близост до хотели и заведения за хранене

 

 

Национален мемориален комплекс „Априлци“ – Панагюрище

Апогей на народната признателност е честването на 100 -годишнината от Априлското въстание през 1976 година. На историческия хълм „Маньово бърдо“ над града е издигнат Националният мемориален комплекс „Априлци“. Природа, архитектура и скулптура са обединени в емоционално въздействаща композиция.

Достъпност за посещение: Да

Транспортна достъпност: Обектът се намира на общодостъпно място

Туристическа инфраструктура: В близост до хотели и заведения за хранене

 

 

Архитектурно-исторически резерват - град Копривщица

През 1952 г. град Копривщица е обявен за единствения град музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. През 1978 г. е признат за национален архитектурен резерват с международно значение и за селище на международен туризъм.

Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя е близка по характер на архитектурата в селища като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и др.

През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града. Сред музеите и местните забележителности са Ослековата къща, Лютовата къща, музей „Тодор Каблешков”, музей „Димчо Дебелянов”, музей „Георги Бенковски”, музей „Любен Каравелов”.

Интерес представлява и църквата „Свето Успение Богородично”, съградена през 1817 г. на мястото на стар храм. Забележителна е с дърворезбата по владишкия трон и амвона и с автентичните икони.

В града освен старите къщи и прекрасната природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Характерна украса за копривщенската чешма са розети от шестоъгълни звезди, шнурови ленти, изображения на водни животни, цветя и др. Едни от най-старите чешми са Беневската и Чалъковата.

Достъпност за посещение:  Работно време на музейните обекти  - целогодишно с почивни дни – понеделник и вторник. Достъпът до обектите е платен, като допълнително се предлага беседа и обиколка с екскурзовод на български, английски и френски език.

Транспортна достъпност:  Гр. Копривщица е разположен в планината Същинска Средна гора. Намира се на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 22 км от Стрелча и 90 км от Пловдив.

Туристическа инфраструктура:  В Копривщица има много хотели и къщи за гости, които приемат посетители в автентична атмосфера. Заведенията за хранене са многобройни и предлагат разнообразни български ястия, приготвени по местни рецепти.

         

 

Сопот

Сопот се намира само на 5 км от Карлово, на около 130 км от и на 64 км от Пловдив. Градчето е разположено в северната част на Карловската котловина, в подножието на централната част на Стара планина. Сопот е старо българско селище, основано през XIV век. На 2 км северозападно от Сопот се извисяват крепостните зидове на средновековната българска крепост Аневско кале – част от средновековния град Копсис, процъфтявал през XIII-XIV век. Сопот е един от центровете на Българското възраждане. Възрожденският поминък на населението е свързан най-вече със занаятчийството - вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на груб вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство и др. Тук е открита първата на Балканския полуостров “шишеджийница” или стъкларска фабрика. Много добре развито е и розопроизводството. Сопот е и един от центровете на националноосвободителните борби. Тук се ражда и формира като личност патриархът на българската литература – писателят Иван Вазов (1850 г. – 1921 г.).                                                                                            

 

 

Къща музей  „Иван Вазов“

Родната къща на  българския писател Иван Вазов се намира в центъра на град Сопот, на ул. „Васил Левски” № 1. Тя е един от 100-те национални туристически обекта. Къщата е построена през XVIII век от дядото на писателя, но оригиналната сграда е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война (1877 г. – 1878 г.). През 1920 г. е взето решение за възстановяване на родния му дом и уреждане на музей в него. Музеят отваря врати на 6 юни 1935 г. В музея са запазени много лични вещи на писателя и семейството му, сред които и черги и губери, изработени от майката на Вазов - Съба Вазова. В двора се помещават няколко сгради, които приютяват различни експозиции.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, наличие на екскурзоводи

Транспортна достъпност: Обектът се в центъра на града, на лесно достъпно място

Туристическа инфраструктура:  До обекта има шест заведения за хранене, хотел  и три къщи за гости, както и информационен център

 

 

Калофер

Национален музей „Христо Ботев”

Христо Ботев е роден в град Калофер и тук се намира и музеят, посветен на него, в който се съхраняват, опазват и експонират лични вещи, документи, издания, произведения на българското изобразително изкуство и др. материали, свързани с живота и делото на Христо Ботев, неговото семейство и съратниците му.

НМ „Христо Ботев”, Калофер е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство. Музейният комплекс е разположен в парк „Ботева градина”, създаден през 1926 г. и включва следните обекти – мемориална къща-музей, експозиционна зала, паметника на Ботев от 1930 г. и паметника на Иванка Ботева - майката на поета. Цялият ансамбъл е обявен за групов паметник на културата – историческо място с национално значение.Основен елемент в комплекса е къщата, в която е живял най-дълго Ботев.

Мемориалната къща-музей представлява едноетажна полумасивна сграда с четирискатен покрив и еркерно изнесен голям чардак. В нея, с етнографски материали от епохата на Възраждането, е пресъздадена обстановката, в която е израстнал Ботев. Оригинални експонати са чекръкът и шевната машина на баба Иванка

През 1973 г. към мемориалната къща-музей отваря врати за хиляди поклонници на Ботев и новата експозиционна зала на Музей „Христо Ботев”. Тя е напълно обновена през 2008 г. в чест на 160-та годишнина от рождението на Ботев. В новата експозиция подробно, с фотоси и снимков материал, е представен жизнения път и делото на Ботев. Тук посетителите могат да видят единствените запазени лични вещи на Ботев – неговият джобен часовник и писалищните му принадлежности. Показана е и печатната преса, на която са отпечатани част от броевете на Ботевия вестник „Знаме” и първи брой на последния му вестник „Нова България”.

Достъпност за посещение: Целогодишно, без почивен ден, наличие на екскурзоводи

Транспортна достъпност:  Да, автобусна връзка до гр. Карлово и гр. Казанлък, ЖП връзка до гр.Бургас и гр. София

Туристическа инфраструктура:  Къщи за гости, хотели, заведения за хранене, ТИЦ

 

Калоферска къща на историята

Калоферската къща на историята е своеобразен етнографски и културен център на града, представящ неговото живо наследство - тъкачеството и  традиционните местни черги, традиционни облекла и фестивални костюми, музикални инструменти и възстановка на типична гостна стая.

Град Калофер е запазил своята възрожденска архитектура, традиции и бит. Атракция представляват запазените и до днес калоферски занаяти като плетенето на калоферска дантела.

 

 

Шипченски манастир „Рождество Христово”

Шипченският манастир „Рождество Христово” се намира в покрайнините на град Шипка.

Идеята за основаването му е на руския дипломат граф Игнатиев и майката на генерал Скобелев – Олга Скобелева. Средствата за строежа са дарени от руския народ, а жителите на град Шипка даряват парцела. Строежът му започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. През 1902 г. е изографисан и главният храм на манастира. Манастирът е руски до 1934 г., когато съветското правителство го предоставя на България. Днес Шипченският манастир е част от парк-музей „Шипка – Бузлуджа”.

Храмът е определен за архитектурно-строителен паметник на културата в брой 33 на Държавен вестник от 1970 г.

Черквата е кръстокуполна, с квадратен наос и три апсиди. По стените на храма и в галериите отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на загиналите офицери и опълченци през Руско-турската война от 1877-78 г., най-ожесточените битки в която се водят в Шипченския проход, недалеч от град Шипка. До западната част на църквата има 53-метрова кула-камбанария. Общият брой на камбаните в нея е 17, като най-голямата камбана от тях тежи 1643 кг.

Шипченският манастир е действащ мъжки манастир. Храмовият му празник е на 25 декември. Манастирът не предлага настаняване. В църквата могат да се закупят информационни брошури, сувенири

Транспортна достъпност: Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 650 м надморска височина. Той се намира на 12 км. от гр. Казанлък, област Стара Загора. Град Шипка е начална точка на Шипченския проход, който преминава през Стара планина и свързва Северна и Южна България. Намира се и в близост до Подбалкинския шосеен път. Обектът е лесно достъпен с автомобил. От гр. Казанлък има осигурен междуградски транспорт (автобусна линия № 6)

Туристическа информация: Най-близкият туристически информационен център се намира в гр. Казанлък, на адрес ул. „Искра” № 4

 

 

Национален парк-музей Шипка, връх Шипка

Националният парк-музей Шипка се намира на старопланинския връх Шипка (1326 м), на 28 км от Казанлък и на 22 км от Габрово. Паркът обхваща 26 паметника, възстановените позиции, батареи и землянки на бранителите на прохода Шипка по време на Руско-турската война от 1877 - 78 г. Паметникът на свободата е най-големият сред паметниците в парка. Неговият силует наподобява средновековна българска крепост и се вижда от десетки километри. Построен е от доброволните дарения на целия български народ и е открит на 26 август 1934 г. Висок е 31,5 м, а до него водят 890 стъпала. Голям бронзов лъв – символ на българската държава - пази входа на паметника. На останалите три страни на сградата са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета при защитата на прохода. На приземния етаж под мраморен саркофаг лежат костите на бранители на Шипка. Саркофагът е положен върху четири лежащи каменни лъва, а пред него като на пост са поставени статуите на един български опълченец и един руски войник. На останалите седем етажа от музея са изложени лични вещи на войниците и опълченците, медали, снимки, оръжие и документи, свързани с боевете при Шипка. Тук се пази и копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. От последната площадка на Паметника на свободата се открива красива панорамна гледка към околността.

В парк-музея се продават информационни материали и сувенири. Предлагат се също транспорт и пешеходни екскурзии до обектите в парка.

Руско-турската война от 1877-1878 г. се води между Османската империя и Русия. На страната на Русия участие вземат и Сърбия, Черна гора и Румъния, както и Българското опълчение и Лейбгвардейският финландски полк. Войната приключва с победа на Русия и сключване на Санстефанския мирен договор, по-късно обезсилен и заменен от Берлинския договор. Тази война е наречена Освободителна. Тя носи пълна независимост за Сърбия, Румъния и Черна гора, а част от България е обявена за васално княжество. Другата част от България остава в границите на империята като автономна област Източна Румелия. През есента на 1885 г. Източна Румелия се обединява с Княжество България

Транспортна достъпност: Националният парк-музей Шипка се намира на старопланинския връх Шипка (1326 м), на 28 км от Казанлък и на 22 км от Габрово. Достъпът до Национален парк-музей “Шипка” е изключително подходящ за автотуристи. На разположение на посетителите са и многобройните кафета и ресторанти в района, както и два хотела.

Туристическа информация: Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа, Дирекция – Казанлък към Министерство на Културата се намира на адрес ул. “П.Р.Славейков” № 8, гр. Казанлък. Най-близките до самия туристически обект туристически информационни центрове са Информационен център Казанлък, ул. „Искра” 4 и ТИЦ – Габрово, ул. „Опълченска” 11.

 

Архитектурно-етнографски комплекс Етъра

Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” е разположен на 8 км южно от центъра на град Габрово. Единственият музей на открито в България представя архитектурата, стопанското минало, народната техника и бита на населението от Габровския край през епохата на българското Възраждане. Музеят е открит на 7 септември 1964 г. Обявен е за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение през 1971 г.

На площ от 25 декара са разположени над 50 обектa – жилищни и стопански сгради, занаятчийски работилници, църква, мостове, каменни чешми и др. Тук се намира и единствената в страната сбирка от технически съоръжения, задвижвани от вода: воденици, валявици, тепавица, точило, стружня, стругове и гайтанджийска одая. На занаятчийската чаршия /търговска улица/ в „Етър”-а могат да се видят 16 къщи, точни копия на сгради, съществували в миналото в Габрово и региона.

Единствено в музея посетителите могат да наблюдават как сръчни майстори изработват по автентична технология изделия от регистъра на традиционните занаяти. Освен това, гостите на габровския музей на открито могат да закупят току що изработени пред очите им продукти от майсторите грънчари, дърворезбари, кожухари, бакърджии, куюмджии, мутафчии, шекерджии, ножари, дървостругари, хлопкари и др.

След предварително записване, на територията на музея се организират и курсове за обучение в традиционни занаяти.

Посетителите на АЕК «Етър» могат да наблюдават и възстановки на обичаи на големите празници от обредния календар като Лазаровден, Гергьовден /6 май/, Еньовден /24 юни/, Илинден /20 юли/ и др.                                                                                                           

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено, обзорни и тематични екскурзоводски беседи на български, английски, руски и немски език.

Транспортна осигуреност: От центъра на Габрово се тръгва в посока прохода Шипка, на разклона се продължава направо, като пътят за прохода остава вдясно. Има указателни табели. При спускане от прохода, преди влизане в град Габрово, за музея се завива на дясно. От град Габрово до квартал Етъра има редовна автобусна линия №10 и линия №1. Пред входа на комплекса има платен паркинг.

Туристическа инфраструктура: На територията на АЕК «Етър» работи и хотел - построен и обзаведен в хармония с духа на етнографския музей на открито. Посетителите на музея могат да опитат традиционни ястия, приготвени по стари местни рецепти в една от двете механи. В близост до музея е изграден посетителски информационен център на природен парк «Българка». Има възможност за разходка от музея по три екопътеки: Етъра - Соколския манастир, Етъра - вр. Шипка и екопътека из природен парк «Българка».

 

 

Посетителски център „Интерактивен музей на индустрията“ Габрово

Като един от най-важните занаятчийски центрове в България, Габрово прераства в първия и най-голям индустриален център. Това развитие на занаятите в индустрия може да бъде проследено по най-добър начин в България именно в Интерактивния музей на индустрията в Габрово. Сградата на Интерактивен музей на индустрията е обявена за недвижима културна ценност с категория „местно значение“ през 1986 г. Разположена е в историческото ядро на Габрово, в непосредствена близост до пешеходната зона и административния градски център.

Къщата е построена през 1893 г. за семеен дом и кантора на габровския търговец Цанко Добрев. В средата на 20-те години на ХХ век е закупена от Българската тър­говска банка, след което е национализирана от Градския народен съвет. След реконструкцията през 2013 г., в сградата започва да функционира най-новата туристическа атракция на община Габрово – Интерактивен музей на индустрията /ИМИ/, единствен по рода си на Балканския полуостров. Чрез модерни технологии - сложен комплекс от видео, програмни продукти, виртуални гидове и декори, музеят разказва за развитието на Габрово от времето на малките занаятчийски работилнички през модерните за времето си индустриални фабрики и така до наши дни. Тематично е разделен на три части – "Индустриализация" (от края на XIX век до 1944 г.), "Социализъм" (1944 г. – 1989 г.) и "Настояще" (от 1989 г. до наши дни). Всеки период е пространствено обособен на отделен етаж от сградата. Интериорът и декорациите са тематично и времево свързани със съответна­та експозиция, допълвани от визуални, звукови и светлинни ефекти. Разходката във всяка епоха започва със среща с виртуален екскурзовод, който предлага разходка във времето на български, английски или руски език. На междуетажните пространства са разположени екрани, разказващи за видни габровски индустриалци. Разходката завършва в 3D кино салона на музея с друго впечатляващо изживяване – триизмерен филм за Габрово. Част от кадрите са заснети от птичи поглед и дават невероятната възможност на посетите­лите да разгледат града и други забележителности в околността от високо - Архитектурно-етнографския комплекс „Етър”, Боженци, Соколски манастир, забележителните габровски църкви, Априловото школо и др.

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено.

Транспортна осигуреност: Налична е транспортна достъпност.

Туристическа инфраструктура: Да – места за настаняване и заведения за хранене

 

В допълнение в района на Габрово може да се посетят Дечкова къща, Дом на хумора и сатирата, Мост на занаятите, Часовниковата кула, Храм „Успение Богородично”, Храм „Света Троица”, Храм „Св. Йоан Предтеча”, Соколски манастир (на 4 км от АЕК „Етър”) и др.

 

 

Архитектурно-исторически резерват Боженци

Китното габровско селце Боженци е един от най-красивите архитектурни резервати в България. Намира се на 15 км източно от гр. Габрово и впечатлява с добре запазените възрожденски къщи и обществени сгради.

Според легендата, селцето е основано от търновска болярка на име Божана, която се заселила тук с децата си след завземането на столицата Търново от османците. Оттам дошло и името на селцето. Преданието казва, че заедно с Божана тук дошли все заможни търновци и донесли със себе си богата култура и традиции.

На 6 септември 1964 г. село Боженци е обявено за Архитектурно-исторически резерват, поради това, че е единственото село в България, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането и съдържа и съхранява в себе си ценни етнографски и архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли.

В Боженци са отворени за посещение две музейни къщи – къща-музей „Баба Райна“ и къща-музей „Дончо Попа“, които представят етнографски експозиции, Менгема – единствената запазена в България работилница за пречистване на восък, Килийно училище, Експозиционна зала в Новото школо и Изложбена зала в Старото школо. В изложбената зала се сменят гостуващи изложби, а в експозиционната, освен гостуващите изложби, се представят и постоянните експозиции на музея.

 

 

Храм „Свети Пророк Илия“ – село Боженци

Църквата е построена във високата част на селото. Както външното, така и вътрешнопространственото оформление се отличава с внушителност. Изградена е изцяло от каменна зидария на хоросан с дебели 80 cm стени. През 1895 г. за 120 наполеона е построена камбанария, висока 17 m, камбаната за която е докарана от Харков.
Църквата като архитектурно цяло е трикорабна псевдобазилика с една полукръгла абсида. Таваните са сводести, а средният е цилиндричен. Наподобяват конструктивните форми на барока или готиката. Иконостасът е дело на Недялко и Цаню Ганчеви, племенници на Уста Генчо Кънев. Божко Цанев, син на Цаню Ганчев, изработва владишкия трон.
Иконите са от много автори. Рисувани са през различно време. Най-стари са олтарните икони на Св. Георги и Св. Димитър, датиращи от около 1845 г. Най-нови са„Възнесение Илиево” и Св. Йоан Предтеча, рисувани през 1900 г. от Рачо Тихолов. На западната стена на камбанарията е иконата на Св. Пророк Илия.

Посетителите на Боженци могат да станат свидетели на фолклорни програми и на възстановки на традиционни обичаи като Благовещение, Коледуване др.

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено за отделен музеен обект, за 3 музейни обекта и за 4 и повече музейни обекта. Предлага се и семеен билет. Екскурзоводски беседи на български, руски, немски и английски език.

Транспортна осигуреност: От центъра на Габрово се тръгва в посока гр. Велико Търново. На разклона при с. Донино се поема надясно. Има указателни табели. От Автогара Габрово до Боженци има междуградски транспорт - сутрин, обед и вечер. На входа на резервата има платен паркинг.    

Туристическа инфраструктура: В Боженци има много къщи за гости, които приемат посетители в автентична атмосфера. Заведенията за хранене са многобройни и предлагат разнообразни български ястия, приготвени по местни рецепти. От Боженци започват екопътеки, водещи към гр. Габрово и гр. Трявна.

 

 

Велико Търново

В архитектурно отношение обликът на старата част на града пренася посетителите в миналото. Вървейки по улица „Гурко” или по „Самоводската чаршия” (улицата на занаятите), гостите на града имат възможност да разгледат сгради, издигнати преди повече от 200 години, както и да усетят една изцяло различна атмосфера. Чаршията е своеобразен етнографски комплекс със занаятчийски работилници, дюкяни за сувенири и галерии.

 В старата част на града се намира по-голямата част от местните музеи, сред които интерес представляват Археологическият музей, Музей „Възраждане и Учредително събрание“, Музей „Нова и най-нова история“, Сарафкината къща, къщата музей на П. Р. Славейков, Стамболовият хан, ханът на Хаджи Николи и др.

Достъпност за посещение: Безплатно, целогодишно

Транспортна осигуреност: На 10 км от Велико Търново се намира летище Горна Оряховица, което е най-близкото летище до града. До Велико Търново се стига също с автобус или влак, като от по-големите градове има редовен транспорт.

Велико Търново е град в Северна България, административен център на Великотърновска област. Градът е разположен по поречието на р. Янтра, на 241 км от столицата София, на 228 км от Варна и на 107 км от гр. Русе.

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели и ресторанти в него и в непосредствена близост, майстори-занаятчии в самия обект, фестивални програми, изложби, концерти

Във всички музеи в града има персонал, който обслужва туристите. Беседи се предлагат на български, английски, руски, френски, немски, испански и гръцки език. Има изграден ТИЦ Велико Търново.

 

Арбанаси

Само на 6 км от Велико Търново се намира архитектурният резерват Арбанаси. Старинното село е запазило великолепни архитектурни паметници от епохата на Българското възраждане, стари църкви и китни дворове, потънали в цветя и зеленина. Търново.

Известно е, че село Арбанаси е съществувало още по време на Втората българска държава (1185 г. – 1393 г.). Тогава болярите от столицата Търново го използвали за лятна резиденция. Според легендата тук търновските царе са секли монети.

Най-интересните музеи в Арбанаси са Констанцалиевата къща, църквата „Свето Рождество Христово”, църквата „Св. Архангел Михаил и Гавраил”.

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено за отделни обекти

Транспортна осигуреност: Село Арбанаси е разположено на високо плато на 4 км от град Велико Търново.

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели, къщи за гости и ресторанти.

Екскурзоводи от Регионалния исторически музей във Велико Търново обслужват туристите, желаещи да посетят архитектурния резерват Арбанаси. Има частично визуализиращи табла, указателни табели, екскурзоводи, ТИЦ, сайт на РИМ, рекламни материали, брошури.

 

 

Национален музей на текстилната индустрия - Сливен

Филиал на Националния политехнически музей - София. Първият специализиран музей от индустриален тип в България. Създаден през 1984 година. От 1988 година е член на Европейската текстилна мрежа със седалище в Хановер, Германия. Разполага със самостоятелна сграда с обща експозиционна площ 550 кв. м. с три основни отдела - ръчно текстилно производство, текстилни занаяти, фабрично-машинно производство. Има 18 динамизирани нива, където се извършват демонстрации. Всички експонати в музея са действащи.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, с екскурзоводи, достъпно за хора с увреждания

Транспортна осигуреност: Дда -автомобил, обществен транспорт

Туристическа инфраструктура – Да – заведения за хранене, магазини,

 

 

Къщата на Сливенския бит

Един от най-интересните туристически обекти в Сливен е къщата на Сливенския бит. Къща музей „Сливенски бит” е построена през първата четвърт на ХІХ в. в една от най-старите махали на Сливен – Кафтанджийската. Тя е образец на жилищната архитектура от годините на Възраждането (XVIII – XIX в.) - отворена симетрична къща с чардак. Всъщност тя представлява две къщи, залепени една за друга. По-голямата, която е построена най-напред, е известна като къщата на Паткоолу, а по-малката и по-късна, като Арнауткината.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, с екскурзоводи, осигурен достъп за хора с увреждани

Транспортна осигуреност: Да -автомобил, обществен транспорт

Туристическа инфраструктура – Да – заведения за хранене, магазини,

 

 

Котел

Една от забележителностите на гр. Котел е експозицията „Котленски възрожденци”, която се помещава в сградата на Пантеона на Георги Стойков Раковски. Открита е през 1981 г. по случай честването на 1300 години от създаването на България.

Експозицията на Музея на котленските възрожденци е разположена в 4 зали – Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери. Представени са уникални експонати, които разкриват книжовната и просветителската дейност на котленските възрожденци.

Село Жеравна се намира в Стара планина, на 12 км от гр. Котел, на 50 км от гр. Сливен, на 110 км от гр. Бургас и на 330 км от София.Осигурен е целогодишен достъп за песещение. Екскурзоводите от Историческия музей предлагат беседи на български, немски, английски и руски език. В гр. Котел работи Туристически информационен център. В музеите се предлага екскурзовод.

 

 

Резерват „Жеравна”

Районът на селото е обитаван още от древността. През XVII в. Жеравна се превръща в голям занаятчийски и културен център с няколко хиляди души население, главна улица и много дюкяни. Главният поминък на местното население бил овчарството, наред с различните занаяти. Днес Жеравна е архитектурен и музеен резерват с добре запазени и възстановени възрожденски къщи, изографисани и с изящна дърворезба, тесни калдъръмени улички и многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са отведени в чучурите на чешми. 172 от къщите в селото са обявени за паметници на културата.

Село Жеравна се намира в Стара планина, на 12 км от гр. Котел, на 50 км от гр. Сливен, на 110 км от гр. Бургас и на 330 км от София. Туристите в музеите в Жеравна се обслужват от екскурзоводи. Предлагат се беседи на български език. В близост е ТИЦ Котел и ТИЦ Сливен.

 

Архитектурно-исторически комплекс “Стария Пловдив”

Архитектурният резерват Старинен Пловдив е отлично запазен комплекс, в който на неголяма площ можем да се разходим из различните епохи, да видим антични сгради, адаптирани към съвременния живот, и да усетим атмосферата на града по времето на Възраждането.

Старият град, както е известен комплексът, е разположен на естествено възвишение – трихълмието (близко разположените хълмове Джамбаз, Небет и Таксим). През вековете тук са живели много народи. Всеки е оставил както останки от своята култура, така и своето име на града. Пловдив е един от най-старите градове в Европа – началото му датира от 4000 години пр.Хр. През античността траките се заселват на хълма и създават укрепено селище, което през IV век пр.Хр. е завладяно от Филип Македонски. Той дава едно от многобройните имена на града – Филипополис, и го обгражда с дебели крепостни стени. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I век той попада под римска власт. От тракийско време е запазена крепост на самия връх на Небет тепе.

По време на Римската империя Пловдив (тогава Тримонциум) е бил важен областен център. Градът е процъфтявал и е кипяло мащабно строителство както на сгради и съоръжения, така и на пътища.От това време са останали множество добре запазени останки от процъфтяващия град – павирани улици, крепостни стени, сгради, водоснабдителна система и канализация. Тримонциум дотолкова се разраства, че излиза от границите на крепостните стени и се налага да бъдат построени нови. Много от частите на града се разполагат не на хълма, а в подножието му.

По-интересни обекти от римско време са Античният театър, Римският стадион, Античният форум и жилищната сграда „Ейрене”.

От периода на Средновековието е останала източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия.

Османските войски, които завладяват Пловдив през 1364 г., дават нова насока на развитие. Мястото на византийската архитектура е заето от съвсем нов вид строителство – с типично ориенталски черти. Новото име, което получава градът, е Филибе. От този период са запазени Джумая джамия (намира се в самия център на града, до Античния стадион), Чифте баня (построена през 1582 г., днес превърната в Център за съвременно изкуство) и Часовниковата кула от XVI век на върха на Сахат тепе.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. За разлика от кирпичените къщи в началото на Възраждането, които са малки по размери, несиметрични и практични, в по-късно време строителството се разгръща с повече въображение и размах, като се набляга на пищността и детайлите. Новите възрожденски къщи са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. Наречени са в архитектурата с понятието "Пловдивски къщи". Освен красив архитектурен стил, богатите къщи имат допълнителни пристройки като мраморни кладенци, хранилища за ценни стоки, пристройки за слуги и дори турски бани с пералня. Особено е наблегнато на цветната украса на фасадата с красиви орнаменти, а интериорът е допълнен със стенописи и богати дърворезби по мебелите, тавана и стълбищните парапети.

По-интересни обекти от периода на Възраждането са къща Мавриди, къща Недкович, къщата на Степан Хиндлиян, Балабановата къща, Куюмджиевата къща и др.

В интересни възрожденски къщи се разполагат и три от експозициите на Регионалния исторически музей. В Стария град в различни сгради се намират сбирки и на Градската художествена галерия. От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество. Голяма част от възрожденските къщи са отлично запазени и реставрирани в архитектурния резерват Старинен Пловдив.

Църквата „Св. св. Константин и Елена” е един от древните християнски храмове в гр. Пловдив. Християнско светилище е имало на това място още в началото на IV век. Разположен е в центъра на старинната част на града, върху самата крепостна стена на Акропола. Храмът е част от Архитектурния комплекс „Старият Пловдив”, в който се включват Джумая джамия от ХІV –ХV в., катедралната църква „Св. Успение Богородично”, митрополитската църква „Св. Марина” и Античният театър. В непосредствена близост до храма се намира и т.нар. „Хисар капия”, която през римско време е представлявала източната порта на древния град, пътя към Далечния изток.

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено за отделни обекти

Транспортна осигуреност: Налична е транспортна достъпност.

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели, къщи за гости и ресторанти, екскурзоводи при предварителна заявка; беседи на следните езици: български, английски, немски, френски, руски, чешки. Налични са указателни табели, информационни табла, екскурзовод на място и ТИЦ.

 

Пещера

В града има 40 архитектурни обекта, обявени от НИПКИ и Министерството на културата за архитектурни паметници с местно значение.
През 2002г., храма “Св. Димитър” - строен в периода от 1825г. до 1831г. е утвърден за архитектурен паметник на културата от национално значение - признание за Пещерската архитектурно-строителна школа. Забележителен архитектурен, възрожденски паметник е и Часовниковата кула построена между 1650 и 1710г. Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив и построяването й е свързано с нуждите на еснафа и необходимостта от отчитане времето на занаятчийските и търговски заведения.

 

 

Крепост Перистера

Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като Света Петка, а името Перистера ("гълъб", "гълъбово място") е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване “Страници из миналото на Пещера”.Както повечето средновековни укрепления, крепостта не възниква на празно място. В центъра на цитаделата има комплекс от мегалити, най-вероятно остатък от тракийско светилище с изсечени скални стъпала.

В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито липсват при повечето тракийски погребения. Тази находка дава още един щрих в уникалността на комплекса.

Постепенно археолозите откриват монети, кръст от Х век, битови и други находки. Сред тях са монети, сечени от император Тиберий II Константин (578-582). Една от тях има само един аналог в света. Вече са разкрити изцяло стените на цитаделата, заемаща три декара, ъгловите кули и кулата порта. В една от тях е открита цялата годишна заплата на коменданта на крепостта - 10 солида, лежащи в дъното на делва за зехтин. Скоро обаче рекордът е подобрен с втора, още по-голяма находка от цели 13 солида.

Разкрити са и 28 жилищни помещения, в които са намерени много керамика и предмети от бита, включително и напълно и частично запазени питоси (делви).

Вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, с който цялата площ на крепостта надхвърля 20 декара. Находките и пластовете разкриват цяла картина за живота на крепостта - множество нападения, две опожарявания, допълнителни ремонти и укрепвания по време на по-размирни векове.

През 2012 година крепостта е обявена за паметник на културата с национално значение. По проект по оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 е извършена частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на  южната кула, която става музей - изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетилите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение. Паралелно с проекта община Пещера прави със свои средства вертикална планировка около обекта - изграждане на подходите, реставриране на една от сградите на бившите казарми, която ще бъде информационен център, паркинг, детска площадка.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, екскурзоводи, аниматори

Транспортна осигуреност: Да, обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: Да -2 хотела с ресторанти и заведения за хранене в града