Зам.-министър Георгиева за предстоящия летен туристически сезон и настаняването на бежанците

28 май 2022
Снимка

Интервю за Bulgaria on Air, „Money.bg“ 

Водещ: 30% по-скъпа почивка – това прогнозират някои от публикациите в медиите по отношение на летния сезон през 2022 г. Твърде вероятно е хотелът, в който сте били миналата година, да е вдигнал цените. На какво се дължи това и колко ще ни струва ваканцията през тази година – сега ще коментираме със заместник-министъра на туризма г-жа Ирена Георгиева. Здравейте, г-жо Георгиева.

Ирена Георгиева: Здравейте и благодаря за поканата.

Водещ: Две са ключовите теми в този разговор. Едното са цените на туризма през летния сезон, другата са украинските бежанци, украинските граждани, които все още се намират на морето и тръгват към вътрешността на страната. Искам да започнем с тази тема. 31 май е крайният срок, до който те могат да останат, в смисъла на да получават хотелиерите помощ за техния престой. Какво се случва към този момент?

Ирена Георгиева: 31 май е всъщност крайният срок, в който приключва действащата в момента програма, според която домакините на украинските бежанци – българските хотелиери, всъщност получаваха по 40 лева на човек за настаняване и изхранване, т.е. за хуманитарна помощ на техните украински гости. Тя приключи еднозначно на 31 май, но от 1 юни всъщност координационната работна група или щабът, както е по-популярно да го наричаме, всъщност е предложил нова програма с други параметри, според която места за настаняване, предимно държавни, общински, ведомствени, но и хотели, частни хотели биха могли да продължат да оказват гостоприемство на украинските бежанци при други параметри. Тези места за настаняване – както вече казах държавни, общински или ведомствени бази, както и хотели, могат да бъдат както тези, които към момента участват в програмата, така и съвсем други, на повече места в страната. Така че започва релокирането или преместването на онези украински бежанци, които предпочетат да останат в нашата страна, което е организирано, както вече казах, от координационната група или от щаба. Този процес всъщност вече започна, защото хотелите се готвят за летния сезон, някои от които имаха резервации и преди датата 31 май. Така че въз основа на едно панорамно проучване на профила на украинските бежанци, те ще бъдат организирано релокирани в новите места за настаняване, които са се регистрирали по програмата от 1 юни и което предстои да се осъществи в останалите дни до 31 май. Така че това се случва.

Водещ: А имаме ли данни в каква посока ще се релокират тези украински граждани с оглед на това кои хотели, от кои места са се регистрирали? Поне вие да може да проследите в каква посока тръгват?

Ирена Георгиева: Практически това ще бъде възможно, защото хотелите, които ще оказват помощ, както и базите, държавните бази, следва да се регистрират на портала на Министерския съвет, т.е. на този специален сайт, който беше създаден с цел осъществяването на програмата за хуманитарна помощ за бежанците от Украйна. Тези хотели могат да бъдат навсякъде в страната, но съобразяването с профила на чужденеца, т.е. на украинския гражданин е свързано с неговите намерения, възможността да започне работа, възможността децата да започнат училище. Така че местата, т.е. преместването или релокирането на украинските бежанци в голяма степен ще бъде предопределено от отговорите в една анкета, която и в момента се осъществява сред тях, и съответно техните намерения, респективно профила на украинския бежанец. Що се отнася до местата, много възможно е и поне 1/3 от хотелите, които до този момент са участвали в настоящата програма, са заявили интерес за участие и в новата програма след 1 юни. Има места за настаняване и във вътрешността на страната, и в други части на страната, както казах, отново свързани с намеренията на украинските граждани. 

Водещ: Добре, имаме ли данни колко е струвало до момента настаняването на украинците като програма, т.е. колко е струвало но бюджета?

Ирена Георгиева: Специално настаняването и изхранването, т.е. това, което беше обявено като програма, по нея е извършено плащане за първия период от 24 февруари до 31 март. Бяха изплатени малко над 15 милиона лева, в частност и конкретно 15 млн. 280 хил. лева. В момента сме на прага на плащането за втория период, а именно това е месец април, от 1 до 30 април, и за този период ще бъдат изплатени на хотелиерите само за настаняване и трикратно изхранване на ден близо 50-52 милиона лева. Предстои изплащане по настоящата програма и за третия период, който е през месец май, което ще се осъществи през месец юни – това е по правилата на програмата. Най-вероятно това ще бъде сума, надвишаваща 52-та милиона, които ще бъдат изплатени сега вероятно, но това са само прогнозни цифри – около 60-65 милиона лева. Това е по действащата програма.

Водещ: Значи горе-долу общо за около 120-130 милиона, ако правилно смята.

Ирена Георгиева: 120 милиона са по настоящата програма, която приключва на 31 май.

Водещ: Да.

Ирена Георгиева: Параметрите на новата програма са по-различни. Всъщност ще бъдат изплатени както на хотелите, така и на държавните бази по 15 лева на човек на ден за настаняване и изхранване, отново трикратно, без ДДС, или вече има възможност да бъде изплатено и само настаняване в размер на 10 лева на човек, отново без ДДС.

Водещ: А има ли краен срок тази програма?

Ирена Георгиева: Тази програма е ограничена до 31 август, отново три месеца. Това, което искам да кажа, е, че сме напълно наясно, че това са параметри, които вероятно биха устроили по-ниската категория хотели. В крайна сметка това е въпрос на стопанска преценка, на преценка на възможностите на съответния обект.

Водещ: Абсолютно е така. Но вече от първите заявки съгласни ли са хотелиерите, макар и  по-ниската категория, да получават такива средства? Защото от моите очи, може би очите на някои други хора 10 лева за настаняване и 15 лева за три пъти хранене на ден е доста ниска сума?

Ирена Георгиева: Тази стойност е съобразена със себестойността, която струва настаняване и изхранване в държавните бази, тъй като не правим разлика между настаняване в държавна база и хотел от съответната категория. Аз мисля, че са показателни резултатите от едно много експресно проучване, което направихме преди два дни. 1/3 от хотелите в момента, които оказват при други параметри гостоприемство, са съгласни да продължат да работят и в следващата програма. 1/3 имаха нужда от повече време да помислят, 1/3 се отказват от участие в програмата. Но много симптоматичен е фактът, че за последните два дни, т.е. 25-26 май много бързо нарасна процентът хотели, участвали в програмата досега, с това да продължат да участват. Така че вероятно сметката е в полза на участието в програмата. Разбира се, има и много други фактори – желание да се окаже помощ, хотелиерите вероятно са свикнали със своите посетители, особено тези, които по-дългосрочно пребивават. Така че в пазарната икономика всеки сам преценява интереса си, разбира се, но очевидно има и други фактори, които са от хуманитарно естество.

Водещ: Ще видим ли по морето тази година, освен украински граждани, които са гости на хотелите, и такива граждани, които работят в хотелите? Знаем, че по Черноморието и въобще българският туризъм дълго време страдаше от хроничен недостиг на персонал. Могат ли хотелиери или ресторантьори, или други обекти от туризма да назначават украинци, как става това и случва ли се вече?

Ирена Георгиева: Всъщност това е важният въпрос за интегриране на украинските граждани в пазара на труда и въобще в българското общество, което ще бъде фокус в програмата, която започва от 1 юни. Да, ще има, и то много по-улеснена възможност украинските граждани да започнат работа и да бъдат интегрирани в българското общество. Ето няколко цифри и примери. До момента са подадени близо 1300 заявления от родители за това украинските деца да започнат училище или въобще да бъдат включени в българската образователна система. Към края на месец май има близо 4000 сключени трудови договори за участие на украински граждани в пазара на труда. А що се отнася до туристическия бизнес, в предишни години именно украинските работници бяха най-желаните за това да наваксат липсата на работна ръка, особено през летния сезон. Тази година с регистрацията за временна закрила има много по-улеснена и по-добра възможност за това, защото докато минали години трудовото участие на украинските, на всички останали граждани, но на украинските е било ограничено в рамките на трите месеца, в които режимът беше регистрационен, сега всъщност участието в пазара на труда може да се осъществи в рамките на годината, която е срокът, в който действа регистрацията по време на закрила. И такъв процес вече е налице. Има много примери, в които работодателите в лицето на хотелиерите дори са използвали предишните месеци, за да обучат кандидатите за това да започнат работа в съответните обекти.

Водещ: Да, докато са им на гости. Искам да коментирам и още една тема. Колко от украинците – имате ли информация, решават да напуснат България? Защото се получи такава полемика. Сега до голяма степен е известно на всички, че България е туристическа страна, която разчита на летния сезон, който започва най-общо от юни и приключва през септември месец, и донякъде беше предизвестено, че самите украински граждани ще трябва да напуснат най-вероятно хотелите по Черноморието. Само че те напускат в посока вътрешността на страната или напускат и такива, които отиват в някоя друга страна, или се връщат обратно в Украйна?

Ирена Георгиева: По информация на председателя на Държавната агенция за бежанците – да, има такъв процес, при който украинските граждани изявяват желание да се върнат в страната си, разбира се, в тези части от страната, които са по-спокойни. Така че има такъв процес. Но има и процес, при който украинските граждани се ориентират към вътрешността на страната, очевидно свързано с работодателски предложения. Много динамична…

Водещ: А можем ли да кажем кои са повече?

Ирена Георгиева: Много е динамична ситуацията, но все още всъщност и към момента ние имаме настанени, останали в нашата страна малко над 58 000 украински граждани, като от началото на войната 24 февруари е имало още 37 000, които са напуснали страната, настанени също в местата за настаняване. Ако това дава някаква представа за съотношението, то е в полза на оставащите в страната украински граждани.

Водещ: Да, това определено изглежда като изключително динамичен процес…

Ирена Георгиева: Изключително динамичен.

Водещ: … в който немалка група от хора се движат навътре и към страната, обикалят най-общо казано в кръг – през границите, през Черноморието, после към вътрешността на страната и после отново към границите.

Ирена Георгиева: Да, наистина процесът е много динамичен. Включително и не само в смисъла на разселване, но сме наблюдавали и случаи, в които украинските граждани, настанени в един хотел, напускат границите на страната, после отново се завръщат в същия хотел. Регистрацията по време на закрила дава възможност и за такова движение.

Водещ: Г-жо Георгиева, искам да поговорим и за българските туристи и за туризма в разговора, който по принцип си върви за него. Тази година очевидно индикациите са, че ще има увеличение на цените. Имате ли вие статистика, наблюдение колко е голямо то, разбира се, говорейки за местата за настаняване и други видове обекти? Защото според някои публикации, както и анонсирахме, става въпрос за около 30%.

Ирена Георгиева: Аз не бих се ангажирала с конкретно число, с конкретен процент увеличение на цените, но е логично то да се очаква с оглед на повишаването на цената на тока, на газа, на петрола, т.е. на бензина. Така че е възможно да има увеличение на цените. Но бих казала, че българските хотелиери и въобще българският туристически бизнес натрупа много сериозен пазарен опит и би следвало много внимателно да регулира предлагането с оглед на това, че очакваме и наистина имаме много добра предпоставка да очакваме чуждестранни туристи, а всъщност и да бъде българският туристически бизнес и подготвен за това да посрещне отново българските туристи, които бяха доминиращи през последните две години, през последните две пандемични години.

Водещ: Те бяха доминиращи, но нямаха и голям избор, защото се наложи да бъдат така да се каже затворени в нашата страна, което в никакъв случай не е лошо. Обаче в момента Гърция отново е отворена като пазар, който знаем, че за българите е атрактивен, и така де са каже може да се размие. Обаче откъде очакваме туристи тази година от чужбина с оглед на това, че руснаци явно няма да има, а и геополитически самата ситуация се променя? Откъде ще дойдат основните чуждестранни туристи?

Ирена Георгиева: Да, геополитическата обстановка за пореден път намалява нашите очаквания за това да има туристи от Русия, разбира се, както и от Украйна. Но всъщност има голям интерес към почивка в България и към българския летен сезон, българското лято традиционно от Румъния, Полша, Великобритания, Германия, Чехия, Израел. Така че очакваме с умерен оптимизъм един очевидно труден сезон, какъвто предстои. По отношение на цифрите: заявените полети на морските летища „Варна“ и „Бургас“ – 9000 към момента пристигащите полети, което бележи значителен ръст спрямо лятото на 2021 г. Така че както казах, имаме основания за умерен оптимизъм. Що се отнася до конкурентните дестинации, те са ясни – Гърция, както споменахте, Турция, но там цените също не стоят на едно място, така че конкуренция има и в това отношение. Но искам отново да спомена, че фокусът на българския туристически бизнес отново е върху вътрешния пазар, където освен разбира се тази динамика в цените, за която споменахме и която е логично обусловена, българският туристически бизнес работи и върху качеството на туристическия продукт, което е важно както за чуждестранните туристи, така и за българския турист.

Водещ: Нека да конкретизираме. Според вас и вашето виждане какво трябва да се промени в качеството, какво можем да направим и какво правите вие всъщност като министерство за по-доброто качество на туризма у нас?

Ирена Георгиева: Всъщност това, което прави министерството, администрацията, то и регулира със съответните законови и подзаконови нормативни документи. Разбира се, на данъчната система много по-трудно може да се влияе, но обмяната на опит, посрещането на експедиентски групи, осъществяването на инфотурове от страна на чужди туроператори е част от маркетинговата активност, която осъществява Министерство на туризма, за да може чуждестранният туроператор, а също и представители на медиите да видят и да сравнят услугите в България с тези в останали дестинации. Подкрепяме всеки добър пример, всяка добра практика.

Водещ: Мисля, че видях наскоро Христо Стоичков – българският футболист, в кампания за румънския пазар, ако не се лъжа. Има ли нещо общо Министерство на туризма с това?

Ирена Георгиева: Министерство на туризма има нещо общо с най-известния българин, който също така ще популяризира България и като туристическа дестинация. Така че какво да кажа, имената помагат и всъщност много са факторите, които биха помогнали за това България да има добър образ като туристическа дестинация.

Водещ: Това ли е отговорът на обвиненията, че има твърде слаба реклама на българския туризъм?

Ирена Георгиева: Знаете ели, мисля, че по отношение на рекламата сякаш важи максимата на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Колкото повече реклама прави министерството със скромния бюджет, който има – това трябва да си признаем, толкова повече растат и изискванията както на туристическия бизнес, така и на обикновения потребител към това да има повече и по-активна реклама. Но всъщност това, което прави Министерство на туризма, е с ресурса, с който разполага, да прави умна реклама, такава, че да може с по-малко средства да достигат до по-голяма аудитория, да се ползват повече предпочитани канали, каквито са социалните медии, разбира се, известните и с международен престиж телевизии и разбира се, рекламата, за която споменах – чуждестранни туроператори, представители на медии да осъществяват турове в нашата страна, за да я оценят като туристическа дестинация като цяло, не само Черноморието, но и вътрешността на страната, специализираните видове туризъм, т.е. да видят и да се убедят, че България има какво много да предложи на своите гости.

Водещ: Г-жо Георгиева, в последните две минути бих искал да ми отговорите на въпроса какво искате да се случи след четири години, ако приемем, че всичко е наред и мандатът е пълен – ние сме в началото на мандата, първите 6 месеца, какво искате да оставите в Министерството и в туризма като отпечатък и в туризма като отпечатък и следа?

Ирена Георгиева: Много важно е България да се наложи като целогодишна туристическа дестинация. И това е една бих казала генерална цел на Министерството на туризма. Бихме искали регулациите в сферата на туризма да станат по-ясни и прости. Това означава Законът за туризъм, подзаконовите нормативни актове също така да бъдат ясни и бих казала ефективни като действие. Бихме искали да създадем гаранционен фонд, който освен че ще защити интересите на потребителите по-добре от съществуващата в момента потребителска защита, но и справедливо и балансирано да помогне за това да е по-опростена, лесна и разбира се, по-ефективна работата на туроператорите, на представителите на туристическия бизнес. Така че всичко това е записано в коалиционното споразумение за управленската програма в частта „Туризъм“. Много амбициозни задачи са поставени, едва ли ще ни стигне времето за всичките, но това са основните резултати, които искаме да постигнем. Всъщност главната цел е това да утвърдим образа на България като целогодишна туристическа дестинация.

Водещ: Дано успеем. Благодаря ви, г-жо Георгиева, за този разговор. Разбира се, да си пожелаем успешен сезон през „Лято 2022“, без инциденти и без проблеми за българския туризъм.

Ирена Георгиева: Нека да си го пожелаем и да го постигнем със съвместни усилия.

Водещ: Благодаря ви.

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon