Пред вестник "Строител": Марияна Николова, вицепремиер по икономическата и демографска политика и министър на туризма: Секторите „Туризъм“ и „Строителство“ са взаимно свързани

04 септември 2020

Съветът за Тристранно сътрудничество одобри 54 мерки в подкрепа на бизнеса

Г-жо вицепремиер, поехте Министерството на туризма, което отговаря за най-пострадалия от коронакризата сектор. Какви са първите стъпки, които предприемате, за да успеете да решите проблемите?

Преди пандемията България бе с едни от най-добрите макроикономически показатели в ЕС – рекордно нисък външен дълг и беше давана за пример като икономически растеж и финансова стабилност. В малка и отворена икономика като нашата бурята COVID-19 причини огромни поражения и нанесе трудно поправими щети върху цели сектори. През второто тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт на страната намалява с 8,2% спрямо същия период на миналата година. Но дори и при този спад икономиката ни продължава да работи. Щетите в туризма не само у нас на практика са непоправими. Според данни на Световната организация по туризъм към ООН само за първите 6 месеца на т.г. загубите са за 320 млрд. евро, броят на пътниците е намалял с 300 млн. души. Щетите са три пъти по-големи от световния стопански колапс през 2008 – 2009 г.

България не е изолирана икономика и усилията на моя екип в Министерството на туризма са насочени към намаляване на щетите.

Първите действия, които предприех, бяха поредица от срещи с туристическия бранш с акцент върху проблемните области и набелязване на конкретни инициативи, с които да се подпомогне най-засегнатият отрасъл. Също така проведох серия от разговори с посланици, министри хомолози в държавите с най-голям пазарен дял в нашия сектор – Германия, Израел, Великобритания, Украйна, Молдова, Турция, за стартиране на спешни действия на най-високо дипломатическо ниво, за да може до съответните пазари да достигне информацията, че в България строго се спазват санитарно-хигиенните мерки и е сигурно място за пътувания и почивка. Резултатът не закъсня и първите полети от Израел до летищата във Варна и Бургас са факт, Германия извади област Варна от списъка с регионите, в които не препоръчва на сънародниците си да пътуват. Улесни се влизането на украинските туристи у нас. Очак­вам в близките дни положително развитие и за други пазари.

Предприехме конкретни действия за промяна в маркетинга и рекламата според новата ситуация, засилваме дигитализацията и активното присъствие в социалните мрежи. Стартирахме и новата ни рекламна кампания, която обещах и реализираме съвместно с Асоциацията на екскурзоводите в България. Целта е да покажем и разкажем за невероятно красиви и интересни места у нас, които са слабо познати на широката аудитория, и че любопитната информация за тях може да бъде научена от екскурзоводите на място.

Още първите дни като вицепремиер и министър на туризма предложих и бе прието мярка 60/40 за сектор „Туризъм” да бъде 80/20. В момента работим тя да бъде удължена до 1 май 2021 г.

Осигурихме субсидия от 35 евро за седалка за чартърни полети, от която могат да се възползват туроператори и турагенти. От две седмици документите за кандидатстване са готови и са качени на интернет страницата на Министерството на туризма. ДДС беше намален на 9% за сектора.

С цел да бъде намерено работещо решение за преодоляване на кризата в отрасъла през есента и зимата, както и да се планира лято 2021 ще бъде създаден Консултативен съвет, който ще се събере на първо заседание в началото на септември.

Но всичко това е възможно единствено и само чрез диалога с бизнеса и аз залагам изключително много на него.

В първото си изявление като ресорен министър Вие обявихте намерения да актуализирате Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма и да я адаптирате към новите условия. Какви промени да очакваме?

След COVID-19 понятията туризъм, турист, пътуване вече не са същите, каквито бяха преди. Нито резултатите през т.нар. активни сезони могат да се сравняват с минали години, когато отрасълът бележеше рекордни постижения за цялата история на статистиката у нас. Особено сега почувствахме наистина, че най-важни са животът и здравето на хората и за да бъдат те защитени, бяха направени своевременни законови промени. Това важи както за потребителите на туристически услуги, така и за обслужващите ги екипи в отрасъла. Вярвам, че Консултативният съвет към вицепремиера и министър на туризма, който ще включва експерти, учени, анализатори от различни сродни сфери, ще очертае не само практическите насоки за тази стратегия, но и стратегическите ни планове в туризма в новата световна реалност.

Кои мерки в подкрепа на бизнеса ще сработят? Има ли готовност кабинетът да допълва пакета?

Както знаете, никой в света не беше готов за такава криза. Всички се учихме и продължаваме да се учим в движение как да защитим сънародниците си и икономиката си в тези непредсказуеми времена. Универсална формула няма.

Секторът, за който отговарям, съобщава за сериозни загуби вследствие на пандемията. Те са очевидни и с присъствието на много по-малкото чужди туристи, и с неотворилите за сезона хотели и заведения, за да не трупат допълнително щети. Прогнозните спадове за лятото варират на нива около 70% при чуждестранните гости и около 30 на сто за българските посетители на туристически обекти. Това важи предимно за големите ни курорти най-вече по Северното Черноморие. Същевременно в името на коректността трябва да кажа, че по Южното има впечатляващи ръстове от 20 процента в по-малките курортни зони, като Царево, Лозенец, Китен, Приморско, каквито не са отчитани скоро.

Благодаря на всички хотелиери, които работят въпреки вируса и спазват стриктно строгите санитарни мерки. Благодаря и на българите, че избраха лято в България. Заедно се борим срещу трудностите. Те за компаниите са предимно от ликвиден характер, както и за запазване на персонала, затова държавната помощ бе абсолютно необходима. Правителството гласува пакет от 1,2 млрд. лв. за нови социално-икономически мерки в подкрепа на пострадалите от пандемията сектори. От тях от националния бюджет за социални мерки са 731,5 млн. лв., а за икономически – 431,4 млн. лв. Според неокончателни данни по една от първите насърчителни мерки 60/40 са съхранени над 170 хил. работни места. Както споменах, за туризма тя бе трансформирана на 80/20 и като вицепремиер ще настоявам да продължи до май 2021 г., за което получих подкрепата на бранша. По ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са отделени 80 млн. лв. в помощ на малки предприятия с оборот над 500 хил. лв. Предвидени са още 82 млн. лв. за малки и средни компании. 10 млн. лв. са насочени конкретно към туроператори и турагенти по същата оперативна програма.

Няма да спираме да търсим допълнителни средства от националния бюджет и от механизмите на ЕС за дофинансиране на тази помощ, защото загубите наистина не са по силите на отделните фирми. Тристранката на социалните партньори също продължи да заседава в кризата, макар и онлайн. Членовете й инициираха да се подготвят социално-икономически мерки за преодоляване на последиците от COVID-19. Те са вече общо 54 и са насочени към съответните министри.

Какви точно стимули предвиждате, за да накарате българите да почиват в родината?

За да стимулираме сънародниците си да прекарват отпуските си в страната си, проучваме възможностите да се предоставят ваучери за всички осигурени българи и да бъде мултиплициран ефектът от подпомагането на доставчиците на туристически услуги. Разбира се, това трябва да се базира на обстойни финансови разчети. Вече бе одобрена схемата за ползване на ваучери за 7-дневна почивка на служители от първа линия в борбата срещу коронавируса в категоризирани места за настаняване. Тяхната стойност е 210 лв. Ще настояваме кръгът на обхванатите лица да се разшири. Също така ще подкрепим идеята на Националната асоциация за детски и младежки туризъм да се отпускат ваучери по 100 лв. за подрастващите, които искат да участват в организирани детски пътувания у нас.

Като институция осъзнаваме, че вниманието към българския турист все още не е на необходимата висота, а това на практика е най-големият ни пазар. Ще засилим рекламата към вътрешните потребители за потенциала на страната като целогодишна дестинация. Има толкова много все още неоткрити и слабо посетени места в България, за които самите българи не подозират. Съвместно с организациите на екскурзоводите ще направим клипове за такива забележителности, които все още остават „скрити“, а са пред очите ни. Също така ще продължим да надграждаме положителното, което бе постигнато с кампании като „Преоткрий България“, „Ще се върна“, клипове с известни личности и др. Важно е също да се промотират регионите с тяхната природа, местни традиции и автентичност, защото така се създава уникален туристически продукт.

Говорите за агресивна реклама, която да покаже всички паметници и цялата хубост на България, и това е прекрасно. Но съвсем наскоро чужденец сподели, че например състоянието на пътищата към някои забележителности и хижите е плачевно и това отблъсква. Какво ще направите, за да се започне промяна и в тази насока, като имате предвид, че това ще осигури работа и за строителните фирми, което също може да се смята за антикризисна мярка?

И най-добрата реклама за един туристически обект се обезсмисля, ако не можем изобщо да стигнем до него, за да го разгледаме, или пък има път, но е в окаяно състояние. Модернизацията на инфраструктурата в туризма и изграждането на нова, включително довеждаща и прилежаща, са постоянна грижа и отговорност на правителството, на местната власт и на частната инициатива. Камарата на строителите в България (КСБ) е една от най-големите работодателски организации у нас и заслужава уважение начинът, по който строителите успяват да преминават през кризата и да се борят да запазят своите служители и работници.

Туристическата инфраструктура е ключова за сектора. Без нейното развитие е трудно, дори невъзможно туристическото усвояване на територията. Пре­ми­е­рът Борисов нееднократно е акцентирал, че тази тема е неотменен приоритет за кабинета. Целта е не само безопасно пътуване на хората, но и предпоставка за популяризиране имиджа на България като целогодишна и буквално достъпна дестинация. През тази година са предвидени допълнителни средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за финансиране на пътна инфраструктура в размер на 355 млн. лв. Особено внимание трябва да се обърне и на регионите с по-слабо икономическо развитие, но притежаващи добър туристически потенциал като природни и културни дадености. Съвсем наскоро правителството отпусна 379 млн. лв. за модернизация на пътя Видин – Ботевград – водещ проект в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ и МРРБ за Северозападна България. Реконструкцията по трасето от „Дунав мост II“ ще осигури бърза и удобна връзка между автомагистралите „Хемус“, „Тракия“ и „Струма“. В подкрепа на северозападната част от страната като един от най-слаборазвитите региони са предвидени и 200 млн. евро в новия бюджет на ЕС. Реализацията на проектите с тези средства несъмнено ще стимулира и туризма.

Лятото е в разгара си, но и зимата идва, а зимният туризъм се задъхва от проблеми с инфраструктурата. Банско след огромната слава, която носи на България с перфектните Световни купи, е на път да се превърне в курорт със затихващи функции. Витоша също има сериозна нужда от обновяване на базите и инфраструктурата за ски. Какво е мнението Ви по тази тема?

Категорично не съм съгласна с определението „затихващи функции“ за един от най-добрите зимни курорти в света, какъвто е Банско. Вярвам, че в момента има затишие по независещи от нас причини. Но дали пък и това е подходящото време да бъде подобрена онази инфраструктура, която дразни туристите? Кризата е и шанс да подобрим нещата, да планираме правилно инвестициите и да реализираме добрите идеи. И Банско, и Витоша това лято бяха сред най-посещаваните планински места.

 

Вие сте в управата на Български женски ловен клуб Бендида и затова ще попитам какъв е потенциалът на страната ни за ловен туризъм и какво може да се направи, за да се развива и той?

Страната ни разполага с изключително конкурентни условия за развитие на ловния туризъм. Налице са прекрасни природни дадености, дивеч с отлични физически и трофейни качества, прекрасни ловностопански съоръжения – резиденции, домове и хижи.

Практикуването на ловен туризъм в България е под строг контрол, което допринася за опазването на биоразнообразието на дестинацията. Активността на жените тук е много важна. Усилията ни като институция са насочени към създаване на повече и по-динамична реклама за популяризиране на родината като дестинация за ловен туризъм. Сегментът привлича немалко платежоспособни почитатели на този вид пътувания – предимно от чужбина, които се гордеят с уникални трофеи именно от България. Нужно е тези факти да се популяризират по-активно зад граница. Това е прекрасна продуктова ниша, която може да носи много ползи за туризма ни.

Преди точно година на среща с ръководството на КСБ говорихте за това как трябва да се облекчат процедурите за внос на работна ръка, а сега Ви се налага да мислите и за внос на туристи, но ще Ви попитам имаше ли някакво развитие по тази тема?

През последните няколко години бяха направени изменения и допълнения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и в правилника за прилагането му. С тях значително се облекчиха процедурите по кандидатстване и предоставяне на достъп до пазара на труда на граждани на трети държави (включително Украйна, Молдова, Беларус и др.). Голяма част от промените целят да задоволят потребностите от работна сила в някои сектори на икономиката, сред които е и туризмът. Например ограничението за броя на работниците от трети държави до 10% от средносписъчния състав на дадено българско предприятие за предходните 12 месеца беше променено на 20%, а за малки и средни компании – на 35%. Таксата за предоставяне на решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за осигуряване на достъп до пазара на труда по регулирани от законодателството на ЕС режими беше намалена от 400 лв. на 100 лв. Въведе се възможност за лицата от български произход от тези държави да упражняват заетост без разрешение след регистрация от работодателя им в Агенцията по заетостта до получаване на разрешението за пребиваване. Съкратен беше срокът за предоставяне на решение на изпълнителния директор на същата агенция за издаване на разрешение за сезонен работник от 15 на 10 дни. Създаде се и възможност за работодателя при подаване на документите за регистрация или за разрешение за сезонна заетост предварително да декларира, че ще спази законовите условия за настаняване на сезонния работник за своя сметка. Регламентирана беше ускорената процедура за предоставяне на решение за издаване на разрешение за сезонен работник, който поне веднъж е работил на територията на Република България като сезонен работник през последните 5 години, и др.

През май 2020 г. приключи общественото обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България и той е внесен в Народното събрание. С него се въвежда принципът за обслужване „на едно гише“ при кандидатстване и получаване на разрешение за пребиваване и работа на територията на страната. В тази връзка се предвижда всички документи да се приемат, обработват и съответните разрешения за пребиваване и работа да се издават от Дирекция „Миграция“ в Министерството на вътрешните работи. В проекта се предвижда също разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник да може да получи чужденец, който отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда по смисъла на българското законодателство и притежава виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни. Разрешението се издава за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на 9 месеца при продължаване на трудовия договор при същия работодател или при смяна на работодателя. Разрешението ще се издава от Дирекция „Миграция“ към МВР след положително писмено становище от изп. директор на Агенцията по заетостта.

Моите впечатления от посещенията ми в чужбина сочат, че много етнически българи искат да се върнат в родината на предците си и да работят тук. Нашата държава трябва да им помогне за това и за приобщаването им като цяло.

Предвиждате ли някакви законодателни промени в областта на туризма, които ако не да се осъществят, поне да се подготвят в рамките на мандата на настоящия парламент?

Пандемията, която връхлетя света, ни застави да мислим повече не само как да защитим по-надеждно живота и здравето си, но и да преосмислим отговорностите в работата си. В тази посока е и грижата за потребителите на туристически услуги и за предоставящите тези услуги. Предвиждаме създаване на алтернативни схеми за обезпечаване отговорността на туроператорите при фалит и неплатежоспособност с цел по-голяма степен на защита на туристите. Проучваме чуждестранния опит и се допитваме до практиката на нашия бизнес. Един от вариантите е евентуален модел за създаване примерно на гаранционен фонд (или друга подобна форма), чрез който да се диверсифицира рискът за туроператорите при различни търговски операции, включително разплащане с доставчици на туристически услуги – хотелиери, авиопревозвачи и т.н. Така ще се обезпечи неплатежоспособността на туроператорите.

Въпрос на дискусии е как ще се попълва такъв фонд и каква ще е ролята на държавата. Разбира се, наши законодателни инициативи са възможни и по други теми, свързани с промени в нормативната база от останалите сектори, която по пряк или косвен начин е свързана с туризма – например за организираните детски пътувания и пр.

Виждате ли и в кои сфери има потенциал за сътрудничество с КСБ и предвиждате ли нова среща с Камарата, вече и от позицията Ви на ресорен ВП за сектор Туризъм, който е много свързан със строителството?

Туризмът е свързан с много отрасли, дейности, продукти и успехите му зависят от участието на много заинтересовани страни – институции, професионални сдружения, НПО и др. Използвам случая да благодаря чрез Вас на ръководството и членовете на Камарата на строителите в България за активното партньорство с министерството и бранша. Без Вашите усилия и нелек труд е невъзможен обликът на курортите и туристическите ни зони. Грижата за туристическата инфраструктура трябва да е плод на комплексен подход, който води до устойчиво надграждане на постигнатите резултати и утвърждава България като предпочитана дестинация за четири сезона. Високо ценя партньорството с Камарата при изграждането и поддържането на качествена материална база в туризма, от която в голяма степен зависят сигурност­та и удовлетвореността на посетителите.

Секторите „Туризъм“ и „Строителство“ са взаимно свързани и допълващи се. Заедно представляваме лицето на България пред света и смятам, че съвместните ни усилия в тази посока могат да доведат само до по-качествен и подобрен продукт.

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon