Министърът на туризма Илин Димитров: Идва краят на евтините самолетни билети

Интервю на министъра на туризма д-р Илин Димитров за в-к "Филтър"

-Господин Димитров, какво се случи това лято с българския туризъм, след като паднаха ковид ограниченията?

-Ако се спазваше нормалната пазарна логика, би трябвало възможно най-бързо да има възстановяване. Но тук се намесиха два много важни фактори, които нямаше как да предвидим. На 24 февруари избухнаха военните действия в Украйна, а пък туризъм и война са несъвместими понятия, особено когато си близо. Другото е икономическата криза и сега реално ще започнем да усещаме ефектите. Когато населението на Европа, от където са нашите основни туристи, обеднява, нормално е те да започнат да се преориентират към други дестинации. До къде ще достигне влиянието на тези два фактора трудно може да се предскаже.

А ето какво показват числата: от началото на годината у нас са влезли 5,1 милиона туристи, а преди пандемията през 2019-а са били 6,1 милиона. Спадът е малко под 20%. Но ние броим хората, които са избрали за ваканция България, накрая на годината ще знаем колко приходи са влезли в държавата, което е по-важното. Много туристи не означава непременно голяма печалба. Затова трябва да се целим към туризъм от по-висока категория.

-И все пак, въпреки войната и кризата, колко чужденци отново избраха България?

-Германците правят 81 милиона пътувания годишно, а пък у нас идват около 2%. Специално те разчитат на сигурност и затова съвсем малко е увеличението им. Бързо се възстановява броят на туристите от Израел, Полша и Унгария. Пада обаче делът на руснаците, защото ЕС вдигна визите от 35 на 80 евро и това си е сериозна пречка. За да пристигнат тук руските туристи, минават през Истанбул, но от началото на годината над 60 000 са посетили България въпреки трудностите, които имат. У нас има над 100 хиляди имоти, собственост на руски граждани и ще им струва все по-скъпо да идват до България. Най-вероятно част от тях ще започнат да продават.

370 000 руснаци са предпочитали за ваканция българските курорти преди 2019 година. Те са добри туристи, остават по-дълго време, обикалят, познават страната ни повече от някои българи. Сега над 300 000 души са изчезнали от туристическата ни карта и трудно можем да ги заменим. Тази война политизира Европа и промени много неща. Но освен нас, още няколко държави са в същата геополитическа ситуация – Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Турция. Затова трябва да действаме умно. Макар че съм закратко министър, ще опитам да засиля връзките с тези страни. Трябва да сме много активни, постоянно да подаваме сигнали: „Отворено е, чакаме ви“. Най-малкото да сложим поне едно Welcome! на границата.

Точно турците са хората, които харесват алтернативния туризъм, спа, балнеолечение, дори хазартния туризъм. Но имаме сериозни проблеми с визите за турски граждани, а облекчение от 80 на 35 евро би помогнало много, защото едно четиричленно семейство като плати 320 евро е нормално е да се отдръпне.

-Смятате ли, че е възможно да се превърнем в дестинация за по-богати хора и от къде ще дойдат те?

-Да! Но това е борба, която трябва да бъде кауза за бранда България. Обаче все по-негативни послание има спрямо нашия туризъм, а чули ли сте някой грък или турчин да говори лошо за своя продукт? Не съм сигурен, че там всичко е перфектно. Чисто географски България е на 117-о място по брегова ивица със своите 354 км, Гърция е на десето – има 14 400 км, а Турция е на 17-о място със 7200 км. Но знаете ли колко са парите им за реклама на туризма им – съответно 400 млн. и 350 млн. А ние имаме 18 млн. лева! Как можем да наситим медийното пространство, да промотираме държавата ни с 0,02 процента от БВП? В същото време приносът на туристическия сектор е между 5 и 7% от брутния продукт. Имаме нужда от 100 млн. лева за утвърждаване на бранда, от национална туристическа организация, която да ни представлява на всички изложения. Иначе няма как да успеем.

Българите са много активни във Фейсбук, а нашите туристи са над 60%. При положение, че заемат най-голям дял от пазара, а привличането им е най-евтино, нека си направим добра българска кампания. Нека всички журналисти се включат, да покажем красивите места, повярвайте ми, имаме много добри хотели.

-Не мислите ли, че прекалено се фиксираме в морето, а там сезонът е кратък?

-Половината от българите, които почиват у нас, са на морето, което означава, че вече преоткриват и другите кътчета. Това министерство за пръв път от много години започна да промотира и други видове туризъм. Един кабинет с по-дълъг хоризонт трябва да направи дигитална интегрирана карта на България. И там да бъдат поставени най-добрите ни обекти. Ето, Фестивалът на розата може да бъде еднакъв по тежест с Бирфеста в Мюнхен.

Всички ние сме отговорни за туризма си, защото там, където е развит, например в малките населени места, населението се задържа. Въпросът е много над туризма, става дума за решаване на голям демографски проблем. Тази карта ще има филтър, например човек иска да види какво има на 100 км наоколо, или на 500 км и ще открие винени маршрути, културни забележителности, всякакви балнео и СПА обекти. Трябва да се дигитализираме по най-бързия начин. Вече 65% от посетителите на България ползват мобилни телефони, но скоро ще станат 80%. Вече сме след епохата на лаптопа.

Много ми се иска да направим екип от експерти, които да помогнат на хотелиерите, използвайки средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Освен за дигитализация, там също има ресурс, който може да се използва за повишаване на енергийната ефективност на базите.

-Безплатните плажове с чадъри и шезлонги са една от рекламите на Гърция. У нас тази година те стигаха до 70 лева.

-Мит е, че всеки един плаж в Гърция е безплатен, мит е, че всеки един плаж в България е платен. Когато сте на свободната зона, там е без пари. Но, нали разбирате, че концесионерът или наемателят трябва да осигури спасител, почистване на плажа, има ред изисквания в договора, които проверяваме и ако не са изпълнени налагаме санкции. През тази година са извършени няколко стотин проверки и мога да кажа, че основните плажовете са в добро състояние, чисти са и подредени.

У нас има и безплатни плажове, и платени, и много скъпи, и много евтини. Но всяко нещо лежи на икономически принципи – дължина на сезона и експлоатационните разходи. В Гърция сезонът е 7–8 месеца, при нас е 3,5–4 месеца.

-Казвате, че трябва да привличаме по-високо платени туристи, кои са те и от къде ще дойдат?

-Вземете един пергел, сложете го на Варна на картата и завъртете на самолетно разстояние 3 часа полет. В този кръг има около 500 милиона жители, а те са част от т.нар. златен милиард, от богатите хора на света. Ние туристи ще имаме, въпросът е кой ще дойде, колко време ще остане и какво ще остави. Ние нямаме методология, която да измерва съпътстващите разходи на туристите. А нещо, което може да се измери, то може да се подобри.

-Какъв ще бъде зимният сезон при очертаващия се дефицит на газ и високи цени на енергията?

-Трудно може да се каже, всичко зависи от икономическото състояние на Европа и от цената на суровините. Но нали се търси газ, всички са много активни. Смятам, че слуховете за смъртта на зимния туризъм са силно преувеличени. Надявам се на добър сезон, защото запитванията вървят със същите темпове както миналата година, когато сезонът беше рекорден за последните 5 години.

-Как си представяте туризма в близките години?

-На 27 септември ще се проведе среща на Световната организация по туризъм, на която ще се преосмисли сегашният модел. Заради зелената сделка не е светло бъдещето на чартърите. Приключва ерата на евтините самолетни билети, идва времето на бързите влакове. Ще се промени всичко и в ценови план. Бъдещето е в един по-гъвкав туризъм, дигитален, щадящ природата и свързан с близки и средно далечни пазари.