Марияна Николова, вицепремиер и министър на туризма, пред "Труд": Българският турист беше пренебрегван през годините

Приоритет е запазването на работните места в сектора, затова предложих мярката 80:20 за туризма да продължи до май 2021 г.

Какво се случва с българския туризъм по време на пандемията от Covid 19 и готови ли са вече мерките, които трябва да извадят сектора от критичната ситуация? Отговори на най-важните въпроси по темата „Труд“ потърси от вицепремиера и новоназначен министър на туризма Марияна Николова. 

 - Г-жо Николова, туризмът дава около 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Тази година това няма да се случи, дори напротив, държавата дава на туризма. Когато се съгласихте да станете и министър на туризма, замислихте ли се дали има решение на това уравнение?
 - В края на миналия месец Световната организация по туризъм към ООН (UNWTO) отчете, че епидемията от коронавирус е довела до загуби в международния туристически сектор на стойност 320 милиарда долара само за първото полугодие на 2020 г. Броят на туристите е намалял с 300 милиона заради наложените ограничения за пътуване. Страната ни не прави изключение. Тази година тактиката на всяка държава е да насочи усилията си към вътрешния туризъм. Давам си сметка, че решение на уравнението за излизането на сектора от кризата с COVID-19 не може да е само мое, а колективно. Само с общи усилия и мобилизация на държава, местна власт и бизнес, можем да се опитаме да положим по-здрави основи за зимния сезон и за лято 2021 г. Затова от две седмици не спирам да обикалям страната и да провеждам интензивни срещи с всички участници в системата на туризма.

 - Епидемията затвори границите на държавите. Смятате ли, че нашите курорти са в състояние да отговорят на очакванията на туристите за по-качествени услуги?
 - Всички хотелиери, с които разговарях, си дават сметка, че сънародниците ни са взискателни и очакват лично отношение, ако щете и ухажване. Нашите курорти предлагат всичко необходимо за сигурна и защитена по международните здравни стандарти почивка. Посетителите трябва да са спокойни - контролът е постоянен, често е внезапен и досега почти няма нарушаване на изискванията на здравните власти. Наистина, пренебрегваният преди български турист е вече много взискателен. Такъв трябва да е и всеки български гражданин по отношение на санитарно-хигиенните правила, за да се ограничи общата опасност от разпространението на заразата.

 - Какво Ви каза бизнесът на срещите, които проведохте през изминалите две седмици? Този път вярват ли, че има кой да ги чуе?
 - Хората по места са много притеснени и това е напълно разбираемо. С този бранш са свързани хиляди малки компании и много семейства с традиции в професията. Това за тях е нещо повече от поминък - гостоприемството е емоция и преживяване. А има и селища, които разчитат изцяло на туризма. Вече получих подкрепа за идеята си мярката 80:20 за туризма да се продължи и до пролетта на 2021 г. От обиколките ми по Южното Черноморие през последните дни съдя, че българите са се вслушали в призивите да изберат за своята ваканция страната си, и очакваме спадът в туристопотока постепенно да се ограничи.

 - Как протича летният сезон и какви са спадовете по морето по данните на хотелиерите и туроператорите?
- Допреди няколко месеца дори не сме подозирали, че ще видим подобна картина - персонал с предпазни маски и шлемове, навсякъде дезинфектанти, спазва се дистанция – в хотелите, в ресторантите, на плажа. Националните ни комплекси не са оживени, но пък уикенд туризмът стана предпочитан. Засилено е и българското присъствие в курортите, магистралата до морето безспорно улеснява пътуването им. Направи ми впечатление, че се увеличават 7-дневните резервации на наши сънародници по Южното Черноморие. Засега прогнозата е за 70% спад на чуждите туристи през лятото, докато при българските той се очертава да е 30%. На този етап чуждестранните туристи са предимно от Румъния, Германия, Полша, Чехия. Екипът на Министерството на туризма и лично аз проведохме поредица от срещи и телефонни разговори с официалните власти и представители на Украйна, Русия, Израел страната ни да не бъде включвана в „червения списък“ за техни туристи след почивка у нас. Правим усилия по този начин да насърчим притока на туристи също и от Молдова и Беларус.

 - Зимният сезон наближава. Има ли шанс той да е по-успешен от летния и какво прави държавата за ограничаване на негативните резултати?
 - България е не само любима морска, но и предпочитана ски дестинация за много чуждестранни туристи. Искаме да задържим този интерес и залагаме преди всичко на пазари като Великобритания, Турция, Румъния, Израел, Украйна, Молдова, Беларус, балканските страни. Разчитам на опита, традициите и маркетинговата гъвкавост на общините Банско, Смолян, Самоков, Чепеларе, които предлагат наистина конкурентен по качество и цени продукт. Вече имах среща с представители на бизнеса от Банско, където през февруари са планирани два старта при мъжете от Световната купа по ски. Надявам се коронавирусът да не преобърне календара, защото е прекрасен повод да се съберат не само големите имена в спорта, но и много туристи и фенове на снежните спортове, както и да се направи реклама на България като целогодишна дестинация. Имаме надежди зимната чартърната програма да бъде по-успешна от лятната. Както знаете, вече работи правителствената програма за спонсориране на всяка седалка от туристическите полети до България с по 35 евро. Осигурени са 55 млн. лв., които са разчетени за 2020 и 2021 г. Определено към мярката има огромен интерес и вярвам, че тя ще е предпоставка за по-добър зимен сезон.

 - Създавате Консултативен съвет по туризма. Каква е неговата цел? Трябва ли да очакваме поредната стратегия? 
 - Идеята е на екипа на Министерството на туризма. За разлика от другите големи туристически държави ние вече сме закъснели с изработването на кризисен план за действие. Целта е с представителите на туристическия сектор заедно да изработим така наречения екшън план в няколко, но работещи стъпки. Без гръмки обещания и фойерверки.

 - Предлагате да се въведе единен стандарт за рецептурник на традиционни български ястия? Как ще реализирате тази идея и как тя ще помогне на туристическия и ресторантьорския бранш? Това породи асоциации със заведенията на някогашната компания “Балкантурист”. 
 - Чужденците асоциират България и с шопската салата, популяризирана от времето на „Балкантурист“, но тя се оказа по-силна от тази фирма. Факт е, че българската храна и напитките ни се харесват много от туристите. Налице е също и масово навлизане на чужди специалитети в менютата на нашите ресторанти, при това често като далечни „роднини“ на оригиналния вид. Създаването на традиционно българско меню в заведенията, които доброволно могат да го предлагат, ще открои пред нашите гости традиционните ястия на България. Кулинарният и гурме туризмът набира все повече последователи, знаете, има и много такива фестивали с голяма популярност. Идеята ни цели да се създаде селекция на традиционни наши ястия и вина с помощта на професионалисти и тя да си пробие път в практиката на хотелите и ресторантите. Чрез  типичната за страната кулинария България ще стане по-разпознаваема и запомняща се. Ние не задължаваме никого да предлага българската традиция, но ако това се прави, стандартът да е еднакъв за всички. Самите вие знаете, когато поръчате шопска салата, колко нейни вариации се поднасят. В общи линии няма две еднакви. За да не се стига до подобно объркване, съвместно с единствения и уникален за Балканите Университет по хранителни технологии – Пловдив, ще предложим меню, което собствениците на заведения за хранене могат да използват, за да няма различни стандарти за неговото приготвяне.

- Защо до сега не са въведени ваучери за почивка у нас за всички осигурени българи, пенсионери, ученици и студенти, както направиха много европейски държави и така подпомогнаха вътрешният туризъм? 
 - Направихме важна стъпка с решението на правителството да се издават ваучери на стойност 210 лв. за 7-дневна почивка в български категоризирани туристически обекти за хората от първа линия от борбата с коронавируса. За нашия екип е приоритет да бъдат стимулирани пътуванията на българите в собствената им страна и това е едно добро начало. Редица страни го правят и ние се допитахме до техния опит. Трябваше обаче да се изготвят съответните финансови анализи. Предоставянето на ваучерите безспорно ще бъде стимул за бранша. Изчисленията сочат, че всеки лев под формата на ваучер ще се връща като 2 до 3 лв. в туризма. Искаме мярката да действа постоянно, но това зависи от редица икономически и финансови фактори.

 - В кухните на къщите за гости е забранено да се използват продукти, отгледани от стопаните в техните градини. Все пак повечето туристи искат именно чисти продукти на масата си. Ще намерите ли решение на този проблем?
 - Отдавна се говори за ползата от чистата домашна продукция, за фермерските пазари, за биохраните, които са все по-търсени. Приложението им е възможно, стига да отговарят на нормативните изисквания за дейността на къщите за гости. Ако има някакви излишни рестрикции, съм готова да ги обсъдя с компетентните органи и със стопаните на тези места за настаняване. Вече проведох среща с представители на тяхната асоциация. Интересът към малките хотели и къщи постоянно расте. В момента при тях има почти 100% заетост. Ще продължаваме да ги подкрепяме, като ги популяризираме и намаляваме административната тежест за някои изисквания.

 - Рекламата е един от основните елементи за привличането на туристи. Какво предвижда стратегията на страната в това отношение?
 - Разбира се, стратегията ни трябва да се адаптира към новите условия и реалности, предизвикани от коронавируса. Тя трябва да стане по-агресивна, в най-добрия смисъл на думата. Предвид затворените граници и насърчаване на вътрешния туризъм съвместно с Асоциацията на екскурзоводите ще реализираме инициатива за популяризиране като начало на 20 малко познати места у нас. Трябва да направим така, че да срещнем дигитализацията и туристическата реклама. От здравословна гледна точка освен тази вероятно и през следващата година туристите в световен мащаб ще избягват голямата концентрация на хора на едно място или прекалената физическа близост. Пандемията промени и ще променя много представи и навици за туризъм и само гъвкавите и адаптивните ще успеят.

 - Хоризонтът на Вашия мандат като министър е 6 месеца.  Смятате ли, че можете да реализирате всички тези амбициозни идеи за този период?
 - В условия на световна икономическа криза всяка минута е ценна и важните решения не трябва да се отлагат. Половин година не е малък срок, стига да се използва рационално. Поддържам интензивен диалог с бизнеса и за повечето от инициативите си имам неговата подкрепа. Работим заедно и заедно търсим полезните ходове. Аз съм експерт със сериозен административен и управленски стаж и съм готова да си партнирам с всеки, който смята, че мога да бъда полезна за обществото. 

 - Как и кога ще се облекчат условията за изграждане на законни къмпинги – не само по морето, а в цялата страна?
 - Условията  и редът за къмпингуване извън категоризираните къмпинги, определени в Закона за туризма, се регламентира от Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). В регламентите точно и ясно е посочено къде и как  могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.  Според нормата това е възможно в зона „А“ и „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии. Тези места не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма, като такива не е разрешено да се обособяват в границите на защитени територии.

 - А защо се бави наредбата,  регламентираща дивото къмпингуване?
 - Искам да уточня, че наредбата трябва да бъде издадена от  четирима министри. Това са министрите на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, храните и горите, на околната среда и водите и министъра на туризма. Нейното създаване бе заложено с промени в ЗУЧК, които бяха обнародвани в Държавен вестник в края на февруари и все още предвиденият 6-месечен срок за разработването ѝ не е изтекъл. Проектът на наредбата вече  е подготвен от работна група, в която са включени експерти от всички ведомства. Бих искала да отбележа, че водещо е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което администрира и дейността на работната група. Предстои в много кратки срокове да бъде публикуван проектът за обществено обсъждане съгласно изискванията на Закона за нормативните актове.

Нашият гост

Марияна Николова е родена е на 16 септември в Ботевград. Завършва гимназията с преподаване на чужди езици „Алеко Константинов“ в Правец с профил френски език. Има магистърска степен по „Право“ в Нов български университет и магистърски степени по "Публична администрация и административни практики" и "Право на Европейския съюз" от СУ „Свети Климент Охридски“, както и магистратура по "Стопанско управление" от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" - Велико Търново.