Еньовден в село Факия

В сгушеното в Странджа планина село Факия, Еньовден се празнува по приказен начин. На същата дата – 24 юни, Православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.

Всъщност, празнуването е истинско представление за сетивата. Каквото и да се напише, задължително поне веднъж, човек трябва да присъства на този ритуал. Много от нас дори не могат да си представят, че във вълшебната Странджа ще видят подобно нещо.

Жените, които участват в ритуала го предават от поколение на поколение. Това е и причината, и в нашето време да бъдем свидетели на този митичен ритуал. А всички имаме нужда от малко вълшебство. В тази част на Странджа планина, то ни дебне отвсякъде, но в този текст ще ви разкажем за Еньовден.

Празникът съвпада и с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на Слънцето и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява слънцето, то „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Празникът в село Факия започва още в деня преди Еньов ден. Тогава млади момичета от селото берат билки и цветя и правят от тях китки букети, които поставят в менче -  съд пълен с вода от селската чешма. Менчето се оставя  под трендафил през нощта, за да ги видят и погалят звездите. Водата се нарича „Мълчана вода”, защото около нея никой не трябва да говори.

На Еньовден всички моми се събират в една къща. Там те обличат едно 5-6-годишно момиченце, като булка с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена „Кават”. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от билката еньовче.

Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. В песните се разказва за Света Марина и Змея, който слизал в селото, за да си вземе  момиче. Тя му служела, като чистела дома му и помагала  на неговата майка. В легендите странджанският змей е млад и красив мъж, който има под мишниците си крила покрити със златни люспи.

Пеейки, жените искат още да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие. При обиколката на Еньовата буля, която обикаля в селото, нивите и лозята се спира и на момиченцето се задават въпроси: „Сита ли ще е годината?‘‘, „Ще има ли вино?‘‘ и т.н. И каквото детето, считано за пророчица отговори,  това ще  се случи.

След обиколката  Еньовата буля започва напяването на момините китки. Еньовата буля изважда една по една китките, в това време момите припяват, като наричат за какъв момък ще се омъжи девойката.

Отидете в село Факия и се насладете на ритуала Еньова буля и дано усилията той да бъде включен в нематериалното наследство на ЮНЕСКО да бъдат увенчани с успех.