Позиция на Министерството на туризма във връзка с изявленията на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти

Случаите на фалити и проблеми при организирани пътувания от туроператор, както и множеството сигнали и жалби към Министерството на туризма и Комисията за защита на потребителите през последните години, ясно показаха, че потребителите на туристически услуги се нуждаят от по-голяма защита. По тази причина в публикувания вариант на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма е предвидено въвеждането на регламент за туроператорите,  който да защити крайния потребител – туриста. Предложените текстове са нееднократно обсъждани както с Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) и Българската асоциация на туристическите агенти (БАТА), така и с останалите представители на туристическата индустрия. Първият му проект бе представен на заседание на Националния съвет по туризъм в началото на 2015 г. Към днешна дата законът е публикуван за обществено обсъждане като всеки може да даде своето становище и да предложи промени в него.

В разписаните законови изисквания за туроператорите са предложени два варианта, които са в процес на обсъждане. Първият предложен вариант предвижда туроператорите да създадат т.нар. клиентски сметки в левове и в съответната валута. По този начин ще се изсветли размера на заплащаните пакетни цени от страна на туристите, а туроператорите ще могат да разполагат само с тази част от преведените им средства, които са печалба за тях. С тази мярка ще се ограничи вътрешната задлъжнялост в сектора, която е една от основните причини, фирмите да изпадат в състояние на невъзможност да обезпечат вече продадени пакети. Туроператорите са изразявали несъгласие с това предложение, защото считат, че това ще ограничи развитието на сектора и ще ги направи по-малко конкурентоспособни на международния туристически пазар. По тази причина Министерството на туризма е предложило и втори вариант в публикуваните предложения за промени в Закона за туризма, който да подобри защитата на потребителите.

Те предвиждат да се създаде Гаранционен фонд, като туроператорите ще бъдат задължени да внесат дължимите си вноски в него. Целта на фонда е да се гарантират вземанията на крайните потребители за причинени вреди вследствие на неразплащане на туроператорите с техните контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност. В редица случаи потребителите не могат да получат обезщетение от застраховател за причинени вреди, изпадат в трудни ситуации, в това число и зад граница. Поради това гаранционният фонд следва да гарантира вземанията от туроператорите за обезщетения за причинени вреди вследствие на неразплащане с контрагентите в случаите, когато не е сключен договор за застраховка, съответно не е подновен сключеният застрахователен договор.

Гаранционният фонд фактически ще бъде управляван от бранша. Съветът на гаранционния фонд ще се състои от нечетен брой членове, които избират помежду си председател. Те се назначават от министъра на туризма по предложение на националното браншово туристическо сдружение на туроператорите.  Министерският съвет по предложение на министъра на туризма следва да приеме правилник за устройството и дейността на гаранционния фонд. За сравнение - в Европейския съюз има различна практика за функционирането на подобни структури. В Дания

например фондът е частна, независима институция създадена със Закона за туристическия гаранционен фонд.  Министърът на индустрията, бизнеса и финансовите въпроси обаче приема по-подробни разпоредби за прилагане на акта, включително плащането на вноски, плащането на лихви и такси във връзка със забавата за плащане, докладването на ключови фигури, регистрация във фонда, осигуряване на сигурност и помощ от страна на Фонда към клиенти. Министърът има и други права по отношение на фонда. В този смисъл макар и частен фондът в известна степен се контролира от държавата. Подобна е ситуацията и във Франция, Норвегия и др. Под една или друга форма държавен фонд функционира в Малта, Италия, Великобритания и др. 

Министерството на туризма е анализирало опита на страните-членки на ЕС и в посока регулаторните режими за защита на потребителите, които ползват услугите на туроператор. От него е видно, че само в 4 държави действа единствено застраховка без други механизми. Само фонд действа в 3 държави, а само банкова гаранция в една. Анализът показва, че механизмът за защита на потребителите в различните държави действа по различен начин. В повечето страни туроператорите имат възможност да избират между един или повече механизми, като в някои случаи се въвежда изискване за комбинирането им в зависимост от параметрите на тяхната дейност. Схематично опитът може да бъде представен така: 

• Застраховка – Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Естония, Хърватска, Ирландия, Италия, Испания, Исландия, Латвия, Люксембург, Чехия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Финландия, Швеция.
• Банкова гаранция – Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Исландия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия, Полша, Финландия, Хърватска, Чехия, Швеция.  
• Фонд – Великобритания, Дания, Италия, Малта, Норвегия, Португалия.
• Друга финансова гаранция – Австрия, Великобритания, Ирландия, Испания, Исландия, Люксембург, Унгария, Финландия, Франция (чрез различни механизми, вкл. фонд).

Министерството на туризма ще продължи диалога с всички заинтересовани страни така, както го е правило до сега и ще вземе под внимание всички направени предложение в хода на общественото обсъждане. Категорична е позицията, че българските и чуждестранни потребители на туристически услуги следва да имат необходимата защита при организирани от  туроператор пътувания, закупени директно от него или чрез туристически агент. Към момента има 3 135 регистрирани туроператори и туристически агенти, като 1867 от тях са туроператори. Необходим е ясен и ефективен контрол, за да имат сигурност хората, когато избират да използват техните услуги.

Относно останалите повдигнати въпроси от АБТТА, Министерството на туризма подчертава, че данните за посещенията на чуждестранните туристи са публично достъпни на сайта на Националния статистически институт, както и методологията за тяхното добиване.

Сред основните приоритети пред екипа на Министерството на туризма бе въвеждането на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). В резултат за последните две години бе създадена нормативната основа за нейното функционира – чрез създаването на промени в закона за туризма /обн. бр.75 ДВ от 27.09.2016г./, които да регламентират въвеждането ѝ. Към момента е в ход обществена поръчка за избор на изпълнител, който да изгради и внедри системата, като никакви средства или ангажимент за разходването им, не са поемани на този етап. В случай, че се запази темпото на работа и се продължи свършеното до тук, през 2017 г. България може да има работеща и внедрена Единната система за туристическа информация.

Що се отнася до Националната програма за туристическа реклама на страната, през последните 2 години тя се обсъжда с бранша, в това число и на Национален съвет по туризъм, около 6 месеца преди нейното изпълнение и е публично достъпна на сайта на Министерството на туризма.