България се e представила на 100 международни туристически борси за 2 г., показва отчета за дейността на институцията

ОТЧЕТ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТУРИЗМА ПО ПЛАНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА СТАБИЛНО РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2014-2018 г.

ЗА ПЕРИОДА 07.11.2014 – 07.11.2016 г.

РЕЗЮМЕ НА ПОСТИГНАТИТЕ РЕЗУЛТАТИ

Формулирани бяха ясни приоритети в сектор туризъм на правителствено ниво

• За първи път сектор туризъм е отделен като правителствен приоритет. Въпреки че отрасълът е структуроопределящ за българската икономика – формиращ около 13% от БВП и осигуряващ работа на над 300 хил. души, за първи път има самостоятелно министерство с ясни цели, визия и стратегически план.
• Благодарение на координирани действия, 2016 г. е рекордна в историята на българския туризъм. Данните за първите девет месеца на годината показват, че България е посрещнала близо 7 млн. чуждестранни туристи. Очаква се до края на годината да се премине психологическата граница от 8 млн. чуждестранни туристи. 
• За първите девет месеца на тази година, българите, които са избрали България за своята почивка са близо 2,9 млн. (2 874 441).
• Очаква се до края на годината общият брой на българските и чуждестранни туристи да надхвърли 11 млн. души.
• По данни на Евростат за първите 6 месеца от 2016 г. общият брой реализирани нощувки (чужденци + българи) у нас е над 8  млн., като ръстът спрямо 2015 г. е над 18%. Това нарежда страната ни на първо място по ръст в броя на нощувките сред 27-те европейски държави, за които Евростат е получил данни и ги е публикувал.
• Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс за първите осем месеца на 2016 г. възлизат на над 4,7 млрд. лв. Това означава, че за периода януари-август 2016 г. приходите от международен туризъм са с 621 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година, като това е ръст от 15%.

Изцяло бе променен начинът, по който се рекламира България като туристическа дестинация.

• За първи път маркетинговата стратегия на страната бе планирана и обсъждана с бранша половин година преди да бъде изпълнявана. Благодарение на това през зимата вече се рекламира летния ни туристически продукт, а през лятото – зимния, така както е във всички развити страни. Наложи се и нова, уеднаквена визия на всички рекламни щандове, с които България се представи на близо 100 международни туристически борси за 2 г.  
• Рекламата на България през 2015 г. бе таргетирана и прецизирана. Основни дейности бяха директните форми на реклама – партньорство с туроператори, онлайн маркетинг и участие на форуми и борси. Резултатите се налице през 2016 г. – България изпраща най-добрия летен сезон. За периода април–септември страната е посрещнала над 5 млн. чуждестранни туристи.
• България бе представена като атрактивна туристическа дестинация по CNN, реализирана бе рекламна кампания по Eurosport, Euronews, Discovery Channel, National Geographic.
• България се позиционира като дестинация за по-висок клас туристи. На посещение в страната ни за проучване възможностите за инвестиции бе принцът на Саудитска Арабия Султан ал Сауд. Една от най-големите хотелски вериги в света – Hyatt влиза в България с висококатегориен хотел в центъра на София. Налице е интерес от други големи вериги като  Four Seasons, Jumeira и др.
• Успяхме да върнем руските туристи в България. Проведени бяха редица инициативи с Русия – за първи път от над 5 г. в България бе ръководителят на Федералната агенция по туризъм, организирани бяха бизнес форуми в двете държави.
• За първи път от над 27 години български министър, в лицето на министъра на туризма, имаше възможност да говори пред руската Държавна Дума.
• Благодарение на този активен диалог, се отчита около 40% ръст на руските туристи. Тези резултати са постигнати на фона на общо намаляване на пътуванията на руснаци в чужбина - по данни на Съюза на руската туристическа индустрия техният брой през първото полугодие на  2016 г. е намалял с 28% в сравнение с 2015 г.

Разработени бяха редица важни нормативни и стратегически документи

• Разработена бе нормативната рамка за функциониране на сектора. При създаването на Министерството на туризма нито една от наредбите към Закона за туризма не беше разписана. Днес всички подзаконови нормативни документи са приети или са в процес на съгласуване. Сред тях са изключително важни документи като наредбата за категоризация на местата за настаняване и заведенията за хранене; наредбата за спа центровете (въвеждаща за пръв път регламент в този подотрасъл); наредбата за безопасността на ски пистите и др.
• Предприеха се мерки за справяне със сивата икономика в сектора чрез въвеждане на система за ефективен контрол. Вече са факт промените в Закона за туризма, които регламентират функционирането на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), която ще позволи в реално време да се обменят данни по защитени канали между Министерството на туризма, НАП, МВР, общините и хотелските рецепции. Така, без да се нарушава личното пространство на хората, ще бъде изсветлен секторът.
• Разработена бе стратегическа карта за устойчиво развитие на туризма в България. Използвана е експертизата на консултанти от JASPERS за актуализиране на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България. Работи се в тясно сътрудничество с екип, който си е партнирал с Робърт Каплан.
• Стартирана бе работа по редица възлови въпроси, които през годините са оставени в страни от вниманието на институциите:
  
  • Инициирана бе работна група, която да набележи законодателни мерки за насърчаване развитието на планинския туризъм. В нея участват представители на всички ангажирани страни – общини, еколози, курорти и бизнес.
  • Създадена бе работна група за разработване на правила за къмпингуването по начин, който да гарантира устойчивото развитие на еко-туризма в България.
  • Създаден бе Междуведомствен съвет за кадрите в туризма.
• Българските производители подписаха споразумение с хотелиери и ресторантьори в техните заведения да се предлагат храни по БДС. Това е първа крачка и към разработването на Доброволен етикет за качество за заведенията за хранене и местата за настаняване.    
• Готови са промените в Закона за туризма, които са в процес на публично обсъждане и до края на годината ще бъдат внесени за приемане в Народното събрание. Основни акценти в него са:
  
  • Регламент за националните курорти;
  • Създаване на туристически инспекторат;
  • Допълнително гарантиране правата на потребителите при организирани пътувания с туроператор;
  • Целево финансиране на програмите на общините за развитие на туризма;
  • Регламент за къмпингуването;
  • Мерки за насърчаване на планинския туризъм и др.

Наложен бе ред и ефективен контрол в сектора

• Категоризирани туристически обекти с издадени удостоверения за категория за места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, туристически хижи и прилежащи към тях заведения за хранене – 1326 бр.
• Извършени проверки на място от експертни работни групи по наредбата за категоризация в периода ноември 2014 - ноември 2016 г. – 1243 броя.
• Сертифициране на туристически обекти – Балнео СПА, СПА и уелнес центрове:
  
  • приети заявления за сертифициране на туристически обекти  –  111 бр.; 
  • извършени проверки на място от експертни работни групи на общо 36 бр. обекти;
  • Регистриране на туроператори и туристически агенти в периода ноември 2014 г. – ноември 2016 г. – 295 броя.

• Регистрирани туристически сдружения в периода ноември 2014 – ноември 2016 г.  – 23 сдружения/ при общи регистрирани в НТР към момента 167 сдружения;
• Признаване на правоспособност на екскурзоводи:

-        Подадени заявления – 1196 лица;

-        Регистрирани в  НТР -  866 лица.

• Признаване на правоспособност на планински водачи - подадени са заявления от 310 лица, които са в процес на разглеждане.    
• Категоризирани писти от Комисията за определяне на вида на ски пистите и тяхната безопасност –  52 бр. в 3 различни курортни комплекса;

Променен бе начинът на управление на морските плажове

• В началото на 2016 г. управлението на морските плажове премина към Министерството на туризма.
• Преди началото на активния летен сезон бяха проведени редица процедури за отдаване под наем на плажни ивици. Благодарение на това за 2016 г. се отчитат много по-високи нива на приходи по договорите за наеми на морски плажове. През 2016 г. те са с са с 1,6 млн. лв. повече от тези за 2015 г., като общият им размер е повече от 5 млн. лв.
• Вече са събрани и над 3 млн. и 800 хил. лв. приходи от концесии на плажове. Предстои второто плащане по техните договори през месец ноември, като се очаква общата сума на постъпленията да надхвърли 11 млн. лв.
• Основен приоритет през Лято‘2016 бе контролът, като бяха създадени специален телефон и e-mail, на които хората да подават сигнали при нередности на плажовете, а мобилна група за контрол бе на Черноморието през целия летен сезон. В резултат бяха получени над 300 сигнала и са извършени повече от 450 проверки на място. Наложени бяха над 240 хил. лв. неустойки, като и към този момент продължават да се изпращат нови писма със санкции.
• За новите концесии на морски плажове се залага базова цена за 1 бр. чадър и 1 бр. шезлонг, като тя ще варира между 2 и 4 лв. в зависимост от спецификата на плажната ивица. Тези изисквания бяха въведени с изменение в Методиката за определяне на минималния размер на концесионното плащане, приета от МС.
• Вече са стартирани първите 8 процедури за отдаване на концесии на морски плажове по новите правила. В процес на анализ за откриване на процедури са още 60 плажни ивици. 
• Подготвени бяха промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Те предвиждат да се дефинират четири основни групи морски плажове:
  
  • Група I - Морски плажове, разположени в урбанизирани територии;
  • Група II - Морски плажове, разположени в неурбанизирани територии, в близост до туристическа дестинация, включително урбанизирани територии и/или къмпинги;
  • Група III - Морски плажове, разположени в неурбанизирани територии, отдалечени от туристическа дестинация, вкл. урбанизирани територии и/или къмпинги;
  • Група IV - Морски плажове с ограничено ползване или определени за развиване на специален вид туризъм.
• Обособяването на морските плажове в групи ще се извършва, въз основа на минимален набор от обективни критерии. Те включват географското разположение на морския плаж; степента на урбанизация на териториите, прилежащи към морския плаж, природно-климатични и екологични характеристики, близост до туристически дестинации. За първите три групи се предлага и създаването на съответни под-групи, които да допринесат за още по-детайлното им разделение. Всичко това ще доведе до по-ефективното им управление и подобряване на услугата за крайния клиент. Работи се и по допълнителното доразвиване и детайлизиране на това диференциране в отделна наредба към закона. 
• Разработен бе интернет модул, през който всеки турист може да провери онлайн цената на чадърите и шезлонгите на българските плажове.

България се представя активно като място за инвестиции в областта на туризма

• Разработена бе инвестиционна карта в областта на туризма. Целта е всички важни проекти в отрасъла да бъдат обединени, за да бъдат представяни на потенциални инвеститори.
• Предприети бяха мерки за насърчаване публично-частното партньорство в сектор туризъм. Безплатно за държавния бюджет бе разработен рекламен клип, в който някои от най-големите холивудски звезди говорят за личните си впечатления от България. Подписани бяха споразумения с международни компании, на основата, на които в Япония и Саудитска Арабия действат информационни центрове на страната, за което държавния бюджет не плаща нищо.

Политиката на министерството се обърна към българите като най-важния туристически пазар

• Разработени бяха 8 културно-исторически дестинации, които обхващат територията на цялата страна. Дестинациите обединяват над 150 обекта в повече от 70 населени места. По този начин туристите ще бъдат задържани по-дълго време в регионите, което ще генерира икономически растеж и повече работни места. Публикувани са техни интерактивни карти онлайн.
• Съвместно с общините бе разработена Концепцията за туристическо райониране на страната.
• Разработен бе онлайн регистър на туристическите атракции, който обединява 3 300 обекта и за 1 година е регистрирал над 5 млн. посещения.
• Проведени бяха редица кампании за насърчаване на вътрешния туризъм, реализирана бе съвместна билборд кампания с общините. В резултат се отчита ръст на вътрешния туризъм от близо 10% за периода януари-август 2016 г. спрямо 2015 г.

Вниманието бе обърнато към малкия и средния бизнес

• За по-малко от две години бяха организирани и проведени над 100 срещи с представителите на бизнеса от регионите. Обсъждани бяха проблемите и предизвикателствата пред сектора, като част от предложенията залегнаха в нормативните документи на министерството.

България се позиционира като един от най-активните членове на Световната организация по туризъм (СОТ) и водеща страна в сектор туризъм в рамките на Дунавския регион

• Страната ни бе избрана за вицепрезидент на 21-вата Генерална асамблея на СОТ. Съвместно с Организацията се подготвя провеждането на Конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм в София, за който са поканени над 150 министри от целия свят и водещи учени.
• Русе стана координационен център по проектите в туризма за всички 14 държави от Дунавския регион. В крайдунавския град се създаде българо-румънски Технически секретариат по приоритетна област 3 на Дунавската стратегия, която обхваща туризма и културата. Звеното подпомага и координира дейността в тази област за целия регион.
• Активно се работи за развитие на трансграничното сътрудничество и създаване на общи туристически продукти. Създадена е двустранна работна група между България и Румъния. Подготвят се общи проекти с Хърватия, Сърбия, Турция, Гърция.
• Подписани бяха споразумения за сътрудничество с Китай, Румъния, Гърция, Азербайджан, Русия, Португалия, Аржентина, Кипър и Саудитска Арабия.

Ускорена бе работата по европейските програми и проекти

• През 2015 г. бяха реализирани 3 проекта с европейско финансиране на обща стойност близо 17 млн. лв., значителна част, от които бяха инвестирани за реклама на страната – кампанията за насърчаване на вътрешния туризъм и рекламата на България по Discovery, Eurosport, Euronews, National Geographic.
• През 2016 г. министерството разработи и кандидатства с проекти на обща стойност над 16 млн. лв. по различни програми на ниво ЕС.