Столиците и градовете на българските царе и патриарси

01.06.2015

Велико Търново - Русе - Шумен – Плиска - Мадара - Преслав - Силистра – Провадия - Варна

Царевец

Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти България. Разположен е на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново.

Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева.

През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м.

През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България.

На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство.

Под нея се намира царският дворец. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман.

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено, има екскурзовод

Транспортна достъпност: Градска улица, в близост до автобусна спирка

Туристическа инфраструктура: Има налични хотели и ресторанти в непосредствена близост. В гр. Велико Търново работи Туристически Информационен Център "Царевград Търнов". Има изградени алеи и указателни табели.

 

Трапезица

Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Този хълм също предствалява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката.                                                           

При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено, има екскурзовод

Транспортна достъпност и връзки: В близост до центъра на града, първокласен път

Туристическа инфраструктура: Има изградени алеи и указателни табели. Има налични хотели и ресторанти в района. В гр. Велико Търново работи Туристически Информационен Център "Царевград Търнов".

 

Храмове „Св. 40 мъченици", „Св. Димитър", „Св. Петър и Павел"

Една от най-емблематичните средновековни църкви във Велико Търново е храм „Свети четиридесет мъченици”. Намира се в подножието на крепостта Царевец. Храмът е паметник на културата от 1964 г. и е тясно свързан с историята на България. Построен е и стенописан в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 22 март 1230 г.

Църквата се състои от две части - продълговата базилика с шест колони и от една пристройка, построена по-късно към западната й страна.

Предполага се, че в края на ХІІ в. Асеневци (българска царска династия, упрвлявала в периода 1187 г. – 1280 г.) са изградили манастир около църквата. В източниците от ХІІ–ХІV в. той е наричан „Великата лавра”, „Царски манастир” и е бил един от най-важните средновековни манастири около Търново.

В църквата са погребани българските царе Калоян (управлявал 1197 г. – 1207 г.) и Иван Асен II (1218 г. – 1241 г.), Свети Сава Сръбски (1175 г. – 1235 г.) и цариците Анна Мария (1204 г. – 1237 г.) и Ирина Комнина.

В православния храм се пазят и едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (управлявал 803 – 814 г.), които разказват за великите дела на българските царе.

Църквата "Св. Димитър Солунски" е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г.

Църква "Св. Равноапостоли Петър и Павел" се намира в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Впоследствие около църквата е формиран манастирски комплекс. Изграждането му е по волята и ктиторството на Ана-Мария (1221–1237 г.), съпруга на цар Ивана Асен II.     

Достъпност за посещение: Целогодишно, платено, има екскурзовод

Транспортна достъпност и връзки: Градска улица, в близост до автобусна спирка

Туристическа инфраструктура: Има изградени алеи и указателни табели. Има налични хотели и ресторанти в района. В гр. Велико Търново работи Туристически Информационен Център "Царевград Търнов"

Царевград Търнов"

 

Русе

Близостта на река Дунав винаги е имала огромно значение за развитието на града още от древността до наши дни. Тук през І в.н.е. е основан римският военен лагер-крепост, носещ името Сексагинта Пристис - „Пристанище на шейсетте кораба”.

Една от най-интересните забележителности на град Русе са останките на крепостта Сексагинта Приста. Те се намират в северозападната част на града, на малко възвишение до брега на Дунав. Експозицията на открито разкрива мащабите на крепостта, а част от находките могат да бъдат разгледани и в историческия музей на Русе, където са експонирани в отделна зала.

Един от символите на града е Доходното здание – красива обществена сграда в центъра на Русе. Построена е през 1901-1902 г. и впечатлява с великолепната си фасада и седемте фигури на покрива.

Интересна забележителност е и Регионалния исторически музей, в който се съхраняват над 130 000 паметници на културата, между които е и Боровското тракийско съкровище – сервиз от пет сребърни ритуални съда, датирани от IV в. пр.н.е.

 

Басарбовски скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски"

Басарбовският скален манастир „Св. Димитрий Басарбовски" е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово и на 10 км от град Русе. Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431 г. За известно време през XIX в. манастирът останал без обитатели, но през 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище. Най-известният обитател на манастира е роденият през 1685 г. в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски, който прекарал целия си живот в светата обител. След смъртта си монахът бил погребан в селската църква, но по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. мощите му са пренесени в Букурещ в църквата "Св. с. Константин и Елена", където се намират и до днес.

Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Пътеката, по която се влиза в манастира, минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец, изкопан от св. Димитрий. Местните хора вярват, че водата в кладенеца е лековита.

В подножието на скалите на манастира се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Оттам по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитрий. Вдясно от нея е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г., а до него се намира голямата икона на светеца, изобразен в цял ръст.

По друго каменно стълбище се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант - човекът, който възродил манастира и го върнал към живот през 1937 г. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна експозиция. Храмовият празник се чества на 26 октомври -Денят на св. Димитър. В комплекса не се предлага настаняване. В манастира се продават информационни материали и икони.

Достъпност за посещение:  Да, безплатно

Транспортна достъпност и връзки: Да - на изхода от гр. Русе в посока за град Бяла има отбивка към село Басарбово. Има указателни табели, упътващи към манастира.

Туристическа инфраструктура: Да

 

Катедрален храм "Св. Троица"

Катедралният храм "Св. Троица" в град Русе е построен през 1632 година. Годината е написана върху ръкописно българско евангелие от XVII век в приписка. В югозападния ъгъл на храма се намира помещение, наречено "катакомба". Строителната й история е доста неясна. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. По време на османското робство, по-лесно било издавано разрешение за строеж на нов храм, когато преди това е имало друг, като се възстанови старият. Русенските християни, вероятно са използвали старата катакомба за да си построят църквата. Днешният възрожденски храм е трикорабна базилика с размери 15,60 / 31,20 м. Две редици по седем колони отделят корабите. Средният кораб е по-висок.

Външността на храма е бедна и неизразителна. Вкопан е четири метра и половина под нивото на двора, поради изискванията на турската власт. Сегашният вид на храма е след Освобождението. Доростолският и Червенски митрополит Григорий убедил своя приятел Зафир Сароглу, да направи дарение за разширение на храма. Дарителят, свързан с Русе чрез своите родители дарил 40 000 лева. Построени са два параклиса. Единият е посветен на св. Александър Невски и е осветен на 5 август 1884 г. Той е освободен през 1979 г. и през 1983 г. е преустроен и в него е поместена музейна експозиция за църковна утвар, икони и старопечатни книги. Вторият параклис е посветен на светите братя Кирил и Методий. Осветен е на 16 март 1886 г. от митрополит Григорий.

Дървените стълби от които се влизало в храма и били разделени с парапет били заменени с каменни. Над тях се изправило красиво кубе в руски стил. Вероятно по

същото време е построена и камбанарията. Днес в камбанарията има пет камбани. Най-колоритен е иконостасът на храма. Сега всеки посетител на храма може да се възхити на позлатените и оцветени дърворезби, на съчетанието на цветовете и на реставрираните икони с дарителски надписи на български и гръцки. Големите /царски/ икони са десет. Над тях има два реда - апостолски и празничен с по двадесет и пет икони.

Катедралният храм "Св. Троица" е обявен за паметник на културата от национално значение през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения, като една от най-старите сгради в Русе.

Достъпност за посещение:  Да

Транспортна достъпност и връзки: Да, има указателни табели

Туристическа инфраструктура: Да

 

Средновековен град Червен

Средновековният град-крепост Червен се намира на около 30 километра южно от гр. Русе, в границите на природния парк Русенски Лом. Градът е наследник на византийска крепост от VI в. и достига разцвет през XIV в. Средновековното селище включвало вътрешен град-цитадела върху високо скално плато и външен град, разположен в подножието.

Червен бил един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) и важна пътна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната, а от 1235 г. станал седалище на Червенската митрополия. В околностите му били основани няколко скални манастира. През 1388 г. бил завзет и разрушен от османските турци. В началния период на османското владичество запазил административните си функции, но постепенно западнал. През ХVІІ в. изживял нов период на стопанско оживление.

При археологически проучвания в района са разкрити замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществено-административни сгради, много жилища и други интересни и значими находки - няколко монетни съкровища, накити, паметници, керамика, предмети на бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др.

Средновековният град Червен е обявен за археологически резерват с Решение № 953 на Министерския съвет от 1997 г.

Достъпност за посещение: Платено; сезонно; ескурзовод; без достъп  за хора с увреждания.

Транспортна достъпност: Републиканска пътна мрежа, общински път, авто-бусна линия.

Туристическа инфраструктура: Да-места за настаняване - 3 бр., ТИЦ (на 12 км), снек бар – прилежащ, магазин на 300 м, указателни  табели; информационни табла.

На територията на област Русе съществуват два ТИЦ- а, в гр. Русе и в с. Иваново.

 

Ивановски скални църкви и стенописи

Скалният манастир „Св. Архангел Михаил” се намира на 22 км от Град Русе, в близост до село Иваново, в границите на Природен парк „Русенски Лом”. 

Манастирът е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били сред дарителите на манастира, а до днес са запазени и техни ктиторски портрети.

Манастирът обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІV век. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център. Надписи по стените на килиите дават информация за важни исторически събития.

Стенописите в църквата „Св. Богородица” са световноизвестни. Те са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Изключителните им художествени качества са причината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.

През ХІV в. манастирът става средище на исихазма – мистично течение в православното християнство. Ивановският скален комплекс съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

През 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват. Днес манастирът не е действащ.

През 2004- та година, по проект осъществен от Oбластна администрация Русе и финансиран от EC по програма PHARE, целият комплекс е обновен за туристи.

Достъпност за посещение: Платено;сезонно; екскурзовод;

Транспортна достъпност : Републиканска пътна мрежа, общински път. Русенски Лом се намира на 30 км от гр. Русе . До църквата „Света Богородица” се стига по асфалтиран път или маркирана пътека.

Туристическа инфраструктура: Поставени са табели на главния път за Русе. В село Иваново има Туристически информационен център и предоставя пълна информация за региона, брошури и карти. Скалните комплекси се намират на 4 км източно от село Иваново - ориентирането става по същите табели в кафяво и бяло. Работно време е от сряда до неделя от 9 до 17 часа. Провежда се беседа от екскурзовод по желание.

 

В допълнение по пътя на маршрута може да се посети Свещарската гробница.

Свещарска гробница

Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Най-значителното откритие на територията на историко-археологическия резерват „Сборяново” е Свещарската тракийска царска гробница. Тя е намерена през 1982 г. при разкопки на Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново (Гинина могила). Построена е в първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Има внушителни размери. Дължината й е 7,5 м, ширината при фасадата е 6,5 м, а височината на гробната камера (отвътре) е 4,45 м. Гробницата е изградена от големи варовикови блокове. Състои се от дромос (коридор) и три помещения-камери, като всяка камера е покрита с отделен свод.                                                                                                                               

Украсата на гробницата е в духа на елинистичната култура, но пречупена през вижданията и вярванията на гетите (тракийско племе). Благодарение на забележителната си архитектура и художествена си украса Свещарската гробница е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1985 г.

Достъпност за посещение:  Платено посещение, достъпът е ограничен в периода март-ноември, почивни дни за гробницата – понеделник и вторник; има осигурени екскурзоводи с английски, руски и немски езици;

Транспортна достъпност: НАР „Сборяново“ е транспортно достъпен от Е-72 (София-Варна) през отклонението при Търговище по второкласен път през Разград (67 км) или през отклонението при Стражица през Попово и Разград (105 км); от Е-70 (Русе-Варна) през Разград (40 км); от второкласен път Силистра-Шумен през отклонението при Дулово (40 км). Най-близките летища са във Варна (150 км) и Букурещ (140 км).

До гробницата може да се стигне от с. Свещари или с. Малък Поровец по поддържан асфалтиран път, прекосяващ резерват „Сборяново”.

Туристическа инфраструктура: В община Исперих (на около 7 км); има  изграден Посетителски център с паркинг, където се предлагат на посетителите различни сувенири, информационни и рекламни материали

и рекламни материали

 

Шуменска крепост

Шуменската крепост е една от най-известните забележителности в България и региона на град Шумен. Останките от крепостта се намират на 3 километра от центъра на днешния град. Крепостта е разположена на Шуменското плато.

Шуменската крепост е построена вероятно още от траките, като е достроявана и възстановявана от римляни, византийци и българи. Счита се, че първото укрепление на това място е построено преди 3200 години, което го прави едно от най-старите на територията на България. Превземана и разрушавана неколкократно, Шуменската крепост се е възраждала за нов живот и е просъществувала до 1444 г.

Останките от крепостта са може би едни от най-добре проучените древни останки в България. Изследванията са разкрили важни сведения за бита и военното дело на българите през Средновековието. Намерени са останки на 12 църкви, ранновизантийска баня, керамика, съдове, украшения и монети.

Голям интерес за посетителите представлява възстановената кула от крепостта, от която се разкрива красива гледка към град Шумен и природния парк Шуменско плато.

Достъпност за посещение: Крепостта е достъпна за туристи целогодишно, платено, има екскурзовод. Предлагат се беседи на български, руски и английски.

Транспортна достъпност: До крепостта води хубав асфалтов път. За да се стигне дотам, трябва да се тръгне от Томбул джамия - друга известна забележителност в града, и да се следват указателните табели.

Туристическа инфраструктура: Останките са лесно достъпни за туристите, има изградени алеи и указателни табели. В малък павилион до крепостта могат да се купят допълнителни материали – книги и брошури.

Има изграден ТИЦ към ОП за туризъм „Мадарски конник” – Шумен.

 

Мемориален комплекс „Създатели на българската държава”

Мемориалният комплекс ”Създатели на българската държава”-един от Националните обекти изградени в чест на 1300 годишнината от създаването на Българската държава. Открит е на 28.11.1981 година с МП . Издигнат е на хълм, на 450 м надморска височина и се явява визуален център на българските старини – Плиска, Преслав, Мадарския конник и Шуменска крепост. Той пресъздава културното и социално развитие на българската държава между VІІ – Х век.

Монументът е дело на художествен колектив с ръководител скулптора проф. Крум Дамянов.

Мемориалният комплекс извършва следните дейности:

•  екскурзоводско обслужване на български, руски, немски, английски, френски и чешки езици за монумента и обект Прабългарска юрта;

•  информационна дейност за града и туристическите обекти в близост до Шумен;

•  продажба на картички, дипляни и др.;

•  ритуали за встъпване в граждански брак;

•  изложби на местни художници и фотографи;

•  концерти;

•  прожекции на филми с историческа, рекламна и научно-популярна тематика;

•  Детски познавателен маршрут „Нареди пъзела“;

По проект „Корените на България”2013-2014, съвместна работа на Общините Шумен, Каспичан, Велики Преслав, сдружение „Български североизток„ и Варненската туристическа камара“, осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 е разработен интегриран туристически продукт , който бе представен на книжен носител, филм и презентиран на туристически изложения в Ултрех - Холандия, Италия, Прага, Румъния и „Ваканция и СПА 2014 и 2015 г“

Проектът “Оттука започва България“ 2013-2015, разработен по Оперативна програма „Регионално развитие”, реализира дейности по дейности по водната каскада - подхода към Паметник „Създатели на българската държава", обновяване на настилката и ремонт на осветлението.

Достъпност за посещение: платено, целогодишно, екскурзоводи, не подходящ за достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност и връзки: шосеен път

Туристическа инфраструктура: места за настаняване на 6 км; заведения за хранене в близост; информационен център, сувенирен щанд, видеозала, бюфет, ресторант; ливади-площ 300 дка, хеликоптерна площадка, реплика на прабългарска юрта, експозиция “Мемориалното изкуство в последните десетилетия на ХХ век“.

 

Национален историко-археологически резерват “Мадара”

Националният историко-археологически резерват “Мадара” е симбиоза на богата история, разнообразни археологически паметници, красива природа и уникален скален релеф - Мадарски конник. Границите му са определени с  Постановление на МС 161/05.08.1958 г.

Най-красивото място в Североизточна България е заселено от човека през каменно-медната епоха. Животът започва в пещерите около пълноводен извор.

Артефактите - надгробни могили и светилища свързват античния период на Мадара с тракийско население, обитавало тези земи от V в. пр. Хр. до ІV в. В римско време  вила Рустика ІІ–Vв. и крепостта на Мадарското плато, осигуряват препитание и сигурност .

Мадара е култов център.  Останките на тракийското светилище на трите нимфи, издигнатите под скалите храмове за езически обреди, останките от християнски църкви изградени след приемане на християнството през ІХ век. През ХІV век тук е създаден най-големият в България скален християнски манастир с над 150 килии и скални църкви .

Най-значимият паметник в Националния историко-археологически резерват “Мадара” е уникалният скален релеф Мадарски конник, открит за науката от Феликс Каниц през 1872 г.

Върху отвесната скала е изсечена триумфална сцена, представена с много подробности и изпълнена със символи. Това е символична  сцена, в която триумфиращ владетел-символ на победа на български хан и на мощта на утвърждаващата се българска държава. Надписи на гръцки език свързват Мадарския конник с трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг (VІІІ – ІХ в.) и поставят началото написмената българска история.

Поради своята уникалност, през 1979 г. той е включен в списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение на III комисия на комитета Луксор, Кайро.

През 2008 г. Мадарският конник е определен за Глобален символ на България.

В музейната експозиция, в могат да бъдат видени археологически находки от всички исторически епохи проучвани в продължение на стотици години.

По проект „Корените на България” 2013-2014, съвместна работа на Общините Шумен, Каспичан, Велики Преслав, сдружение „Български североизток” и Варненската туристическа камара“, осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013, е разработен интегриран туристически продукт, представен на книжен носетел, филм и презентиран на туристически изложения в Холандия, Италия, Прага, Румъния и „Ваканция и СПА” 2014 и 2015 г.

Проектът “Оттука започва България“ 2013-2015,  разработен по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013, реализира дейности по третиране на нов експериментален участък за запазване на барелефа от атмосферните условия, социализация на подхода към крепостта на Мадарското плато, почистване и създаване на туристически маршрути, изграждане на павилиони, паркинг, консервация на конника.

Достъпност за посещение: платено, целогодишно, екскурзоводи, неподходящ достъп за хора с увреждания.

Транспортна достъпност и връзки: шосеен път.

Туристическа инфраструктура: туристическа хижа, къщи за гости и заведение за хранене  в непосредствена близост до касата на резервата, магазин за сувенири и рекламни материали.

 

Плиска

На около 29 км от Шумен и само на 2 км от съвременния град Плиска се намират останките от първата българска столица. Плиска е столица на Първата българска държава в периода от 681 до 893 г. Националният историко-археологически резерват „Плиска” е обявен за археологически паметник на културата с национално значение с брой 46 на Държавен вестник от 1970 г. Мястото, на което е изградена столицата, не е било избрано случайно - разположено в равнина и заобиколено от склонове на съседните плата, прабългарите избрали това място поради благоприятните условия за скотовъдството. Освен това в района на Плиска се пресичали важни пътища.

В края на VІІ в. и началото на VІІІ в. започват първите строежи в Плиска. Те били от дървени сгради с кръгла или четириъгълна форма, някои от тях били жилищни постройки, а други служили за представителни нужди. Първоначалният дворцов комплекс на Плиска бил ограден с крепостна стена, а в полето около нея възникнали селищата на обикновеното население. Към края на VІІІ в. и в началото на ІХ в. дървените постройки били заменени с каменни. Счита се, че най-напред е била изградена голямата каменна сграда - Крумовият дворец. През 811 г. византийският император Никифор опожарил столицата.

Преустройството на дворцовия център било завършено през царуването на Омуртаг (814–831). Нова тронна зала била изградена на мястото на опожарения Крумов дворец, дворцовият център бил ограден с каменна стена, а жилищните и стопанските сгради - с висока тухлена стена. Приемането на християнството през 864 г. при княз Борис І (управлявал 852 – 889 г.) променя и столицата Плиска - езическите храмове са преустроени в християнски, строят се нови храмове, измежду които най-внушителна е Голямата базилика, от която могат да се видят останки и до днес. През 889 г. княз Борис се оттеглил в манастир, предавайки управлението на първородния си син Владимир (Расате). Той обаче опитал да възстанови старата езическа вяра и заради това бил хвърлен в тъмница и ослепен. През 893 г. било решено престола да заеме Симеон І (управлявал 893 – 927 г.), а столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.

След това Плиска губи административно-политическото си значение и се развива предимно като стопански център. Упадъкът на града започва след голямото нашествие на печенегите от 1048-1049 г.

Днес посетителите могат да видят Източната порта, която е била главният вход на крепостта. Сега това е и главният вход на резервата. На около 1,5 км от нея е Голямата базилика. Туристите могат да се разходят около Тронната палата - т.нар Омуртагов дворец, която е изпълнявала представителни функции на българските владетели през първата половина на ІХ в. В района са и останките от т.нар „Малък дворец”. Навсякъде личат зидовете от големи дялани блокове с декоративни фуги, бани, водопроводи и водохранилища.

На североизточния ъгъл на крепостта се намира музеят, в който са изложени находките, открити в района.

По проект „Възстановяване и социализация на НИАР Плиска“ по ОПРР 2007-2013г. е изградена пътна отсечка покрай северната крепостна стена. Изградени са нов паркинг и прилежащи към него мост и стълбище, превеждащи туристите над крепостната стена, към сградата на Музея. Модернизирана е ОВК инсталацията (отопление, вентилация и климатизация) на Музея. Преустроени са: съществуваща сграда в Зала за мултимедия и съществуващ навес в Информационен център и бюфет. Изградено е ново площадно пространство пред входа на Музея, с което визуално е обединена територията на съвременните сгради, обслужващи посетителите. Монтирани са нови перголи с различно предназначение. Възстановени са съществуващи настилки – съвременни и средновековни. Добавени са нови елементи на вертикалната планировка, които облагородяват средата и приобщават нови площи към местата, достъпни за туристите.

Монтирани са изцяло нови информационни табели и декоративни стени с логото на НИАР „Плиска”. Монтирани са съоръжения, привеждащи средата в съответствие с Наредба №4 за достъпна среда.

Достъпност за посещение: Платено, целогодишно, екскурзоводи, достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност и връзки: Шосеен път

Туристическа инфраструктура: Хотел и заведения за хранене и развлечения в гр. Плиска, магазин за сувенири и рекламни материали.

Има изграден ТИЦ към ОП за туризъм „Мадарски конник” – Шумен.

 

Преслав

Град Велики Преслав е разположен на река Голяма Камчия, на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска, на 20 км от областния център Шумен и на 25 от град Търговище. Градът е основан преди повече от 1100 години като град крепост по време на управлението на княз Борис I (852 – 889 г.). След Преславския църковно-народен събор през 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава.

Преслав е известен като средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите по време на управлението на цар Симеон I (управлявал 893 – 927 г.).

В епохата на Българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на културата на Плиска и Преслав.

През 970 г. е завладян от киевския княз Светослав I, който преместил тук столицата на Киевска Русия. През 971 г. византийците, начело с император Йоан I Цимиски, превземат и ограбват града. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Преслав остава под византийско владичество през ХІ и ХІІ век. След възобновяването на българската държава след въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийското владичество, Преслав отново се превръща в българска крепост.

Крепостта на Преслав, подобно на Плиска, се състои от външна и вътрешна укрепителна система. Вътрешната крепост се намира почти в средата на външния град. Формата й е Г-образна, с кръгли кули в ъглите и квадратни по протежение на стените.

Дворците са строени върху високо плато. Запазени са внушителни останки от дворцов комплекс, състоящ се от две монументални сгради - Голям дворец и Западен дворец. Тронната зала била трикорабна и имала три отделения.

На висока тераса в близост до дворците на Велики Преслав била разположена „Златната църква” (Кръглата църква), издигната през царуването на Симеон І (893 – 927 г.).

Владетелският храм във Велики Преслав е открит при разкопки и е липсващата досега част от дворцовия архитектурен ансамбъл във Велики Преслав. Разположен е на централно място във вътрешния град и е свързан с двореца на царя с права улица, дълга 35 метра. Храмът има внушителни размери - 21 на 40 метра. Датира от X век и е свързан пряко със строителната дейност на един от двамата царе - Симеон I или Петър (управлявал 927 – 969 г.).

Тук са разположени храм-паметникът „Св. св. Кирил и Методий”, построен по повод 1000 г. от смъртта на св. Методий и цар Симеон, и сградата на Археологическата база към Българската академия на науките.

Всички разкопани и неразкопани църкви около Преслав са обявени за народни старини в бр. 69 на Държавен вестник от 1927 г., дворецът на цар Симеон и крепостите му – в бр. 221 от 1927 г., външната крепостна стена, вътрешната крепостна стена, кръглата църква и др. – в бр. 46 от 1970 г.

Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко-археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори - рисувана керамика, накити, оръжия, всички значими паметници от времето на средновековния Преслав, сред които накитите от Преславското златно съкровище, керамичният иконостас от дворцовия манастир, копие на монументалната икона на св. Теодор и други ценни изделия, множество старинни надписи, уникална колекция от оловни печати и др. - в Археологическия музей във Велики Преслав. Показани са и стотици артефакти, свидетелстващи за ежедневието и стопанството на старите преславски жители.

Велики Преслав е сред Стоте национални туристически обекта в България и е обявен за национален резерват с постановление на Министерския съвет 161 от 1958 г.

По проект "Векът на цар Симеон оживява" по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013г. е извършена консервацията и реставрацията на останките на Владетелската базилика, Дворцовата църква и Дворцовия площад, който заема близо два декара площ.

Достъпност за посещение: Платено; целогодишно; екскурзовод; без достъп за хора с увреждания.  Работно време на НИАР Велики Преслав-лятно: 9.00-18.00 ч.; зимно 9.00-17.00, без почивен ден.

Транспортна достъпност: рехабилитиран път, няма обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: Да – хотел и заведения за хранене, наличие на указателни табели; информационни табла, магазин за сувенири, ТИЦ.

 

Силистра

Античният Дуросторум и средновековният Дръстър е основан през 106 г.сл.Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите на Долен Дунав.

Тук е роден Флавий Аеций - патриций, консул, върховен главнокомандващ на римската империя, победителят на хуните и Атила, наричан още “последният римлянин”. Друг виден пълководец от Дуросторум, генерал /легат/ на легиона, оставя забележителен паметник, каквато е колесницата с неповторими украси от ІІІ в., както и забележителни мечове и златни накити, съхранявани в Археологическия музей на Силистра. Най-забележителният паметник от тази епоха обаче е Римската гробница с неповторими стенописи от средата на ІV в., направена по заповед на римски патриций от Дуросторум.

Още в края на ІV в. в Дуросторум е създадена епископска катедра, оглавена от Меркуриян-Авксентий, ученик на апостола на готите Вулфила. Известни са още 4 ранно християнски доростолски епископи, а недалеч от центъра на града е разкрит епископският дворец, епископската базилика и съпътстващите ги римски сгради от ІV-VІ в.

През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавската резиденция „Преславният дом на Дунав” на българските ханове и царе, в който през 896 – 897 година се установява самият цар Симеон Велики. През 870 г. градът получава българска епископска катедра, оглавена от епископ Николай, а през 927 година в Дръстър е основана първата българска патриаршеска катедра, оглавена от първия български патриарх Дамян.

На брега на р. Дунав са разкрити и консервирани патриаршеският храм и патриаршеският дворец.

       

Патриаршеска катедрала

Южно от северната крепостна стена на Дуросторум-Дръстър,  на мястото където през 352 г. е изгорен доростолският мъченик св. Емилиан, през втората половина на ІХ в е издигнат забележителен храм. Вероятно това е катедралната църква на първия епископ на Дръстър след покръстването еп. Николай. След 927 гр., когато Дръстър става резиденция на първия български патриарх Дамян,  църквата е преустроена в кръстокуполна базилика с тристъпален синтрон, амвон и патриаршеска стаичка-метаторион в северния кораб .

Западно от църквата се намира патриаршеската резиденция от Х в., а източно от нея патриаршеската баня. Дръстърската патриаршия е първата национална патриаршия в християнския свят след апостолските патриаршески престоли в Рим, Александрия, Антиохия, Ерусалим и Константинопол.

Достъпност за посещение: платено; целогодишно; екскурзовод; Работно време на Регионален исторически музей - 09:00 - 12:00 часа и 12:30 - 17:30 часа, почивен ден неделя и понеделник.

Транспортна достъпност: шосеен път

Туристическа инфраструктура: Налични хотели и частни квартири в гр.Силистра, наличие на указателни табели; информационни табла, ТИЦ.

 

Провадия

Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.     Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина). Към края на ХІ в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия.

В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.

Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).

При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.

Достъпност за посещение:Платено, целогодишно, има екскурзовод, няма достъп за хора с увреждания.

Транспортна достъпност: От запад-асфалт , път с каменна настилка и стълби. От изток - асфалт,туристическа пътека и стълби. Добро състояние. Няма обществен транспорт.

Туристическа инфраструктура: 1 хотел, 2 къщи за гости, 5 ресторанта, кафенета, детски площадки в гр.Провадия.

На територията на гр. Провадия има работещ Туристически Информационен Център.

 

Аладжа манасти, град Варна

Град Варна е основан като търговска колония през 570 г. пр.н.е. под името Одесос ("град край водата") на мястото на древно тракийско селище. В 15-та година пр.Хр. провинция Мизия, в която влиза и Одесос, е окончателно присъединена към Римската империя. През 395 г. сл. Хр. той се превръща във важно пристанище на Източната Римска империя (Византия) и приема християнството за официална религия.

На територията на града се намират интересни архитектурно-исторически обекти, които говорят за важната му роля на средище при утвърждаването на християнството като религия по нашите земи.

Варна се описва в историческите анали и като столица на Добруджанското деспотство - „Третата България". След смъртта на деспот Добротица, през 1387 г. наследникът му деспот Иванко преместил столицата на добруджанското деспотство от Калиакра в голямата крепост Варна. Причина за това било средищното положение на Варна, както и засилената търговска дейност през пристанището на града. Според хрониста Мехмед Нешри: Добруджаоглу (т.е сина на Добротица, Иванко - В. П.) имал една яка крепост, наречена Варна. Той си я взел за престолнина.

Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Началото на системни проучвания на този християнски паметник е поставено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил.  През 1927 г. Аладжа манастир е обявен за “народна старина”, а през 1968 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение.

Няма данни за това кога е основана монашеската обител. Оцелелите в параклиса стенописи свидетелстват, че тук е кипял богат духовен живот по време на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в ). След падането на България под османско робство в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към края на XV или началото на XVI век е окончателно изоставен. Християнското име на манастира е неизвестно. Названието “аладжа” е от персийски или арабски произход и означава “пъстър, шарен”.

В началото на миналия век Карел Шкорпил е записал едно предание, според което патрона на манастира е бил Св.Спас ( от Христос Спасител ).

Необичайните архитектурни форми и многобройните предания за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините, създават тук атмосфера на тайнственост и мистика, която от десетилетия привлича многобройни почитатели. За един век тези дадености утвърждават Аладжа манастир като една от най-привлекателните туристически дестинации по Българското Черноморие, включена в почти всички световни гидове. През 70-те години на миналия век в близост до манастира е изградена музейна сграда, в която наред с постоянната експозиция, представяща миналото на монашеската обител, са уредени и други, посветени на българската християнска култура. Във фоайето на музея посетителите могат да закупят научнопопулярни издания, дискове с българска църковна музика, разнообразни сувенири.

Аудиовизуалният спектакъл "Легенди от Аладжа манастир", който се представя на място е изграден по мотиви от книгата на Валери Кинов "Легенда за Аладжа манастир", но включва и елементи, които представят културно-историческото наследство на Варна и на Варненския регион от най-дълбока древност. Върху скалния масив, в който са издълбани килиите на манастира, се преплитат по уникален начин не само звукови и светлинни ефекти, но се проектират и филмови етюди, което като творческо решение няма аналог в цяла Югоизточна Европа.

Достъпност за посещение: Целогодишен платен достъп, екскурзоводи

Транспортна достъпност: Да; обществен транспорт, автобусна спирка № 409 на 1 км.

Туристическа инфраструктура: В близост има хотели и места за хранене и развлечения; Туристически културно-информационен център във Варна на площад “Кирил и Методий“, срещу Катедралата.

 

Парк-музей "Владислав Варненчик"

Парк-музей "Владислав Варненчик" е мемориален комплекс - символ на обединените войски на християнска Европа, разположен сред уникален парк на площ от 30 декара. Намира се в западната част на град Варна на мястото на полесражението от 10.11.1444 г., където за освобождението на Балканите и Югоизточна Европа загива полско-унгарският крал Владислав III.

В експозицията всеки посетител има възможност да види:

• оръжия и снаряжения от XV век, намерени на бойното поле (шлемове, арбалети, мечове, щитове, копия и др.);

• картини, скулптури, гравюри и други произведения на изкуството, посветени на Варненската битка;

• знамена, макети, карти и гербове;

На територията се намират две тракийски могили. В едната от тях има тракийска гробница от IV в. пр. Хр. През 1935 г. над нея е изграден символичен мавзолей на загиналия тук 20-годишен крал Владислав Варненчик.

Музеят е открит през 1964 г. в чест на 520-та годишнина от битката при Варна между християнските войски на полско-унгарския крал Владислав III Ягело и османските войски, командвани от султан Мурад II. През 1964 г. е издигнат паметник на Янош Хуняди - главнокомандващ армията на крал Владислав, трансилвански войвода, регент на Унгария от 1446 г. Музеят разполага със зала за временни изложби.

Музейният парк е залесен с уникална растителност и предразполага за чудесен краткотраен отдих.

Парк-музей „Владислав Варненчик" е филиал на Националния военно - исторически музей - София.

Достъпност за посещение: целогодишно, платено, има екскурзоводи;

Транспортна достъпност и връзки: паркинг, има градски транспорт, в близост до автобусна спирка

Туристическа инфраструктура: има изградени алеи и указателни табели.