Богатствата на Северозапада

Видин – Белоградчик – Чипровци - Берковица - Вършец – Враца – Мездра – Оряхово - Плевен

Средновековна крепост "Баба Вида"

На площ от 9,5 дка на брега на река Дунав, в северната част на Видин се намира крепостта „Бабини Видини Кули” или още наричана „Баба Вида”.

Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство (края на ХІІ - ХІV век) се извършва и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1355 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.

Съществува легенда, според която Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него през целия си живот.

По време на османското владичество в крепостта са обособени складови помещения за храна и боеприпаси и караулни помещения. А след Освобождението (1878 г.) достъпът до нея е бил забранен, защото обектът се използвал от военните.           Първите разкопки в крепостта от 1956 до 1962 г. разкриват останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха.

„Баба Вида” отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей. През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.

Крепостта е заобиколена от ров, който някога се е пълнел с вода от река Дунав, а мостът е бил подвижен. „Баба Вида” имала девет ъглови и междинни кули, а стените и кулите завършвали с бойници.

При разкопки в крепостта са открити основи на параклис от ХІІІ - ХІV век.

Достъпност за посещение: Целогодишно, обектът работи всеки ден, посещението е платено. Билетният център на Крепостта предлага рекламни и информационни материали, продават се сувенири. Осигурени са беседи на български език.

Транспортна достъпност: Музеят се намира на брега на река Дунав, в Крайдунавския парк. До крепостта има обозначителни табели. Такива са поставени още преди входа на Видин.

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели и ресторанти в близост до обекта.

Етнографски музей “Кръстата казарма”

Сградата е построена през 1801 г. на мястото, където се е намирала градината на Стария сарай /двореца на пашата/ и е била използвана за конак на еничарите /къща на агата на еничарите/. В съседство с нея се е намирала оръжейната работилница, с която са били свързани посредством покрит дървен мост. След Освобождението тя е била съд и казарма на българската войска. Казармата е масивна двуетажна сграда със застроена площ към 1 260 м² във формата на равнораменен кръст. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Вътрешното разпределение на сградата е преустроявано и променяна няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Не е известно първоначалното й разпределение. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не е известно оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.                   

Във вътрешното пространство на казармата особено внушително се възприемат четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Влизайки в това централно ядро на сградата, човек възприема представителната му тържественост, както и естественото насочване на ходовата линия към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори.

Достъпност за посещение: Да,целогодишно,екскурзоводи

Транспортна достъпност: Кръстата казарма се намира в градска среда, на територията на гр. Видин. Обектът е транспортно осигурен. Град Видин се намира на около 200 километра от София в посока Северозапад, на 100 километра от Монтана в посока Северозапад, на 52 километра от Белоградчик в посока Север, на 56 километра от град Лом в посока Северозапад и на около 30 километра от град Брегово е посока Югоизток. През града преминават два изключително важни транспортни коридора № 4 и № 7. Град Видин е свръзан с околните селища и по-големите градове в България посредством автобусен транспорт. Има редовни автобуси в посока: София, Враца, Плевен, Монтана, Вършец и др. Той е също последна спирка на железопътната линия Мездра-Враца-Видин (Лом).

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели и ресторанти в близост до обекта

Джамията на Осман Пазвантоглу

От ансамбъла на Пазвантоглу, граден в края на ХVIII – началото на ХIХ в., да наши дни са останали само джамията и библиотеката. В него е имало и медресе /училище/ или завие /малка мюсюлманска религиозна обител/.                                 

Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Минарето има на върха си стилизиран връх на  пика. Пазвантоглу я е посветил на баща си, посечен във Видин по заповед на султана. Джамията е каменна, квадратна, еднопространствена, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие От надписа над входа й се вижда, че Пазвантоглу я е посветил на покойната си майка.

Библиотеката, която е част от комплекса, Видинският управител посветил на покойната си майка. В нея са се съхранявали около 2 664 книги с религиозно и светско съдържание.

Достъпност за посещение: Да, безплатно

Транспортна достъпност: Обектът се намира на територията на гр. Видин и е транспортно осигурен. Град Видин се намира на около 200 километра от София в посока Северозапад, на 100 километра от Монтана в посока Северозапад, на 52 километра от Белоградчик в посока Север, на 56 километра от град Лом в посока Северозапад и на около 30 километра от град Брегово е посока Югоизток. През града преминават два изключително важни транспортни коридора № 4 и № 7. Град Видин е свръзан с околните селища и по-големите градове в България посредством автобусен транспорт. Има редовни автобуси в посока: София, Враца, Плевен, Монтана, Вършец и др. Той е също последна спирка на железопътната линия Мездра-Враца-Видин (Лом).

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели и ресторанти в близост до обекта

Катедрален храм  “Св.вмчк Димитър Солунски”

Строежът на първия храм с това име започва през ХVII в. Той бил дървен и съществувал около 2 и половина века. На 6 декември 1868 г. в него видинският митрополит Антим /по – късно пръв български екзарх/ обявил откъсването на видинската митрополия от Цариградската патриаршия. На 9 декември 1884 г. било взето решение за стоеж на нова църква и през 1889 г. храмът бил срутен поради овехтялост. Средствата за постойката били събирани от еснафите и дарения от граждани. На 10 март 1885 г. тържествено е положен основният камък на новия храм. На 26 октомври 1900 г. в деня на храмовия празник бил положен Св. Антимис и отслужена първа литургия. През юли 1926 г. цялата работа по вътрешната украса на храма е завършена и на 3 и 4 октомври същата година той е тържествено осветен от видински митрополит Неофит. Катедралната църква “Св.В.М.Димитър” е втора по големина след храм – паметника “Св. Александър Невски” в София. Височината на централния купол е 33 м. Тя е паметник на културата от национално значение.

Достъпност за посещение: Да,безплатно, целогодишно

Транспортна достъпност: Храмът се намира на територията на гр. Видин и е транспортно осигурен. Град Видин се намира на около 200 километра от София в посока Северозапад, на 100 километра от Монтана в посока Северозапад, на 52 километра от Белоградчик в посока Север, на 56 километра от град Лом в посока Северозапад и на около 30 километра от град Брегово е посока Югоизток. През града преминават два изключително важни транспортни коридора № 4 и № 7. Град Видин е свръзан с околните селища и по-големите градове в България посредством автобусен транспорт. Има редовни автобуси в посока: София, Враца, Плевен, Монтана, Вършец и др. Той е също последна спирка на железопътната линия Мездра-Враца-Видин (Лом).

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели и ресторанти в близост до обекта

Църквата “Св. Пантайлемон”

Този православен храм е обявен за национален художествен паметник. Намира се в двора на Видинската митрополия. Тя е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените й са от каменна зидария, под покрива минава зъбчат корниз от камък и четири реда тухли. Според надписа над входната врата, тя е изградена върху по – стари основи през 1634 г., а от 1636 г. църквата била изографисана. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода – евангелски сцени. В неговия център в два медальона са изобразени Христос и Богородица. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г. Старият иконостас не е запазен. В нея се съхраняват две икони с ценни обкови, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочутите видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г. Църквата “Св. Пантелеймон” е свързана с името на Софроний Врачански. В нея той е служил по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 г.

Достъпност за посещение: Да,безплатно,

Транспортна достъпност: Църквата се намира на територията на гр. Видин и е транспортно осигурен. Градът е спирка от железопътната линия София-Мездра-Враца-Видин, също и на международната железопътна линия София-Видин-Будапеща през Дунав мост Видин-Калафат.

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели и ресторанти в близост до обекта.

Мавзолей на “Екзарх Антим I”

Мавзолеят е проектиран от арх. Илия Попов и е построен през 1934г. Сградата е изградена от камък с квадратна форма, наподобяваща църква. Има куполовиден покрив, на който са оформени няколко прозореца. Куполната част е изградена от бял врачански камък. От вътрешната си страна мавзолеят е изографисан със стенописи. На входа от мозайка е изрисуван портрета на Антим І. Вътре е разположена седяща скулптура на първия български екзарх, а отдолу в подземието е разположен саркофагът с тленните му останки. През 1975 г. мавзолеят е обявен за паметник на културата.

Достъпност за посещение: Обектът е подходящ за посещение през всички сезони.

Транспортна достъпност: Мавзолеят на първия Български екзарх Антим І се намира в двора на Видинската митрополия. До обекта може да се стигне с автомобил или автобус, а до гр.Видин и с влак.

Туристическа инфраструктура: Налични са хотели и ресторанти в града.

Белоградчишката крепост

Паметник на културата от национално значение и една от най-запазените крепости в страната. Изградена е през ІІІ век от н.е. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини завладяна от турците. Използвана е от тях, като гарнизон и е преустроена за огнестрелно оръжие в периода 1805 – 1837 година. Крепостта се състои се от три крепостни двора и една война площадка. Архитектурните постижения в изграждането на първите отбранителни сектора и масивните портали са основните аргументи при определяне на статута им – паметници с национално значение.

Достъпност за посещение: Да, има екскурзоводи на български и английски език, както и писменна информация на български, английски, немски и руски езици.

Транспортна достъпност: Обектът е достъпен за автомобилен транспорт. В непосредствена близост до Белоградчишката крепост има изграден паркинг за леки автомобили и автобуси.. Налични са указателни знаци и табели.

Туристическа инфраструктура: В непосредствена близост до обекта има Посетителски информационен център и заведение за бързо хранене. Атракционно валкче превозва туристите от центъра на града до паркинга на входа на крепостта и обратно. В град Белоградчик за туристите е на разположение Туристически информационен център Белоградчик, ул. „Поручик Дворянов” 1 А (тел. +359 877 881283, email tourism@belogradchik.bg)

Исторически музей - Белоградчик

Уреден е в Пановата къща с решение №31/28.10.1959г./,която е образец на западнобългарската възрожденска архитектура. Експозицията представя историята, бита и обичаите на местното население – етнографска група торлаци. Експозицията е в добро състояние, но също си струва да се мисли за прилагане на модерни методи за презентация на културните традиции и история на региона. Сградата на музея е в добро състояние и привлича вниманието с типичната възрожденска архитектура.                     

Пановата къща, като музей, разполага с фонд от над 8000 експоната от епохите: праистория, античност и средновековие. В него могат да се видят експонати, открити в пещерата Козарника, кости от праисторическа мечка, хиена, див кон и др.

Достъпност за посещение: Да, целогодишно

Транспортна достъпност: Музеят е разположен в градска среда, на територията на гр. Белоградчик и е транспортно осигурен.

Туристическа инфраструктура: Историческият музей се обслужва от уредници на български език. В град Белоградчик за туристите е на разположение Туристически информационен център Белоградчик, ул. „Поручик Дворянов” 1 А (тел. +359 877 881283, email tourism@belogradchik.bg)

В допълнение може да се посети и пещерата Магура

Пещера Магурата

Пещерата се намира в северозападна България, на 17 км. от гр. Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м. надморска височина). Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни. Магурата е обявена за природна забележителност със Заповед No.666 от 03.05.1960 г.

Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско.

Достъпност за посещение: Целогодишни посещения срещу заплащане със задължителен екскурзовод /водач/ на български език и възможност за предоставяне на писмени беседи /информация/ на български, английски и немски езици. Възможност за посещение срещу допълнително заплащане на „Галерията с праисторическите рисунки“. Необходми са подходящи удобни обувки – налични хлъзгави участъци, и връхно облекло – температурата в пещерата е 12 °C.

Транспортна осигуреност: Пещерата се намира на 17 км. от гр. Белоградчик. Достъпна е посредством автомобилен транспорт. В непосредствена близост до нейния вход има изграден паркинг за леки автомобили и автобуси. Налични са указателни знаци и табели.

Туристическа инфраструктура: Налични са заведения за бързо хранене на входа и изхода на пещерата; обособена част за продажба на сувенири местно производство и рекламни материали на входа на пещерата. На изхода на пещерата има магазин на винарна ”Магура”. Атракционно влакче превозва туристите от изхода на пещерата до паркинга на входа. В град Белоградчик за туристите е на разположение Туристически информационен център: ул. „Поручик Дворянов” 1 А, тел. +359 877 881283, email: tourism@belogradchik.bg.)

Исторически музей - Чипровци

В историческия музей - Чипровци посетителите могат да видят образци, копия и богат документален материал, които отразяват развитието и постиженията на трите чипровски школи: Книжовната, Златарската и Килимарската.

Достъпност за посещение: Да, платено, безплатно – всеки четвъртък, с екскурзовод

Транспортна достъпност: Музеят се намира в градска среда, на територията на град Чипровци, и е транспортно осигурен..

Туристическа инфраструктура: Налични са кафе - аперитив (2бр.), къща за гости (2 бр.) в близост от 300 м. В град Чипровци за туристите е на разположение Туристически информационен център Чипровци, на адрес ул. "Павлето" №27.

Катеринина къща

Катеринината къща представя стария възрожденски архитектурен стил. В нея са поставени килимарски станове за демонстрация на прочутата килимарска техника. В двора на Катеринината къща посетителите могат да видят дървета и билки, от които майсторите добиват различни багрила, с които се правят красивите чипровски килими.      Един от несъмнените феномени, с които България удивлява света – чипровските килими – и днес привлича вниманието на специалисти и ценители от всички континенти . Чипровските майстори от десетки поколения спазват древните прабългарски традиции на килимарството от преди повече от 1300 години. Освен унаследените от прабългарските земи и Древния Изток технологии при създаването на тъканите и фантастичните изображения , те ревностно предават заветните орнаменти , фигури и композиции , в които нашите предци са вложили една своеобразна писменост , закодирали са послания и мантри , символи и обети , предаващи на сътворения килим свойството да бъде крепител на духа , здравето и щастието в дома на притежателя му. Няма друга тъкан, която да носи толкова философия. Всеки килим си има име: „Цвеке”, „Зелки”, „Саксии”, „Дървото на живота”, „Пилета”, „Есенна лоза”, „Пролетна лоза”, „Бомбите”. Един от най – характерните орнаменти е “Канатицата” (стилизирано изображение на пеперуда ), символ на Вечния живот от древността.

Достъпност за посещение: Да, платено, безплатно – всеки четвъртък, с екскурзовод , има достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Катеринината къща се намира в градска среда, в град Чипровци, и е  транспортно осигурен.

Туристическа инфраструктура: Налични са кафе - аперитив (3бр.), къща за гости (3 бр.) в близост от 300 м. В град Чипровци за туристите е на разположение Туристически информационен център Чипровци, на адрес ул. "Павлето" №27.

Чипровски манастир

Чипровският манастир „Св. Иван Рилски” се намира на около 7 км от град Чипровци. Манастирът е обявен за паметник на културата в брой 22 на Държавен вестник от 1975 г. Манастирът е основан през Х в.и през годините на своето съществуване се утвърждава като книжовно и просветно средище. Светата обител участва и в борбите за освобождение от османско владичество. Участниците в Чипровското въстание от 1688 г. го използват като убежище.

Манастирът е разрушаван и разграбван няколко пъти. Костите на загинали в Чипровското въстание се съхраняват в кулата костница, която е част от манастирския комплекс. Главната църква е построена в края на ХVІІІ - началото на ХІХ в. Тя е еднокорабна и едноапсидна. Параклисът „Св. Атанасий Велики”, строен през 1880 г., се намира в едно от жилищните крила на манастира.

Чипровският манастир е действащ мъжки манастир. Храмовият му празник е на 19 октомври. В момента манастирът не предлага настаняване, тъй като част от помещенията са в ремонт. В главния храм се продават информационни материали и икони, а монасите биха могли да ви разкажат историята на манастира.

Достъпност за посещение: Да, не се заплащат входни такси за посещението на обекта. До главния храм води пътека (не стълби), която позволява достъп и на хора със специални нужди.

Транспортна достъпност:  Чипровският манастир „Св. Иван Рилски” се намира на около 7 км от град Чипровци. До манастира се стига с автомобил по отбивка по пътя между селата Белимел и Железна. Най-близката железопътна гара е Монтана.

Туристическа инфраструктура: в град Чипровци за туристите е на разположение Туристически информационен център Чипровци, на адрес ул. "Павлето" №27.

Етнографски музей – Берковица

Етнографският музей на Берковица представя материалната и духовна култура на града и региона. Помещава се в Сърбинската къща - сграда, типичен представител на старата градска къща в Берковица.

В различните колекции на музея посетителите могат да видят експонати от берковска керамика, чипровски килими, каракачански костюми, градски рокли от 20-те години на ХІХ в. Представени са и характерните за региона занаяти - грънчарство, медникарство, свиларство (производство на коприна) и др.

За посетителите на музея особено интересна е вътрешната баня – заради начина на затопляне на водата - на едната от стените на банята са били закачени две керамични делви, а в стаята от другата страна на стената, където се е намирала кухнята, е имало стенна печка. Когато стенната печка е била запалена, се е нагрявала и водата в делвите. В къщата може да се види още керамична канализация за извеждане на мръсната вода и „мийка” - мястото за миене на съдовете в кухнята.

Етнографският музей на Берковица често е домакин на временни и тематични изложби и сбирки. В него се организират концерти, премиери на книги, демонстрират се занаяти и др. Включен е в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Достъпност за посещение: Целогодишно/платено, наличие на музеен работник

Транспортна достъпност:  В близост е до централна градска част

Туристическа инфраструктура: Налични хотели, ресторанти и ТИЦ

Часовникова кула Берковица

Тя е най-отличителният архитектурно-строителен паметник на културата в района. Намира се  в центъра на града и е негов символ и емблема. Строена е през 1762- 64 г . Имената на майсторите не са известни. Квадратното тяло, високо 11,80 м., е иззидано от камък с хоросанова спойка. Има 9 хоризонтални дървени пояса, а за осветяване на вътрешността са оставени по 4 тесни вертикални процепи - мазгали. И днес продължава да отмерва времето с медния си звън.

Достъпност за посещение: Целогодишно/безплатно

Транспортна достъпност:  Намира се в центъра на града

Туристическа инфраструктура: Хотел, заведения за хранене, ТИЦ

Исторически музей – Вършец

Град Вършец се намира в подножието на Западна Стара планина, на 90 км от София, на 35 км северно от гр. Монтана и на 130 км южно от гр. Видин. Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България. Градът възникнал около минерален извор, като най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от VІ в. н.е. във византийските хроники. Там той е споменат с името Медека (Медикус – лечебен) - единственото селище с такова наименование в Римската империя. Историческият музей в гр. Вършец е основан през 1999 г. Сградата, в която се помещава, е построена през 30-те години на ХХ в. като частен дом с уникална архитектура.        

Музеят има четири раздела: „Античен”, „Археологически находки и монетна колекция", „Балнеология" и „Етнография".  

Находките, които са изложени в раздел „Античен”, са от тракийско и римско време. Представена е също богата етнографска сбирка, която е съставена предимно от облекла и елементи от бита на хората от региона. Най-новата история на Вършец като балнеолечебен курорт е представена с богата документална колекция и множество архивни снимки. Най-ценният експонат в музея е уникалната бронзова скулптура от ІІ в. пр. Хр. на тракийското момче-бог Телесфор, което днес е символ на града.

Достъпност за посещение: Уредник на общинския музей обслужва туристите. Беседи се предлагат само на български език.

Транспортна достъпност: Да

Туристическа инфраструктура: Хотели, заведения за хранене, ТИЦ

Исторически музей - Враца

Град Враца се намира в Северна България, на 110 км северно от София. Първата музейна сбирка в града се свързва с името на хаджи Тошо Ценов (1749 г. – 1836 г.) – богат врачански търговец. По-късно тя е обогатена от сина му Димитраки Хаджитошев (1780 г. – 1824 г.). През 1953 г. във Враца е създаден Окръжен народен музей, а през 1956 г. в кулата на Мешчиите е открита първата му експозиция, като част от нея е обявена за художествена галерия.

През 1976 г. е открит и Етнографско-възрожденският комплекс „Никола Войводов” във Враца. Днес той включва експозицията в къщата музей „Никола Войводов” (разкриваща живота и дейността на Никола Войводов (1842 г. – 1867 г.), отдал живота си за освобождението на България от османско владичество) и експозиция „Градски бит” в Капитанската къща (показваща оригинални вещи и покъщнина на възстановено градско жилище на средно заможно семейство от началото на ХХ в.).

През 1987 г. към сградния фонд на Окръжния исторически музей се включва и Етнографско-възрожденският комплекс „Св. Софроний Врачански”. Той включва няколко обекта - Възнесенско училище, Хаджийска къща, къща „Иван Замбин”, къща „Григорий Найденов”, църква „Св. Възнесение”, експозиция с транспортните средства, занаятчийски работилници и експозиция на земеделска техника. В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът “Археология” е разположен в залите “Праистория”, “Античност”, “Средновековие”, „Тракийски съкровища”, „Рогозенско съкровище” и Лапидариум.

През 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IV в. пр. Хр. Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум.

В зала „История на България ХV-ХIХ в.“ са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа. „Ботевата зала” е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.). В зала „Каменна дъга” е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Експозицията в зала “Нова история” показва развитието на Врачанския регион до 1918 г.

Достъпност за посещение: Да, платено, целогодишно, наличие на екскурзоводи, достъп за хора с увреждания.

Транспортна достъпност: Да, музеят се намира в центъра на град Враца

Туристическа инфраструктура: Хотел, заведения за хранене. В музея се продават информационни материали, пътеводители и сувенири.

Връх Околчица

Връх Околчица (1048 м) се намира във Врачанския Балкан, недалеч от с. Челопек, на около 20 км от Враца. На върха е издигнат паметник в чест на подвига на революционера Христо Ботев и неговата чета – загинали през 1876 г. за Освобождението на България от османско владичество.

Мястото за издигане на паметника е избрано през 1901 г. от специална комисия, в която участват и 9 от Ботевите четници. Избрано е място, което е достъпно и най-близко до последното сражение на четата през 1876 г.

Паметникът е поставен през 1926 г. и представлява железобетонен опълченски кръст. Поставен е на Колова поляна, сега известна като Ботева поляна. През 1947 г. е решено кръстът да се преустрои в петолъчна звезда, а през 1991 г. той отново възвръща първоначалния си вид.

Паметникът е с височина 26,60 м, като в основата му се намира параклисът „Св. Георги”. Включен е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Красивата природа около паметника и богатата история на региона привличат много туристи и гости от страната и чужбина.

Всяка година на 2 юни в подножието на паметника се провежда всенародно поклонение, на което присъстват държавни ръководители и хиляди Ботеви поклонници. Тук завършва и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета „Козлодуй – Околчица”, който се провежда от 1946 г. насам без прекъсване.

Връх Околчица е любимо място на делтапланеристи от страната и чужбина и предпочитано място за отдих през почивните дни.

Достъпност за посещение: Да

Транспортна достъпност: Връх Околчица се намира във Врачанския Балкан, недалеч от с. Челопек, на около 20 км от Враца. До него се стига по реновиран асфалтиран път. До обектът може да се стигне също и с автобусен транспорт до селата Челопек и Павловче (автобус № 6 от автогара Враца, като и от двете села до връх Околчица е около час и половина пеша) или пеша. Достъпът пеша е от град Враца по еко пътеката “Път на Ботевата чета”, с времетраене около 3 часа равномерно ходене.

Туристическа инфраструктура: В град Враца има хотели, заведения за хранене.

В допълнение може да се посети и пещерата Леденика.

Пещера Леденика

Пещерата Леденика е разположена на 16 км от град Враца, на територията на природен парк „Врачански Балкан”. Пещерата се намира на 830 м надморска височина в Северозападния - Стрешерски дял на Врачанската планина.

Леденика отваря врати за посетители през 1961 г., а през 2005 г. инфраструктурата й е изцяло обновена. В нея живеят 53 животински вида, сред които и насекомото Светломразец, което се е адаптирало толкова добре към тъмнината, че ако излезе на светлина, умира.

Името си Леденика носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото близо до входа. В пещерата има малко, немного дълбоко синтрово езеро, което според едно поверие изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

Достъпност за посещение: Да, платено с билети по ценоразпис; целогодишно; наличие на екскурзоводи; достъп на хора с увреждания

Транспортна достъпност: Асфалтов път

Туристическа инфраструктура: комплекс с 60 легла; ресторант, развлекателен парк 5D кино; атракционна въжена пътека; алпийска стена;въжен тролей;детски кът;екопътеки и екомаршрути; магазин за сувенири

Археологически комплекс Калето край Мездра

Нова туристическата атракция,  разположена върху скалист рид на левия бряг на река Искър, съхранява следи от 70-вековна история. Останките от крепостта "Калето" се намират в югозападната част на гр. Мездра. Крепостта е разположена на скалист масив над коритото на река Искър. Хълмът е естествено защитен и разположен на стратегическо място, където са се пресичали важни пътища свързващи  Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България.

Запазени са следите на две укрепени селища от края на каменно-медната епоха и енеолита, които са унищожени при стихийни пожари. Този времеви отрязък обхваща края на V и първата половина на ІV хил. пр. Хр. Многобройните находки от разкопките на „Калето” показват, че в края на каменно-медната епоха селището край Мездра процъфтява като занаятчийски център. Една от тези находки - „Светилището на тура”, няма аналог в България. Историята на „Калето” продължава през вековете, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VI в., което продължило да се развива през късноримския и византийския период.

Археологически комплекс „Калето"- Мездра обхваща едноименната антична и средновековна крепост, която дълги години беше обект на научни разкопки. През 2013 г. комплексът бе  реставриран и превърнат в туристическа атракция по проект „Историята, културата и природата - туристическите атракции на община Мездра“, реализиран с европейска финансова помощ.  Част от находките, открити при  разкопките, са подредени в постоянна експозиционна зала. Централно място в нея заема макет на римската и късноантична крепост „Калето" (II - V век).  Тук са изложени археологически находки и останки от 5-те различни исторически периода, през които е преминала крепостта. В другата сграда се намират ателиета на местни занаятчии, информационен център и магазин за сувенири.

Достъпност за посещение: Да, целогодишно, платено, наличие на екскурзовод, достъп за хора с увреждания

Транспортна достъпност: Архитектурният комплекс е наскоро обновен. Намира се в  непосредствена близост до главен път Е-79, откъдето има разклон. Изграден е паркинг за 40 автомобила.

Туристическа инфраструктура: За туристите е на разположение информационен център в самия архитектурен комплекс, предлагат се беседи, информационни материали и др. Обектът работи всеки ден. В близост има хотелски комплекс и заведения за хранене.

Исторически музей – град Оряхово

Създаден през 1939 г. от Никола Коцев, днес Историческият музей притежава фонд от над 4 500 експоната. Уникални по своя характер са статуята “Добрия пастир” и Каменен кръст от ІV век – прекрасни образци на раннохристиянското изкуство. Статуята “Добрия пастир” участва в две международни изложби, организирани в Рим и Брюксел. Музеят се помещава се в къщата на възрожденския деец Филип Симидов, декларирана за паметник на културата. Представлява двуетажна градска сграда, построена в края на ХІХ век в стил късен барок. Уредени за посещение са три зали. От тях две са с постоянни експозиции – “Археология” и “Възраждане”. В третата зала се разполагат временни изложби на различни теми.

Достъпност за посещение:  Да, целогодишно, безплатно за инвалиди. Има платформа за инвалиди. Беседи.

Транспортна достъпност: В центъра на града, до асфалтирана улица.

Туристическа инфраструктура: Да.

Етнографска къща към Историческия музей – гр. Оряхово

Етнографската къща е във възрожденски  стил и е част от колорита на Старата чаршия на Оряхово. Реставрирана е през 1989 г., като е запазен нейния възрожденски стил. Тук посетителите могат да се запознаят с традициите на Оряховския край, представени в експозициите “Народен бит и култура” и "Градски бит и култура от края ХІХ и началото на ХХ век". В третата зала е разположена временно експозицията посветена на народния музикант и композитор Дико Илиев. Показан е богат снимков материал, отразяващ живота и творчеството на обичания от всички българи автор на "Дунавското хоро", лични вещи и партитури. В етнографската къща могат да се видят картини и скулптури от фонда на художествената сбирка “Проф. Марин Върбанов” (отдел на музея). От 2007 г. е открита и нова зала в общинска сграда в центъра на град Оряхово, която е определена за картинна галерия.

Достъпност за посещение:  Целогодишно, безплатно за инвалиди.

Транспортна достъпност:  До автогарата, на 5 мин. пеша от центъра

Туристическа инфраструктура: Да.

Средновековната крепост “Камъка” – гр. Оряхово

Намира се на 600 м западно от град Оряхово. Изградена е през ІХ в. като част от дунавската укрепителна система на Първата българска държава. В периода ХІІ-ХІV в. е подновена и има ролята на важно защитно съоръжение. Продължава да се използва и след падането под османско робство до края на ХV в.

Първи сведения за нея се откриват в унгарска грамота от 1283 г. През крепостта преминават войските на два кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Сигизмунд (1396) и Владислав Ягело (1444). Днес от крепостта е запазена правоъгълна двуетажна кула от времето на Втората българска държава. Останките от средновековното строителство и красивата панорамната гледка към река Дунав очароват посетителите.

Достъпност за посещение:  Да, целогодишно, безплатно. Няма организиран транспорт и екскурзоводски услуги.

Транспортна достъпност: Асфалтов път. Обектът е достъпен за пешеходци и за автомобили.

Туристическа инфраструктура: Да

Църква “Свети Георги” – гр. Оряхово

Декларирана е за паметник на културата с национално значение. Тя е построена през 1837 г. с дарения и доброволен труд на оряховските жители. За първи път е поставена камбана на Великден 1864 г. Изписана е през 1887 г. Стенописите, които се виждат сега датират от 1928 г. Църквата е трикорабна със седловиден покрив. Иконостасът е възрожденски, резбован и позлатен. Привлича с ярките си рисувани пана. Иконите представляват единна колекция от ХІХ век, предназначена специално за църквата. Изписани са от трима майстори на Дебърската школа.

Достъпност за посещение: Да, целогодишно

Транспортна достъпност: Непосредствено до автогарата

Туристическа инфраструктура: Да

Панорама „Плевенска епопея” 1877 г. – град Плевен

Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” е единствен по рода си паметник на Балканския полуостров. Изграден е през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен от османско владичество. Паметникът се издига на самото бойно поле, в Скобелевия парк-музей в югозападните покрайнини на града. Освобождението на Плевен е преломен момент в хода на Руско-турската война от 1877-1878 г.

Сградата на паметника е изградена и довършена само за 11 месеца. Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорамна, диорамна и заключителна. В уводната зала шест живописни платна с размери 4 на 3,60 метра отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г. Панорамната зала е с диаметър 40 м. По стената й е монтирано панорамното платно, дълго 115 м и широко 15 м, което илюстрира драматичните събития от третия щурм при Плевен. В подножието на платното е пресъздадена атмосферата в окопите с копия на автентични предмети и оръжия от епохата. Диорамната зала е по-малка от панорамната, а платното в нея изобразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Размерът на платното е 17 м на 5 м.                                                                                                          

В заключителната зала две картини показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия. В Панорамата могат да се закупят информационни материали и сувенири.

Достъпност за посещение: Да, платен с екскурзовод, има осигурен достъп за хора с увреждане.

Транспортна достъпност: Добър асфалтов път, паркинг, обществен транспорт

Туристическа инфраструктура: Хотели, ЗХР в центъра на града, ТИЦ Плевен. Туристите се посрещат от екскурзоводи. Беседи се предлагат на  български, руски, немски, френски, английски, румънски, полски и украински език.

Музей на виното - Плевен

Единственият музей на виното на Балканския полуостров се намира в град Плевен. Разположен е в красивия парк „Кайлъка” срещу язовира „Тотлебенов вал”.

Музеят на виното е създаден през 2008 г. и се помещава в една от пещерите на парк „Кайлъка”. Неслучайно музеят се намира в Плевен – този град има дългогодишни традиции в тази област и се счита за един от основните центрове на винарската индустрия в България. Тук през 1890 г. е открито първото в страната професионално училище по лозарство и винарство, а през 1902 г. – и Националният институт на виното.

Архитектурата на музея е наистина впечатляваща. Пещерата е изкуствено оформена като кръст и преди години е имало идея именно тук да се помещава панорама „Плевенска епопея”.

Тук посетителите могат да научат интересни факти за историята на винопроизводството в България. В специално обособената историческа част са изложени много снимки и предмети, свързани с историята на производството, технологията и спецификите на сортовете по региони. Тук могат да се видят стари бъчви, древни съдове за прозиводство на вино, ритони, филаи и други съдове за пиене на божествената напитка.

Музеят предлага и дегустация, която представлява кратък сомелиерски курс и се провежда от лектор специалист. По време на дегустацията посетителите могат да научат полезни и интересни неща - как се държи чашата с вино и защо, каква е ролята на храната, какво трябва да се търси в цвета, аромата, вкуса и послевкуса на опитваните вина.

В музейната енотека има вина на възраст между 30 и 90 години. Част от колекцията са и 6000 бутилки съвременни вина от всички марки и райони на страната.

Достъпност за посещение: Да

Транспортна достъпност: Музеят на виното се намира в пещерата срещу малкия язовир, известен като „Тотлебенов вал” в парк „Кайлъка”, на около 5 км от центъра на Плевен. За да достигнат до музея, туристите трябва да следват табелите за парк „Кайлъка”. В самия парк се следва главният път, на който са поставени табели “Winemuseum”.

Туристическа инфраструктура: Хотели, заведения за хранене, ТИЦ Плевен.