Николина Ангелкова: На финалната права сме с промените в Закона за туризма

12 март 2016

Вярвам, че може да задълбочим сътрудничеството си с КСБ и да сме взаимно по-полезни

Г-жо Ангелкова, какви ще са приоритетите Ви до края на годината?

Николина Ангелкова: Обособяването на самостоятелно министерство не бе лека задача. Паралелно с това трябваше да наваксаме много забавени мерки за насърчаване на туристическия сектор. Въпреки трудностите набрахме голяма скорост и целта за настоящата година е да ускорим работата по всичко, което стартирахме. Съвместно с бранша искаме да намерим най-добрите решения за развитие на отрасъла.

В момента сме към края на един очертаващо се добър зимен сезон и започваме подготовка за летния, за който прогнозите на този етап са много оптимистични. Всичко това е свързано и с мерките, които предприехме още в средата на 2015 г. за привличане на по-голям туристопоток към страната ни чрез една таргетирана и изпреварваща маркетингова стратегия.

Паралелно с това продължаваме работата и по законодателната рамка и регулацията на сектора. През миналата година ускорихме подготовката на 12-те наредби към Закона за туризма, за да може бизнесът да работи нормално. На финалната права сме и с промените в него, които ще ни дадат повече контролни функции като администрация, ще прецизират статута на националните курорти, ще създадат условия за по-ефективно партньорство между министерството и областните управители, местната власт и, разбира се, бранша.

Особено важно за нас е да приключим прехвърлянето на концесиите на плажовете от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към Министерството на туризма. Това е много важна стъпка за реализация на цялостната ни концепция за промяна в начина на управление на плажовете, която разработихме през миналата година. С влизането в сила на промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие цялата налична документация, заедно с експертите, които работят в тази област, ще преминат към нас, като по този начин ще сме в състояние да я завършим. На този етап мога да кажа, че крайната ни цел е да разделим плажовете в отделни категории, съобразно на функционалните им характеристики. Предвиждаме обособяването на четири групи с по четири подгрупи в зависимост от това къде се намират, какъв е достъпът до тях, колко са посещавани. Идеята е да имаме индивидуален подход, който да ни позволи да отчетем всичките им отличителни характеристики и по този начин да намерим най-добрия начин за тяхното стопанисване. Не по-малко важно е да променим и методологията, по която се отдават на концесия, като цената да не бъде водещ фактор. Искаме да стимулираме потенциалните кандидати да предложат повече услуги, и то на приемливи цени. Всичко това е изключително важно за българския туризъм - плажовете формират около 70% от летния туристически продукт и от тях зависи какво качество ще предложим в най-масовия ни туризъм.

До края на годината, разбира се, планираме и много важни форуми и инициативи, чрез които ще представим страната като атрактивна туристическа дестинация за четири сезона. Сред тях са Световният конгрес на модерния туризъм и древните цивилизации, който организираме съвместно със Световната организация по туризъм (СОТ). Очакванията са това да бъде мащабно събитие, което да събере на едно място научния елит и топ мениджърите на туризма в света. Целта е да изградим по-здрави връзки между историята и туризма. През миналата година организирахме мащабна конференция на дунавските държави за сътрудничество в туризма, а през 2016 г. ще реализираме второто й издание съвместно с Европейската комисия и СОТ. Планираме и тематични събития на целевите ни пазари, организиране на кръгли маси, б2б форуми. Голямо предизвикателство ще бъде и амбициозната ни програма да организираме около 200 журналистически и професионални и тура за чуждестранни медии и туроператори. Като цяло се очертава една динамична година, която силно се надявам да бъде успешна за българския туристически сектор.

Какви са данните за зимния туристически сезон?

Николина Ангелкова: Данните от декември са оптимистични. България е била посетена от близо 334 хил. чуждестранни туристи (без транзитно преминалите), което е с 2,2% повече в сравнение със същия месец на 2014 г. Голям е скокът при посещенията с цел почивка и ваканция, които са над 155 хил. - това е ръст от почти 26%. Увеличение има в пътуванията от съседните ни страни, но също и от Украйна, Италия, Израел, Молдова.

За съжаление ръстът на гръцки туристи през февруари не бе толкова голям, колкото очаквахме, заради блокадата на границата, а гърците са сред най-големите ни генериращи пазари за ски и сноуборд туризъм.

Все пак се надявам да успеем да достигнем нивата от миналата година и дори да отбележим лек ръст. Нека не забравяме, че миналият зимен сезон бе изключително силен. Приходите от международен туризъм бяха близо 1 млрд. лв., с което постигнахме около 4% ръст. Планинските ни курорти посрещнаха 1,2 млн. чужди туристи, което бе с над 8% повече.
На този етап прогнозите ни се потвърждават и от данните на курортите. Според хотелиери в Пампорово през февруари е имало около 90% запълняемост на легловата база и сезонът протича активно. Курортът остава предпочитан от много български семейства. Съвпадането на турската, румънската и българската ваканция се отрази много добре с активно присъствие от тези пазари.
Прогнозираме също повече българи и англичани през март, както и увеличение на посетители от Македония, Молдова, Израел.

По информация от мениджмънта на Боровец през януари се наблюдава около 10% ръст на нощувките спрямо същия период на миналата година, а през февруари те се движат с около 25% нагоре.

Много добри са показателите за посетителите от Сърбия, Румъния, Македония и особено Турция, от която се регистрира близо 30% ръст на туристите. При ранните записвания на английски туристи в Боровец имаше около 22% ръст около Нова година в сравнение с миналата.

За всичко това спомага и фактът, че България предлага много конкурентни условия за ски ваканция.

В свое изказване министърът на младежта и спорта Красен Кралев каза, че липсват предпоставки за инвестиции в ски курортите. Какво трябва да се направи, за да се промени това?

Николина Ангелкова: Думата инвестиции трябва да спре да плаши в туризма. Дори напротив - тя трябва да насърчава устойчивото му развитие, стига вложенията да са основателни и да бъдат ориентирани в перспектива. Точно на това трябва да ни научи презастрояването в някои курорти. По тази причина съвместно с общините започнахме да създаваме инвестиционна карта в туризма - за да можем да видим кои са приоритетите в отрасъла, към които да насочим вниманието на предприемачите. Всяка бизнес инициатива трябва да е съобразена с конкретните икономически и социални потребности на региона и, разбира се, със законите на страната и ЕС. Ако говорим за ски курортите, според чуждестранни анализи делът на България в световния зимен туризъм е едва 1%, макар че разполагаме с толкова много планини, които са и най-високите в Югоизточна Европа.

Отново ще повторя, че никога няма да подкрепя идея или проект, които са в нарушение на екоравновесието, защото природата е едно от основните ни предимства, с които привличаме туристи. В същото време трябва да създадем екологосъобразен достъп до планините и в това отношение лифтовете са най-щадящият транспорт. Колите и автобусите, с които се качваме до подножието на върховете, застрашават планините много повече.

Според социологическо проучване над 70% от българите са убедени, че страната ни не използва ефективно потенциала си в зимния туризъм, и биха подкрепили инициативи за развитие на ски и спортна инфраструктура в планините, а 94% са категорични, че България има капацитет за развитие. По данни на световно признатия експерт Лоран Ванат имаме най-голям потенциал в Югоизточна Европа в зимния и планинския туризъм. Страната е много конкурентна с доброто съотношение качество/цена на предлагания продукт и по редица рейтинги е в Топ 10 като туристическа дестинация за ски. За кратък период успяхме да се утвърдим като важен елемент от графика на Международната ски федерация и за последните няколко години приехме над 15 състезания за европейски и световни купи в зимните спортове. От 9 до 13 февруари бяхме за първи път домакини на 4 спускания в алпийските ски за Европейската купа за жени в Пампорово и Боровец.

Общата дължина на ски пистите у нас е 210 км, а лифтовете са едва 110. За сравнение в по-малка Швейцария има около 1800 лифта. В същото време 1 км ски писта се пада на площ от 10 кв. км в Австрия, на 300 кв. км в Германия, а в България - на цели 579 кв. км. На този етап реално губим конкурентоспособност от развитите ски нации. Има опасност да изостанем и от съседните страни, от които впрочем имаме най-много туристи - Гърция, Румъния, Турция, Македония, Сърбия. Точно затова постоянно търсим решение за развитие на планинските ни курорти.

Подписахте меморандум за сътрудничество с председателя на Федералната агенция по туризъм в Русия Олег Сафонов. Какво предвижда този документ?

Николина Ангелкова: Едно от най-успешните партньорства на България в областта на туризма е с Русия и това е така от десетилетия. Факт е обаче и спадът в броя на руските туристи през миналата година. От първия ден на съществуването на министерството като самостоятелна администрация работим много активно, за да надградим тези традиционни връзки и да върнем тези туристи на нашето море и в ски курортите ни. Проведохме вече две двустранни кръгли маси за разширяване на сътрудничеството ни в туризма - в София през ноември 2015 г. и сега, през февруари тази година в Москва. Висока оценка за нас бе и поканата към България да е една от седемте държави, които да се представят като туристически дестинации в руската Държавна дума.

Отличен знак, че сме на правилен път, бе първата визита на ръководителя на Федералната агенция по туризъм на Русия Олег Сафонов в края на януари тази година. Такова посещение не се бе случвало повече от пет години. Най-важното е, че заедно набелязахме конкретни мерки за насърчаване на туристопотока между двете страни, по които вече работим. В резултат на поет ангажимент от моя страна от 1 февруари бе открит специален телефонен номер 0700 20 991 за руските туристи в България. На него те вече получават актуална информация на родния си език за конкретни услуги и възможности за туризъм в страната ни на цената на един градски разговор. Съвместно с Министерството на външните работи (МВнР) успяхме да разширим облекченията за издаване на визи, като руските граждани до 16-годишна възраст, които идват на организиран детски отдих, ще получават безплатни визи. Продължаваме да работим по това от тези преференции да се ползват и други социални групи.

Всичко това е резултат и от стъпките, които предприехме още през 2015 г. за пазар Русия. Засилени бяха рекламата и електронният маркетинг. Съвместно с МВнР бяха въведени облекчения в процедурите за издаване на визи за различни потребители - деца, хора с увреждания, собственици на имоти, лица, които са пребивавали предишни години. Те се издават в 21 изнесени центъра в Руската федерация, при това в много кратки срокове заради интереса на руснаците към т.нар. last minute почивки.

През миналата година Министерството на туризма представи България на над 30 панаира, изложения и международни срещи в Русия с щандове, пресконференции, промоции, експозиции. От 8 до 20 февруари 2016 г. участвахме в регионалния туристически форум-изложение "Туризмът в Русия. Перспективи и възможности през 2016 г.“ с безплатни презентации в Санкт Петербург, Екатеринбург, Самара и Казан пред над 2000 професионалисти от туристическия отрасъл.

Ще продължим много масирано да промотираме България на големите туристически изложения в Москва ИНТУРМАРКЕТ и МИТТ, както и на специализираните борси в Екатеринбург (там България е страна партньор), Санкт Петербург и Новосибирск. Имаме готовност в рамките на МИТТ да участваме в делова двустранна среща за организирания детски туризъм в България, а на ИНТУРМАРКЕТ - в дискусия между български кметове и ръководители на руските региони.

Всичко това е съвсем естествено - Русия е сред най-важните пазари за българския туризъм. По данни на Федералната агенция по туризъм България е на осмо място сред предпочитаните от руснаците дестинации и интересът към нея не спада. За 2015 г. Родината ни е посетена от над 485 хил. руски граждани (пета позиция в класацията за чуждестранни туристи). Приходите от тези визити само за летния сезон са над 400 млн. лв.

Според Асоциацията на туристическите оператори на Русия страната ни се очертава да стане летен фаворит в ранните записвания на туристи от там. Очакванията са да има повече чартъри към нея от поне 10 руски града. Прогнозите са за 20 - 30% ръст на тези туристи от някои региони и това ще е естествен резултат от активната ни работа не само с федералния център, но и с близо 20 руски области, с техните търговско-промишлени палати, учебни заведения, културни институции, медии.

Кои са другите приоритетни за нас страни? Как смятате да привлечете повече туристи?

Николина Ангелкова: Всеки турист е добре дошъл и добре приет в България. Радваме се на гости и от далечни, и от близки страни и правим всичко възможно чужденците да научат повече за страната ни като целогодишна дестинация - чрез реклама, изложения, турове за медии и туроператори, интернационални срещи, работа в международните организации. Важен акцент в маркетинговата ни политика е и огромното културно-историческо наследство, което е съхранено на нашата територия. Последователно работим и за насърчаване на вътрешния туризъм - има много какво да преоткрием в собствената си родина, а и пътуванията на българите са много важни за отрасъла.

За нас от съществено значение са съседните балкански пазари, от които имаме постоянен и голям прираст. През миналата година първо и второ място в класацията за брой чуждестранни туристи заеха съответно Румъния с над 986 хил. посетители, което е около 4% ръст, и Гърция с 973 хил. души. Четвърта е Турция с 519 хил. туристи, а това е увеличение с 18%. Шеста е Македония с 473 хил. души и 16% ръст, седма - Сърбия с 345 хил. туристи, или с 11% повече сърби, които са гостували в страната ни.

Европейските пазари продължават да са също доминиращи за нашите рекламни и маркетингови дейности. През 2015 г. страните от ЕС остават най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял близо 60% и общо 4,2 млн. туристи. В началото на класацията са Румъния, Гърция, Германия, Полша, Великобритания, Чехия, Франция, Австрия.

В перспектива залагаме също на далечните пазари като Китай, Япония, Индия, Индонезия, азиатските републики. Те са много динамични и с добър потенциал.
Предварителните прогнози на бизнеса сочат ръст на туризма ни през 2016 г. Рано е да говорим с по-точни цифри, но ако тези прогнози се сбъднат, ще имаме много добър летен сезон. Положителни са сигналите от редица генериращи пазари като Великобритания, Полша, Германия. Големи туроператори като ТУИ и "Томас Кук" вече обявиха около 40 - 50% ръст на записванията на свои клиенти за почивки в България. Германски туроператори прогнозират ръст на туристите си у нас между 5 и 10%. След няколко годишно прекъсване се възстановяват чартърите от Франция към България, което също е доказателство за повишеното търсене. Предварителните информации на бранша сочат ръст на туристите от Румъния с 5%, Турция - с 20%, Полша - с 8%, Чехия - със 7%, Унгария - с 10%.

Вече имаме подписани и няколко споразумения за сътрудничество в областта на туризма на министерско равнище - с Португалия, с Румъния, Китай и Азербайджан, Кипър, както и споразумения за публично-частно партньорство с компании и бизнес организации от Саудитска Арабия и Япония. Това несъмнено свидетелства за двустранен интерес както на туристи, така и на инвеститори.

Как върви кампанията за насърчаване на вътрешния туризъм? Започна ли българинът да посещава повече родни туристически дестинации?

Николина Ангелкова: Вътрешният туризъм е изключително важен за нас и министерството обръща особено внимание на това да насърчи сънародниците ни да пътуват и почиват в страната. Смятам, че усилията ни в тази посока, които започнаха с една наследена от нас кампания - тази за 50-те малко познати обекта, която се финансираше по Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013“ и чието изпълнение беше забавено с близо година, се оказаха успешни. Дори наскоро Евростат публикува статистика, според която България се нарежда на 10-о място в ЕС по ръст на нощувките от вътрешен туризъм. През 2015 г. броят на нощувките на български граждани (в местата за настаняване с над 10 легла) в страната нараства с 6,2% спрямо 2014 г., което е значително по-високо от средния ръст за ЕС, който е едва 3%. Данните на НСИ за цялата 2015 г. също показват, че приходите от реализирани нощувки само на българи възлизат на над 305 млн. лв., което отново е ръст от 6,6% в сравнение с 2014 г.

И през 2016 г. ще продължим да обръщаме специално внимание на вътрешния пазар. Стартирахме новата година именно с кампания за популяризиране на възможностите за културно-исторически туризъм у нас. Идеята е в една община да се промотират възможностите за практикуване на културно-исторически туризъм в друга. Министерството на туризма се ангажира с изработването на над 40 билборда, a общините предоставят безплатно рекламно пространство на ключови локации, където рекламните визии ще бъдат изложени за период от близо 6 месеца. Засега в инициативата са се включили общините Разград, Русе, Силистра, Хасково, Видин, Велико Търново, Бургас, Кърджали, Габрово, Монтана и Перник, но този списък ще продължи да се разширява. Интересът е много голям и по време на всяко мое посещение в страната кметове на общини, които все още не са се включили в кампанията, изявяват желание да го направят. Така че ще надграждаме в тази посока и се надявам, че показателите за вътрешния туризъм ще продължат да се подобряват.

Наскоро Министерството на туризма обяви конкурс за ново туристическо лого на България.Освен промяната му от каква друга реклама се нуждае страната ни?

Николина Ангелкова: Нееднократно съм казвала, че само по себе си логото не може да ни позиционира на туристическия пазар. Напротив, ние трябва да полагаме последователни усилия и да бъдем известни преди всичко с това, което можем да предложим на нашите гости и те да знаят какво могат да очакват - добър и качествен туристически продукт. Логото е само това, което дава завършеност във визуализацията на този туристически продукт при промотирането му. Така че очакванията ни към този символ трябва да са умерени, но градивни.

Истината е, че използваното в момента туристическо лого е създадено преди повече от десет години. Същевременно е реализиран европейки проект за разработване на стратегия за бранд "България“, приключил през 2013 г. Той е включвал редица дейности, които се използват и към момента - бранд стратегията, извършените анализи, авторската музика, слоганът - "Открий и сподели“ на български и A Discovery to Share на английски език. В неговия обхват е било и разработването на ново лого, но финалната графична визия не е получила обществена подкрепа и никога не е била ползвана като официален туристически символ на България. По този начин страната ни е продължила да се представя с логото, разработено в хода на кандидатстването ни като страна - членка на ЕС, т.е. преди години.

Именно за да се гарантира устойчивост по европейския проект, Министерството на туризма инициира националния конкурс за нова концепция за туристическо лого на България. Важно е да се отбележи, че реализираме този конкурс съвместно с Национална художествена академия и Съюза на българските художници и че първоначалната и ключова селекция на проектите ще бъде направена от професионално жури с доказани имена в графичните изкуства и дизайна. В конкурса може да участва всеки, който иска да предложи нова визия за туристически символ на България. Идеи ще се приемат до 4 април, а след това професионалното жури ще има на разположение 10 работни дни, за да отсее визиите, които най-пълно отговарят на зададените критерии. "Късата листа“ с проекти за лого на България ще бъде публично оповестена, а след това разширено жури от 15 души, включващо представители на медиите, бизнеса, маркетинг и комуникационни специалисти, ще избере финалното туристическо лого на България от класираните от професионалистите проекти.
Целта ни е по този начин да отговорим не само на художествените и професионалните критерии за такъв продукт, но и на обществените нагласи. Надяваме се да успеем да намерим този символ, който да получи максимална подкрепа и да дава завършен образ на туристическия ни продукт.

Междувременно през последната година сме се фокусирали върху реализацията на ефективна маркетингова политика. Уеднаквихме визиите на националните ни щандове, с които се представяме на над 42 международни изложения в чужбина. Приехме и Годишната програма за национална туристическа реклама шест месеца по-рано от обикновено. В нея е заложено и изместване на фокуса от телевизионната реклама и акцентиране върху онлайн маркетинга, който е много по-ефективен, а в днешно време - и широко обхватен. Както казах, през 2016 г. ще организираме и 100 журналистически и 100 експедиентски тура, които също са форма на директна реклама и отговарят на линията на лично преживяното и споделеното, която сме решили да следваме.

Стартирахме и поредица от кръгли маси за важните за нас пазари. Първата такава кръгла маса се проведе в края на миналата година в София и беше с цел поощряване на туристопотока между България и Русия. Планираме такива и за останалите важни за страната ни туристически пазари.

Посетихте много световни туристически изложения. Какъв е ефектът от тях?

Николина Ангелкова: През 2015 г. България участва в над 35 международни и 5 национални изложения. Това са туристически борси на целеви за нас пазари, като едни от най-големите и важни са тези в Берлин, Москва и Лондон.

Участието ни на всяко едно туристическо изложение е изцяло съобразено с интересите на съизложителите и тенденциите на съответния пазар. Представянето на България на тези събития е на регионален и продуктов принцип. Така отделни райони могат да рекламират своите туристически предимства пред чуждестранни партньори и крайни потребители.
Заложихме и на промотирането на страната като целогодишна туристическа дестинация, подходяща не само за морска ваканция и зимна почивка, но и за практикуването на всякакъв друг вид туризъм - културно-исторически, СПА и балнео, голф, планински, еко, селски, гурме, винен, спортен.

Смятам, че за една година успяхме да увеличим разпознаваемостта на страната ни като висококачествена туристическа дестинация, която освен изключително добро съотношение между цена и качество, може да предложи на туристите и онова, което е най-търсено в днешно време - автентични и положителни преживявания.

Как бихте си взаимодействали с Камарата на строителите в България при решаването на проблема с изграждането на туристическата инфраструктура?

Николина Ангелкова: Ние поддържаме активно партньорство с професионални и браншови сдружения от различни отрасли, защото туризмът е свързан с много други дейности и зависи от тяхната ефективност. Една от тези организации е Камарата на строителите в България и използвам случая да благодаря за това сътрудничество. Убедена съм, че то прави работата ни по-експертна и качествена. Това се отнася не само за визията на нашите курорти, но и например за спазването на изискванията при категоризиране на туристическите обекти, при изграждането на прилежащата и довеждащата им инфраструктура и в много други случаи. Вярвам, че има още много теми, по които можем да задълбочим сътрудничеството и да бъдем още по-полезни един на друг.

 

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon