Ирена Георгиева, зам.- министър на туризма: По празници на нараства интересът на българите към пътувания до свети места

18 април 2017

Интервю за предаването „Дестинация България“ на Радио „Фокус“ – 16.04.2017 г.

Водещ: Повод за нашия разговор днес, на този чудесен християнски празник е религиозният туризъм. Да кажем на нашите слушатели какво включва този вид туризъм и има ли интерес към такъв вид пътувания у нас?

Ирена Георгиева: С удоволствие. Както показва и самото име, това е пътуване с цел поклонение пред свети места на вярата и участие в религиозни ритуали. Религиозният туризъм удовлетворява специфична религиозна потребност у туриста или може да бъде и чисто културно-познавателна. Защото религиозните обекти са много тясно свързани с културата на една страна и това особено в голяма степен важи за България. Какво включва религиозният туризъм, без да влизаме в някакви особени понятийни обяснения. Като религиозен туризъм може да се приеме почивката в манастир, участието в поклоннически пътувания или пътувания до свещени места, свързани с посещение на значими и известни със своята църковни обекти, в това число и църкви. Участие или наблюдения на религиозни тържества, пътуване до религиозни исторически градове, пътувания за участие в поклонения или  мегасъбития. Тоест там, където имаме религиозни обекти и участие в религиозен ритуал, можем да считаме, че това е религиозен вид пътуване. Определено бих могла да кажа, че по време на празници интересът на българите, които пътуват по свети места в България, нараства. Може да се каже, че вероятно над 75 % от българите биха посетили манастир, църква или религиозен храм по време на пътуванията си при по-големите големите религиозни празници. Което съвсем  логично се обяснява и с общото настроение, което цари по време на тези празници. А за втората част на пътуванията мога да кажа, че има определен интерес от чуждестранни туристи, разбира се,  изповядващи източноправославната християнска вяра, към свети религиозни места в България. Като съвсем  конкретен факт мога да изтъкна мои срещи и изявен откровен интерес към религиозен туризъм в нашата страна от руски поклоннически групи, от руски поклонници. Всъщност  разговарях с представители на организаторите на такива пътувания по време на едно от най-големите туристически изложения в света – Московската туристическа борса, наскоро през месец март. Що се отнася до статистиката, по наши проучвания при големи религиозни празници броят на българите, пътуващи с цел религиозен туризъм, нараства над 10 пъти спрямо обичайното през годината. Но точни данни и съвсем  точна статистика трудно можем да предложим, нямаме в момента.

 

Водещ: Разполагате ли с данни за туристите, които пътуват за религиозен туризъм в световен план? Какви са тенденциите на външните  пазари?

Ирена Георгиева: Според специализирани наблюдения на Световната организация за религиозен туризъм годишно пътуванията на около 300 милиона туристи могат да се дефинират като религиозен туризъм. Вероятно ще бъде интересно, ако кажа, че тези туристи генерират приход от приблизително 18 млрд. долара. В своите изследвания Световната асоциация за религиозен туризъм разпознава пътувания до религиозни обекти и светилища, посещения на организирани конференции на религиозна тематика, участие в религиозни круизи и религиозни четения, пребиваване в християнски лагери и други. Изброявам тези конкретни обстоятелства, защото това показва широкия спектър от форми и, разбира се,  модели за религиозен туризъм, характерни за една или друга част на света. Като цяло религиозният туризъм е популярен и проявява тенденция към нарастване като сектор в подвидовете туризъм.

 

Водещ: Споменахме значението на религиозните празници и ръста, който се отбелязва именно в такива празнични дни, какви други са определящите фактори за развитие на религиозен туризъм в България?

Ирена Георгиева: Бих искала още веднъж да подчертая даденостите, които нашата страна предлага за този специфичен вид туризъм. А именно 160 православни манастира с уникална архитектура, религиозни празници, културна и художествена стойност на голяма част от религиозните храмове. Разбира се, мотивът за посещение на тези храмове, съответно за развитие на религиозния туризъм, това е изповядването на определени религиозни чувства, специфична духовна потребност у туристите, които искат да я удовлетворят, посещавайки тези места. Има и други фактори, които съдействат. А именно местоположението на манастирите. Те са се строили и продължават да се строят на строго определени места. Освен съхранената природа около тях те притежават и духовна енергия, предавана от поколения на съответната територия. Много често когато посетите един манастир, дори не толкова от най-известните в България, навсякъде ще ви разкажат, че там има специфично енергийно поле, което по някакъв начин облагородява човека или по някакъв начин извисява човека. Освен това, посещавайки който и да е манастир в България днес, туристите попадат в един стар, забравен, недокоснат от глобализацията свят, нещо, към което мисля, че съвременният човек все повече започва да се стреми. Друг фактор е съхраненият български дух и култура, което според мен е едно от най-изявените достойнства на нашите манастири. Изключителна тяхна особеност, историческата им обусловеност, разнообразието, преплетени с уникалност. За уникалната архитектура вече споменах. Има много такива места в нашата страна извън класическите, а именно тези, които са свързани с паметниците на ранното християнство, средновековните обекти, възрожденските църкви. Може би трябва да споменем и зоните с енергийни полета, които стават все по-популярни. Рупите, Родопската Света гора, Софийската Света гора, Малката Света гора. Има много места, които са известни със своето специфично енергийно излъчване, което привлича туристите и хората. Много специфичен обект са скалните манастири, на които ние дължим по-голямо признание. Тоест трябва да отдадем по-голямо признание, защото те са изключително интересни обекти като Ивановските скални манастири, Аладжа манастир. Хубавото е, че през последните две години, включително и с усилията на Министерството на туризма, тези места стават все по-популярни като уникални места за посещение както на чуждестранни, така и на български туристи.

 

Водещ: Можем ли да включим към цялото това разнообразие от обекти и религиозни паметници и паметни места? В това число гробища, крипти, погребални паметници, статуи, монументи.

Ирена Георгиева: Да, разбира се,  в обектите, които са обект на интерес в рамките на едно религиозно туристическо пътуване, можем да включим и всички тези места, които вие изброихте. Криптата на храм-паметника „Александър Невски“ е едно от най-често посещаваните маста в София и бих казала задължително място, в което трябва да заведем чуждестранния турист, посетил нашата столица. Разбира се,  този обект е интересен и за българските туристи и даже и за софиянци. Интересно е, че в това число на по-нестандартните обекти или причини за религиозен туризъм можем да отнесем и интереса към съвременните религиозни лица. Какво имам предвид? Може би повечето ни слушатели си спомнят и стеклите се стотици миряни при посещението на папа Йоан Павел Втори в малко по-далечното минало, но и поклонението пред тленните останки на третия български патриарх, Патриарх Максим, в по-близкото минало. Също така обекти на религиозния туризъм това са представените чудодейни икони от Рилския, Бачковския, Троянския манастир в София. В скорошен план поклоннически интерес предизвика и посрещането на копието на чудодейната икона на Пресвета Богородица „Достойно естествено“. Така че всички тези по-нестандартни обект, тоест обекти, които не са свързани непременно с материални обекти, също са част от религиозния туризъм. Тук можем да споменем и поклонението пред мощите на светци. Така в относително близко минало сериозен интерес предизвика излагането на откритите през 2010 г. мощи на свети Йоан Кръстител. Така че има и такива обекти, които са обект на интерес на религиозния туризъм. Светилищата, оброчищата, в това число и от древността, тракийските също имат характера на някакъв вид религиозни пътувания, но бих казала, че в конкретни случаи – Беглик таш, Перперикон, Татул, те по-скоро имат културно-познавателен елемент, пътуванията към тях. Седемте рилски езера също по някакъв начин можем да отнесем към този вид пътувания. Това са езерата, почитани от последователите на дъновизма. И когато говорим за религиозен туризъм, ние имаме предвид не само източноправославната и християнска религия, а един по-широк обхват, свързан с интереса и към други.

 

Водещ: Със сигурност религиозният туризъм е доста лично преживяване, но все пак има ли достатъчно туристически фирми, които предлагат продукти и пакети, свързани с религиозния туризъм, дали за групови, дали индивидуални туристи?

Ирена Георгиева: Споменахте нещо, което е много важно и характерно за този вид туризъм, а именно религиозния туризъм, особено в реализацията му като поклонническо пътуване. Да, действително това е едно лично преживяване и то обогатява личността на туриста точно с този вид емоции. А сега конкретно на въпроса ви. Според информацията в публичното пространство специализирани за религиозни духовни пътувания са не по-малко от 50 туристически компании, туроператори, които предлагат този вид пътувания. Но тъй като трудно може да се каже, че многобройните туроператорски фирми, вписани в нашия туристически регистър, имат някаква конкретна и ясна предмет на определеност на дейността, специализираните фирми са горе-долу около цитираното от мен число, но по принцип всеки туроператор би могъл да организира подобно пътуване. Естествено, ако има компетентност и експертиза в тази по-специфична сфера.

 

Водещ:  А каква е ролята на съпътстващи празнични фестивали, различни инициативи, които са свързани именно с празници? Каква е тяхната роля за популяризиране и привличане на туристи?

Ирена Георгиева: Фестивалите, събитията, разбира се,  в много голяма степен допълват преживяванията на туриста, посетил дадена дестинация с определена цел. Това се отнася не само до фестивалите и събитията, които допълват туриста, тръгнал на религиозно пътуване, но те биха могли да допълнят и бих казала обогатят преживяванията на туриста, който е ориентиран и който посещава дадена дестинация с друга цел. Например бизнес, почивка или просто гостуване. Така че празничните събития, фестивалите, всъщност ние можем да дадем пример и с множество празнични религиозни събития, като храмове празници, като курбани, шествия до свещени места. Те са също многобройни и много посещавани. Всъщност събитията допълнително мотивират туриста да търси дадена туристическа дестинация. Те създават преживяване, те създават емоция. Съвременният турист търси преди всичко това в туристическото пътуване. Това и, разбира се,  сигурността. Сигурността е базисно изискване, особено за днешния превратен и така противоречив свят, а другото са емоции и преживявания. И то светли и чисти емоции и преживявания, каквито обикновено  индуцира именно религиозното пътуване, религиозният туризъм.

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon