Потопете се в магията на „Кукерландия“ и Ямбол

Ако тези дни сте в Ямбол, задължително трябва да станете част от магията на „Кукерландия“. Международният маскараден фестивал се провежда всяка година в края на февруари или началото на март и в него участват хиляди кукери, бабугери, сурвакари, старци и други маскирани персонажи от всички краища на България. Фестивалът „Кукерландия“ е знаков не само за града, но и за целия регион.  

Тази година над 74 групи са заявили участие в поредното издание на фестивала, сред които 10 детски и 9 чуждестранни състава. В празника се включват групи от Полша, Молдова, Русия, Румъния, Турция, Македония и Сърбия. Маскарадните традиции от Азия също ще бъдат представени. Организатори на „Кукерландия" са общините Ямбол и Тунджа.

Мотото на „Кукерландия“ е „Когато фестивалът е живот“ и отразява както древните кукерски традиции по този край, така и пищното настроение, с което се зарежда всеки, станал част от тържествата.

Кукерството неизменно е свързано с наближаването на Сирни Заговезни и обичаите по прогонване на злите сили, посрещането на пролетта и събуждането на земята. Затова и в представянето на групите специален акцент са ритуали, пресъздаващи дейности по заораване и засяване, раждане на хора и животни и наричания за здраве, берекет и плодовитост.

Сред отличителните черти на ямболския фестивал са гигантските кукерски маски – страховити 3-метрови съоръжения, които внасят неповторим колорит на празника.  Основното съпътстващо събитието е едноименният Международен фотографски конкурс с изложба, представящ уникални снимки от българските маскарадни традиции и от европейски карнавали.

Територия на фестивала е ямболският Градски парк, превърнат в „Кукерград“. Четиридневното събитие е изпъстрено с много концерти, изложби, конкурси, работилници на открито, дефилета и др.

Не пропускайте Ямбол, където ви очакват много приятни изненади!

Ямболският Безистен (Покрития пазар) е единствената в България запазена сграда от този тип от времето на османското владичество. Оценява се като един от най-красивите покрити пазари на Балканите и еталон на общественото строителство за граждански нужди в Османската империя в периода ХV–ХVІІ век. Обявен е за паметник на културата с национално значение от 1972 г.

Безистенът е построен около 1509–1510 г. и от тогава до сега е естествен център на градското ядро. За неговия облик и стопанско значение през 1667 г. разказва  турският пътешественик Евлия Челеби: "Има... един солиден безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна няма. Всички ценни неща се намират в него в изобилие и на безценица... ".

Съществувал през вековете като покрит базар, от 2015 година Безистенът отваря врати като модерен културно-информационен център, който представя по атрактивен начин богатото културно-историческо наследство на Ямбол и региона. С обособени зали на три нива, по неповторим начин тук се срещат минало, настояще и бъдеще. Култура, истории и традиции, пресъздадени чрез модерни технологии, ни потапят в забравени разкази и непознати случки.

Влезете ли в подземния етаж на сградата, ще откриете „Миналото“. Визуализирани в 3D-формат, оживяват личности, музеи и крепости, църкви, обществени сгради и паркове. Истории за себе си и времето, в което са живели, разказват 25 личности, свързани с Ямбол. „Кладенецът на времето“ показва най-интересните маршрути за разходка из Ямбол, а „Интерактивна земя” на Безистена ще ви направи свидетели на най-значимите моменти от обществения и културния живот на града.  Тук е мястото, където могат да се видят и чуят истории за Ямболския театър, музейното дело, ямболския цепелин, конския трамвай, полковете на Ямбол, масонството, анархизма, спортната слава на града и др. Всички видеоматериали са представени на пет езика – български, английски, немски, френски и руски.

В залите на Безистена са подредени  редки икони и произведения на приложното изкуство от фонда на ямболската Художествена галерия „Жорж Папазов“, както и ценни археологически експонати, предоставени от Регионалния исторически музей – Ямбол.

Прекрасната акустика на сградата я превръща в предпочитано място за концерти, театрални постановки, представяне на книги и други културни и обществения събития.

Само на 7 км от Ямбол и с директна връзка от автомагистрала „Тракия“ ви очаква Националния археологически резерват „Кабиле“. Това е единственият в България запазен голям тракийски античен град – Древният Кабиле. Той има уникалния шанс да е съхранен и до днес за разлика от Севтополис, останал под язовир „Копринка“ или другия голям тракийски град - Филипопол.

Това позволява „Кабиле“ да бъде почти изцяло проучен и да е леснодостъпен за туристи. Архитектурните останки на „Кабиле“ са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани.

Археологическият резерват е в списъка на 100-те национални туристически обекта. От 1927 г. „Кабиле“ е обявен за „Народна старина”, а от 1969 г. е паметник на културата от национално значение.

Характерното за обекта е, че дава уникална възможност за своеобразно пътуване през времето със „спирки”: Праистория, Тракийска епоха, Елинистичен период, Римска епоха, Ранно Средновековие.

Кабиле възниква към края на ІІ хил. пр. Хр. край голям култов център на възвишението „Зайчи връх“. През античността градът е бил важен икономически и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа.

Според историческите сведения Кабиле е превзет от Филип Македонски през 341 г. пр. Хр., а по-късно за известно време в него е пребивавал и синът му Александър ІІІ Велики Македонски.

През първата половина на ІІІ в. пр. Хр. Кабиле е бил резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Кабиле е и единственият град във вътрешността на Тракия, който имал собствена монетарница, където са сечени царски и градски емисии в периода ІІІ-ІІ в. пр. Хр. 

След превземането му от римляните, от началото на ІІ в. сл. Хр., Кабиле се превръща в един от двата най-големи римски военни лагера в провинция Тракия.

Градът престава да съществува, след като аварите го разрушават в края на VІ в.

Информацията и снимките от „Кукерландия“ са предоставени от Община Ямбол.