Царски дворец

Дворецът е построен непосредствено след Освобождението на България от османско господство (1878) и избирането на София за столица (1879). Строителството се осъществява на два етапа. Началото е поставено от първия български княз Александър Батенберг (1879-1886), който възлага на виенския архитект Виктор Румпелмайер да проектира преустройството на бившия турски конак в представителен дворец. От предишната сграда архитектът запазва само каменните основи, дълбоко вкопани в земята, и част от главната фасада, на която придава коренно нов облик. Това постига с разнообразни архитектурни елементи в духа на модерната за времето смесица от неостилове. При това строителство (18801882) се пристроява и съвършено ново крило на двореца откъм северозапад. По думите на съвременници общият външен изглед на сградата придобил очарованието на френските дворци от времето на Просвещението. На 26 декември 1882 г. дворецът бил официално открит и осветен от софийския митрополит.

Вторият етап на строителство е свързан с името и дейността на следващия български княз - Фердинанд Сакскобургготски (1887-1918). За главен ръководител на строежа бил поканен австрийският архитект Фридрих Грюнангер. По негови проекти бил реализиран триетажният североизточен корпус на двореца (1894-1896), предвиден за апартаментите на голямата княжеска фамилия. В тази част на сградата бил монтиран и асансьор. Архитектурата външна и вътрешна, била умело съчетана със старото крило. Въпреки че софийският дворец се строи на два етапа, общият външен изглед създава впечатление за сграда с единен обем. Не е случаен факты, че в този си вид сградата служи за мярка и мащаб на всички обществени и жилищни постройки в София до 20-те години на ХХ век. През 30-те години след женитбата (1930) на цар Борис III (1918-1943) с италианската принцеса Джована Савойска се предприема цялостна промяна и подновяване на вътрешната обстановка в елитната сграда. След 9 септември 1944 г. дворецът се превръща в седалище на Министерския съвет и жилище на новите държавни управници.  Вътрешната обстановка коренно се променя и лишава от автентичните интериори. От 1953 г. с решение на МС сградата се предоставя за експозиция и администрация на Националната художествена галерия и Етнографския музей при БАН. Дворецът е обявен за паметник на културата през 1978 г.

Достъпност за посещение: целогодишно

Транспортна достъпност и връзки: в центъра на града

Туристическа инфраструктура: Осигурена е транспортна достъпност. Има указателни табели, информационни табла, рекламно-информационни материали и интернет страници. Има налични хотели и ресторанти в района. В близост работи Национален Туристически Информационен Център.