Аладжа манастир

Град Варна е основан като търговска колония през 570 г. пр.н.е. под името Одесос ("град край водата") на мястото на древно тракийско селище. В 15-та година пр.Хр. провинция Мизия, в която влиза и Одесос, е окончателно присъединена към Римската империя. През 395 г. сл. Хр. той се превръща във важно пристанище на Източната Римска империя (Византия) и приема християнството за официална религия.

На територията на града се намират интересни архитектурно-исторически обекти, които говорят за важната му роля на средище при утвърждаването на християнството като религия по нашите земи.

Варна се описва в историческите анали и като столица на Добруджанското деспотство - „Третата България". След смъртта на деспот Добротица, през 1387 г. наследникът му деспот Иванко преместил столицата на добруджанското деспотство от Калиакра в голямата крепост Варна. Причина за това било средищното положение на Варна, както и засилената търговска дейност през пристанището на града. Според хрониста Мехмед Нешри: Добруджаоглу (т.е сина на Добротица, Иванко - В. П.) имал една яка крепост, наречена Варна. Той си я взел за престолнина.

Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. Началото на системни проучвания на този християнски паметник е поставено в края на ХІХ век от основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил.  През 1927 г. Аладжа манастир е обявен за “народна старина”, а през 1968 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение.

Няма данни за това кога е основана монашеската обител. Оцелелите в параклиса стенописи свидетелстват, че тук е кипял богат духовен живот по време на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в ). След падането на България под османско робство в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към края на XV или началото на XVI век е окончателно изоставен. Християнското име на манастира е неизвестно. Названието “аладжа” е от персийски или арабски произход и означава “пъстър, шарен”.

В началото на миналия век Карел Шкорпил е записал едно предание, според което патрона на манастира е бил Св.Спас ( от Христос Спасител ).

Необичайните архитектурни форми и многобройните предания за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините, създават тук атмосфера на тайнственост и мистика, която от десетилетия привлича многобройни почитатели. За един век тези дадености утвърждават Аладжа манастир като една от най-привлекателните туристически дестинации по Българското Черноморие, включена в почти всички световни гидове. През 70-те години на миналия век в близост до манастира е изградена музейна сграда, в която наред с постоянната експозиция, представяща миналото на монашеската обител, са уредени и други, посветени на българската християнска култура. Във фоайето на музея посетителите могат да закупят научнопопулярни издания, дискове с българска църковна музика, разнообразни сувенири.

Аудиовизуалният спектакъл "Легенди от Аладжа манастир", който се представя на място е изграден по мотиви от книгата на Валери Кинов "Легенда за Аладжа манастир", но включва и елементи, които представят културно-историческото наследство на Варна и на Варненския регион от най-дълбока древност. Върху скалния масив, в който са издълбани килиите на манастира, се преплитат по уникален начин не само звукови и светлинни ефекти, но се проектират и филмови етюди, което като творческо решение няма аналог в цяла Югоизточна Европа.

Достъпност за посещение: Целогодишен платен достъп, екскурзоводи

Транспортна достъпност: Да; обществен транспорт, автобусна спирка № 409 на 1 км.

Туристическа инфраструктура: В близост има хотели и места за хранене и развлечения; Туристически културно-информационен център във Варна на площад “Кирил и Методий“, срещу Катедралата.