Драгалевски манастир „Успение Богородично”

Основан е около 1345 г. от цар Иван Александър. Със запазената до днес от 1378 година златопечатна грамота българският цар Иван Шишман дава специални царски привилегии на манастира. Манастирът се е смятал за главен в Софийската Света гора — имал е царско покровителство. През вековете в светата обител се е развивала широка книжовна и просветна дейност. Тук е писано известното „Драгалевско евангелие” през 1534 г. Към манастира е имало и килийно училище. Самият Дякон Игнатий — Левски често е посещавал Драгалевската обител. Манастирският комплекс се състои от две църкви, жилищни сгради и стопански постройки. В старата църква са запазени два стенописни слоя — от XVB. (когато са направени ктиторските портрети на софийския болярин Радослав Мавър и семейството му) и от стенописи от по-късни периоди, включително от 1868 г., когато в нея рисува Никола Йованов Образописов. Стенописите от XVB. са най-старият запазен поствизантийски манастирски стенописен ансамбъл.

Прекрасната витошка природа и удобният достъп от София превръщат светата обител още през XIX в. в любимо място за излет на софийския елит. Днес манастирът е действащ, девически, а новата църква там е сред най-предпочитаните за Свето Кръщение и венчавки. Манастирът е паметник на културата.

Осигурена е транспортна достъпност. до манастира се стига с автомобил и с градска автобусна линия 93. Има указателни табели (недостатъчни); интернет страница.