Старозагорски минерални бани

Местоположение и обща информация

Община Стара Загора е стратегически център в България и на Балканския полуостров. Благоприятното транспортно-географско положение на общината и в частност на град Стара Загора е едно от важните предимства на общината и важен фактор за нейната конкурентноспособност. Чрез изграденият автомобилен и ж.п. транспорт се осигуряват добри възможности за търговски контакти със страните от Европа, Близкия и Среден Изток.

Старозагорските минерални бани са разположени в южните склонове на Сърнена гора на 370 m.н.м.в., на 12 км северозападно от гр. Стара Загора,                                               

Курортът предлага отлични условия за почивка, лечение и развлечения. Има изградени балнеосанаториум, басейни с минерална вода, хотели, почивни станции и вили. Горещата минерална вода е подходяща за СПА процедури и балнеолечение.                                

Тук могат да се открият останки от тракийско и римско време като бански помещения, басейни от прозрачен мрамор и др.                                         

За любителите на планинският туризъм има множеството еко пътеки и маркирани маршрути в живописната Сърнена Средна гора.                                                                   

Разстояние до:

  • Летище София – 232 км
  • Летище Варна – 298 км
  • Летище Бургас – 196 км

Минерални води

Заселването на хора около топлите минерални извори на 14 кm северозападно от гр. Стара Загора датира от VI-то хилядолетие преди н.е. През ХII в. преди н.е. върху старата селищна могила отново възниква селище, разрушено и изоставено около VIII в. преди н.е. По-късно, през 161-168 година от н.е. главният жрец на новопостроения от римляните гр. Августа Траяна изгражда със свои средства голяма и красива баня, а до нея - храм на Нимфите, богини на свещените лечебни води. Това става известно от плочата с надпис на старогръцки, намерена до главния вход на римската баня. По време на османското робство, още от края на ХIV в. от н.е. се изгражда нова баня, използвайки материал от римската. След около сто години е построена и втора баня.

При Старозагорските минерални бани термоминералните води се изливат от три извора в среднотриаските доломити и варовици. Те са хванати в три каптажа с обща разпределителна шахта. Съществуват и няколко малки извори, които поради ниските си водни количества не представляват практически интерес. В района на находището са прокарани 6 сондажа, от които единият поради технически причини не е изпълнен окончателно. Останалите 5 сондажа са с дълбочина от 126 до 637 m. Три от тях разкриват термални води. Между отделните сондажи, както и между сондажите и изворите е установено взаимодействие.

Естествени лечебни фактори:

Климатът е преходноконтинентален със слабо изразено планинско влияние. Зимата е мека, пролетта настъпва рано, летните дни са слънчеви и горещи, а вечерите са прохладни, есента е продължителна, суха и топла.

Температури: м.януари-среднодневни минимум -1⁰С и максимум + 6⁰С; м.юли-среднодневни минимум +17⁰С и максимум + 31⁰С.                                                           

Средни валежи през м.януари 38 mm и през м. юли - 26 mm. Най-изразени валежи през  м. май 44 mm.

Минерална водагореща 42⁰С, рН 9,4 с обща минерализация 0,55 g/l, съдържаща хидрокарбонатни, калциеви и магнезиеви йони и газ-въглероден диоксид.

В курорта може да се провежда профилактика и балнео лечение  при хронични заболявания на:

  • опорно-двигателния апарат;
  • дегенеративни ставни заболявания -артрити, артрозоартрити, периартрити и др.;
  • ортопедични и травматологични – миозити, тендинити,
  • бурсити, следфрактурни състояния, след травматични състояния на връзки, стави и мускули, след алопластика на става и др.
  • заболявания на гръбначния стълб: дискова болест, гръбначни изкривявания и др.
  • периферната нервна система – неврити, радикулити,плексити;
  • метаболитни заболявания – захарен диабет, подагра;
  • женска и мъжка полова система;
  • дерматологична патология и др.

Минералната вода е показана и за профилактика и питейно балнеолечение при някои хронични бъбречни, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и метаболитни заболявания в компенсирано функционално състояние.

Места за настаняване и сертифицирани балнеолечебни (медикъл спа), СПА, уелнес и таласотерапевтични центрове

https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/mn.xsp
https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/spa.xsp

Съпътстващи туристически атракции

На 6 км югоизточно от курорта, в местността "Мечи кладенец" се намират едни от най-големите в Югоизточна Европа халколитни медни рудници от края на V хил.п пр.н.е. Проучени са 11 рудни разработки. Те представляват открити галерии с дължина до 50-60 метра и ширина 4-5 метра. В тях са открити костени копачки, каменни чукове, медни оръдия на труда и керамика. Рудата е добивана от специализирани в тази дейност хора чрез многократно нагряване на скалата с огън и заливане с вода. Добиваната в огромно за епохата си количество медна руда и изделия от нея са били изнасяни в един обширен ареал, достигащ до долните течения на Днепър и Днестър и средното течение на Волга.

Благоприятният климат и топлите извори са направили мястото привлекателно за хората още от древността. Непосредствено до минералния извор, северно от постройката на банята е разкрита праисторическа селищна могила. Тя е една от най-големите в нашата страна. Проведените археологически разкопки върху част от могилата показаха, че това праисторическо поселение е съществувало с известни прекъсвания от ранния неолит до късния халколит /VІ-ІV хил.пр.н.е./ Разкрити са останки от жилища, изградени от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти и обмазани с глина, пещи, зърнохранилища и др. Открити са многобройни предмети, служили във всекидневния бит на праисторическите хора: изящни глинени съдове, украсени с графит, врязана украса и рисувани с червено оръдия на труда от камък, рог, кост, кремък, мед и др.

В непосредствена близост до топлия минерален извор през 1965-1967 г. е разкрита значителна банска постройка от римската епоха с площ от 2500 кв. м, състояща се от 12 помещения – 3 басейна /за хладка, гореща и студена вода/, 2 съблекални, вестибюл и голяма зала – нимфеум. При разкопките е открит строителния надпис на банята, монети и др. материали, които показват, че тя е била построена през ІІ век по времето на император Марк Аврелий и Луций Вер. Въздигната е със собствени средства на Улпий Хиероним – първожрец на Августа Траяна и пазител на императорския култ. Банята е използвана до ХІІ век. Върху част от праисторическата селищна могила е проучен средновековен некропол от ХІІ век. Римската баня е съществувала и е била използвана и през средновековната епоха. Останки от средновековно поселение се откриват по десния бряг на реката, главно в района на сегашния плаж и северозападно от него.

Една от забележителностите на Старозагорски минерални бани е природния феномен „Богородична стъпка". Местността е наречена така заради причудливо образувание в скалите наподобяващо по форма на човешка стъпка. Водата в нея никога не пресъхва. Тук в древността най-вероятно се е намирало езическо светилище. Мястото се счита за свято и лековито. На това място през 2002 - 2003 г. е построен параклис „Рождество Богородично" по идея на църковното настоятелство, с доброволния труд на местното население и финансови дарения на жители от гр. Стара Загора. Мястото е с голямо биоенергийно излъчване и е често посещавано от вярващи от цялата страна.

Възможности за съчетание с културно-историческите дестинации

Възможности за съчетание с винено-кулинарни дестинации